Решение № 1041 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2018 г.

Решение № 1041 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Н., съд. адрес [населено място], [улица], адвокат Р. Дучева, против заповед № 8121 К-5622/16.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца.

Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Твърди, че липсват материалноправни предпоставки за реализиране дисциплинарната отговорност в конкретния случай, тъй като в хода на извършената проверка комисията не е изяснила в пълен обем всички факти и обстоятелства с оглед събраните документи, дадените обяснения и направените допълнително разяснения.

Излага съображения, че в хода на проверката по отношение вменените му за извършени деяния на 30.03.2017 г. и на 19.10.2017 г., назначената комисия не е изследвала и не обсъдила в пълнота фактическата и правна обстановка по случая, а органа не е взел предвид, че оспорващия е делегирал правомощия и определил функции по управление на заместник-директор комисар М. М., включително и организация, ръководство и осъществяване на непосредствен контрол на дейността на отдел СДВНЧ-Л., сектор "Логистика" и РЦ Х., планиране и координация на дейността на посочените структури, координация и контрол на изпълнение заповедите на министъра на вътрешните работи, зам. министрите, главния секретар и директора на дирекция "Миграция", като в кръга на възложените правомощия на комисар Маринова са и действията, предмет на оспорената заповед.

Навежда доводи, че наказващия орган не е проверил фактите и обстоятелствата, посочени в дадените обяснения от оспорващия пред Министъра, и не е разпоредил допълнителни действия с което да даде възможност Николов да реализира правото си на защита.

Твърди, не му било предложена защита съгласно чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, а оспорената заповед не отговаря на разпоредбите на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Навежда доводи, че в случая не е установено виновно поведение от страна на оспорващия в качеството му на длъжностно лице, а наказващия орган не е спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, нарушил е принципа на съразмерност при което е несъответствен на целта на закона акт.

Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли за отмяна на оспорена заповед. Претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк. Пиперкова оспорва жалбата като неоснователна. Съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Н. Н. към дата на издаване на процесния акт заема длъжност директор на дирекция "Миграция"-МВР.

По повод докладна записка от 06.12.2017 г. на ВПД директор на дирекция "Инспекторат" относно некомпенсирани средства на служители в МВР, имащи право на безплатно пътуване в обществения градски транспорт на община Л., със заповед 8121 з-1490/14.12.2017 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредена проверка за правомерността на действията на служители от МВР, свързани с осигуряване на безплатно пътуване по реда на чл. 185 от ЗМВР на служители от СДВНЧ-гр. Л.. Назначена е комисия от служители в МВР-Дирекция "Инспекторат", която е извършила проверка в дирекция "Миграция" за правомерността на действията на служители от МВР, свързани с осигуряване безплатно пътуване по реда на чл. 185 от ЗМВР на служители от Специален дом за временно настаняване на чужденци/СДВНЧ/-гр. Л..

За резултатите от извършената проверка от комисията е изготвен доклад рег. № 4575 р-125/15.01.2018 г. Според доклада е установено несъответствие между разпореденото с МЗ № 8121 з-1528/15.12.2015 г. и заявяването, получаването, раздаването, съхранението и отчитането на картите за безплатно пътуване в обществения градски транспорт на служителите от отдел СДВНЧ-Л. при дирекция "Миграция", и са налице данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина от старши комисар Н. Н.- директор дирекция "Миграция":

1. на 30.03.2017 г. старши комисар Н. Н., в изпълнение на т. 7 от МЗ 8121 з-1528/15.12.2015 г., с писмо рег. № 5364 р-5584/30.03.2017 г. и в приложената към него справка, подава към ДПУБ некоректна информация относно броя на валидираните карти в отдел СДВНЧ-Л..

1. на 19.10.2017 г. старши комисар Н. Н., с писмо рег. № 5364 р-18524/19.10.2017 г. до директора на ДУССД заявява броя на необходимите за 2018 г. карти за безплатно пътуване по реда на чл. 185 от ЗМВР за служители на дирекцията, без да диференцира заявката за област Х. по общини, каквото е изискването на т. 3 от МЗ 8121 з-1528/15.12.2015 г.

Предложено е министъра на вътрешните работи да вземе отношение в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган по наличните данни за извършени от ст. комисар Н. Н.-директор на дирекция "Миграция" две едновременно установени дисциплинарни нарушения по см. на чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение 3 от ЗМВР– "лошо изпълнение на заповед", за което се предвижда наказание "писмено предупреждение".

Докладът е изпратен до директора на дирекция "ЧР" при МВР, който е изготвил докладна записка рег. № 8121 р-6262/26.03.2018 г. до Министъра на вътрешните работи, с която е предложено да се приеме за основателно предложението в доклад рег. № 4575 р-125/15.01.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ст. комисар Н. Н., по чл. 197, т. 2 от ЗМВР/писмено предупреждение за срок от три месеца/, на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗМВР/лошо изпълнение на заповед/.

Изготвена е покана рег. № 8121 р-6263/26.03.2018 г. до ст. комисар Николов за запознаване с дисциплинарната преписка и даване писмени обяснения/възражения до наказващия орган, която е връчена на служителя на 11.04.2018 г. Оспорващият е дал писмени обяснения с №УРИ 5364 р-6462 от 12.04.2018 г.

Със заповед № 8121 К-5622/16.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР/неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи-т. 3 от заповед № 8121 з-1528/15.12.2015 г. /, чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/лошо изпълнение на заповед/, на старши комисар Н. Н. - директор на дирекция "Миграция"-МВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца.

Заповедта е връчена на наказаното лице на 16.04.2018 г. –видно от саморъчното отбелязване на стр. последна от същата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, ал. 1 ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма.

В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Факти, описващи извършеното от жалбоподателя се съдържат и в приетите по делото доклад рег. № 4575 р-125/15.01.2018 г. и докладна записка рег. № 8121 р-6262/26.03.2018 г. както и в предхождащите издаването им документи, изискани и събрани в процеса на проверката от дисциплинарно разследващия орган, при прочита на които се опровергава твърдяната от оспорващия неяснота относно конкретния извършител, мястото, времето и обстоятелствата при които са извършени деянията, предмет на заповедта, включително по отношение на коя точно заповед е налице лошо изпълнение, поради което не може да се приеме, че оспорващия е бил поставен в неизвестност и в невъзможност правилно да организира защитата си.

На следващо място, не се констатира от съдебния състав при постановяване на обжалвания акт да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, както и нарушения на приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания, а съгласно ал. 2, т. 1 на чл. 194 като вид дисциплинарно нарушение е визирано неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

Дисциплинарното наказание "Писмено предупреждение" е регламентирано в чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Този вид наказание съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, предложение трето, се налага за лошо изпълнение на заповед.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя (чл. 196, ал. 1 от ЗМВР), като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган.

В процесния случай материалите от дисциплинарното производство, съдържащи данни за извършените нарушения и извършителя /доклад рег. № 4575 р-125/15.01.2018 г. /, са постъпили при компетентния орган на 30.01.2018 г. –датата на получаване на доклада и приложените материали/ предвид положената резолюция върху доклада с отбелязана дата/, поради което и с оглед датата на издаване на оспорената заповед-16.04.2018 г., датата на изготвяне на цитирания доклад, както и предвид разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР и неоспорения от страните факт, че служителят е бил в платен годишен отпуск за периода 19.03.2018 г. -05.04.2018 г., съдът приема че е спазен предвидения преклузивен двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както и едногодишния срок от извършване на нарушенията /30.03.2017 г. и 19.10.2017 г. /.

Спазена е процедурата по чл. 206 от ЗМВР, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената норма дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на разпоредбата е даване възможност на служителя да се защити в най-пълен обем пред ДНО като предостави обяснение относно вмененото му дисциплинарно нарушение след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство. Жалбоподателят след отправена покана и запознаване с дисциплинарната преписка е дал писмени обяснения до ДНО с №УРИ 5364 р-6462 от 12.04.2018 г., с които обяснения дисциплинарнонаказващия орган е запознат предвид изричното отбелязване върху стр. 1 от обясненията, и които в последствие са обсъдени от органа в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Не е процесуално нарушение неизвършване на допълнителна проверка от наказващия орган след приемане писмените обяснения на служителя, тъй като преценката дали да бъдат събирани допълнителни доказателства в хода на дисциплинарното производство с оглед предходно установените факти е на ДНО, който има право, но не и задължение да извърши такава.

Не се установява допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, съобразно която държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Няма данни по делото служителя да е бил възпрепятстван да участва в процесното дисциплинарно производство, нито същия да е поискал да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Не е налице законово задължение на ДНО или на друг подпомагащ орган в провежданото производство по налагане на дисциплинарно наказание да предлага на служителя защита по см. на обсъждания законов текст.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства/изискани и приобщени и към дисциплинарната преписка, вкл. представените доказателства в хода на съдебното производство/ и при преценка на тези доказателства в съвкупност съдът приема, че оспорващия е извършил две отделни нарушения на т. 3 от заповед № 8121з-1528/15.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи относно условията и реда за безплатно пътуване в обществения градски транспорт на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР и по § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР, според която "Броят на картите се заявява и разпределя на териториален принцип само за служителите от структури на МВР, работещи на територията на съответния превозвач където има организиран вътрешноградски транспорт, въз основа на изготвени от структурите по чл. 37 от ЗМВР заявки. Дирекция Управление на собствеността и социални дейности/ДУССД/ изготвя обобщена справка по структури и съответно по общини. ДУССД изпраща обобщената справка в Центъра за градска мобилност ЕАД - С.."

В настоящия случай, нарушенията са изразени чрез действия, а именно:

-с писмо рег. № 5364 р-5584/30.03.2017 г. и справка към него, оспорващия е подал до ДПУБ информация относно броя на валидираните карти за област Х. към 31.03.2017 г. /70 броя/, включваща общини Д., И., Л., М., М. Б., С., С., С., Тополовград, Харманли, и Х., несъответна на действително раздадените такива на служители в СДВНЧ-Л./т. е. работещи на територията на конкретния превозвач/- 33 бр. при установения факт, че на територията на община Л., обл. Х., няма организиран вътрешноградски транспорт. Цитираните писмо и заявка макар и изготвени от служителя М. Н., са подписани от ст. комисар Н. Н. в качеството му на директор дирекция "Миграция"- ръководител на структура по см. на чл. 37, ал. 1 от ЗМВР, на които лица е възложено изпълнението на заповедта на министъра на вътрешните работи.

• с писмо рег. № 5364 р-18524/19.10.2017 г. до директора на ДУССД, представляващо заявка на броя карти по см. на т. 3 от заповед № 8121 з-1528/15.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, оспорващия е заявил броя на необходимите за 2018 г. карти за безплатно пътуване по реда на чл. 185 от ЗМВР за служители на дирекцията, като е посочил в т. 2 от писмото заявка за област Х.-80 бр. карти за градски транспорт, без да диференцира заявката за областта по общини и следователно в нарушение на установените в т. 3 от заповедта критерии, изискващи заявката да е конкретизирана по общини, предвид възприетия териториален принцип за заявка и разпределение на картите, свързан с наличието и организацията на съответния вътрешноградския транспорт, която е по общини.

Така извършените деяния правилно са квалифицирани от административния орган като дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗМВР вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - лошо изпълнение на заповед, за което е предвидено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

Въпреки изричните указания дадени до страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса с определение от 28.06.2018 г., не се представиха доказателства от жалбоподателя, установяващи липса на предпоставките за прилагане от административния орган разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Не се кредитират доводите в жалбата за допуснато нарушение разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Видно от съдържанието на оспорения акт в същия се съдържат подробни мотиви относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, включително относно тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата при извършването им, формата на вината/ прието е, че деянията не са извършени умишлено/, като и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, съобразно приложената по делото кадрова справка. В този смисъл законосъобразно дисциплинарното наказание е наложено за минималния предвиден размер по чл. 199, ал. 2 от ЗМВР -за срок от три месеца, предвид тежестта и характера на процесните нарушения.

Следователно правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби административния орган е издал оспорената заповед.

Не се обсъждат изложените съображения в депозираните писмени бележки за нарушения на чл. 207 от ЗМВР, тъй като разпоредбата е приложима при образувано дисциплинарно производство по данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15, каквото в процесния случай не е налице.

Неоснователни са възраженията на оспорващия за противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. При издаване на обжалваната заповед не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която акта се издава.

На основание изложеното съдът намира, че жалбата на Н. Н., срещу заповед № 8121 К-5622/16.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, е неоснователна и следва да се отхвърли.

По делото не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение