Решение № 3390 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2018 г.

Решение № 3390 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Иванов от гр. [населено място], против решение № 113 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 841/2017 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3282 з-3479 от 27.11.2017 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство отговаря на изискванията на чл. 205, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като същата не съдържа посочване на данни за уронване на престижа на службата и доказателства за това. Не са обсъдени доводите за нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - в оспорената заповед няма посочени фактически и правни основания за издаването й. Описано е деяние, което съставлява престъпление, като преди да влезе в сила осъдителна присъда е образувано дисциплинарно производство, без да е установено уронване на престижа на службата. Сочи се, че не е обсъден доводът за нарушение на чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, което нарушение е налице, тъй като наказващият орган не е разкрил обективната истина. В дисциплинарното производство е установено, че по ръцете на Иванов не се установяват горивно-смазочни материали, не е извършена експертиза за съвпадение на химичния състав на горивото, установено върху автомобила и това, открито у Иванов, липсва и очевидец на палежа. Неправилно е отхвърлено и възражението за нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не са обсъдени обстоятелствата, посочени в нормата. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да се отмени обжалваната заповед, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Оплакванията са развити в писмена защита, изготвена от пълномощника на касатора адв. Е. Йорданов. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветкова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Враца е заповед № 3282 з-3479 от 27.11.2017 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП), с която на К. Иванов, на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е заемал младши изпълнителска длъжност - младши експерт - младши оперативен дежурен в "ОДЧ" на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Козлодуй при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Русе. Установил е, че дисциплинарното производство е образувано по предложение на директора на РДГП, в което се съдържат данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина - УРИ № 4066 р-9690 от 02.08.2017 г., въз основа на което директорът на ГДГП е издал заповед № УРИ 3282 з-2263 от 03.08.2017 г. на основание чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Със заповедта е определен и дисциплинарноразследващ орган (ДРО), в посочения персонален състав. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е връчена на жалбоподателя на 04.08.2017 г., което се установява от положения от него саморъчен подпис. Същият е уведомен и за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. След получаване на покана за даване на писмени обяснения, държавният служител е депозирал обяснение № 4522 р-7247 от 10.08.2017 г., в което не е оспорил, извършването на описания палеж на лек автомобил, собственост на Д. Динолов, на 01.08.2017 г., като заявява, че е било грешка без умисъл. Проверката, срокът за извършване на която е удължаван, за което на жалбоподателя е връчена съответната заповед, е приключила с изготвяне на обобщена справка № 4066 р-1309 от 18.10.2017 г., в която са посочени извършените процесуални действия от ДРО, подробно са описани и обсъдени събраните доказателства и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за установеното тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), уронващо престижа на службата. Жалбоподателят се е запознал със справката, като не е депозирал писмени обяснения, видно от изготвения протокол № 4066 р-13365 от 25.10.2017 г. ДРО е изготвил становище с рег. № 4066 р-13407 от 26.10.2017 г., в което на базата на установеното от фактическа страна е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". ДНО след като е получил материалите от преписката е установил, че ДРО не е спазил изискванията на чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, поради което е разпоредил на жалбоподателя да бъде връчена покана за запознаване със справката и да му бъде дадена възможност да даде писмени обяснения или възражения по нея, както и след това да бъде изготвено ново становище. С покана рег. № 4066 р-13885 от 07.11.2017 г., връчена на Иванов на 08.11.2017 г., ДРО го е поканил да даде писмени обяснения след запознаване с всички материали от дисциплинарното производство. Иванов е депозирал обяснение на 09.11.2017 г., след което ДРО е изготвил ново становище № 4066 р-14037 от 10.11.2017 г., в което отново е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". ДНО се е запознал с материалите от дисциплинарното производство, приел е за доказано извършването на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 01.08.2017 г., след 04. 15 часа в гр. Козлодуй, държавният служител противозаконно е повредил чрез палеж, използвайки парчета текстилна тъкан, напоени с петролен продукт, лек автомобил "Рено Меган Сценик", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Динолов, находящ се пред жилището на Динолов, на посочения адрес. Вследствие палежа са увредени предно панорамно стъкло, предни чистачки и е унищожена пластмасовата решетка пред тях на колата. Посоченото е станало достояние на други полицейски органи, служители на МВР и прокуратурата и граждани и съставлява виновно нарушение на разпоредбите т. 15, 16 и 20 на Етичния кодекс. Извършеното е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". При така установеното, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок, при спазване на процедурата по чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарното производство е започнало с издаване на нарочна заповед, изготвена е обобщена справка, която е надлежно връчена на държавния служител, на когото е дадена възможност за обяснения, които са приети и разгледани. Заповедта съдържа всички реквизити. В тази връзка съдът е отхвърлил възражението, че жалбоподателят не е разбрал в какво е обвинен, което е довело до нарушаване на правото му за защита. Приел е, че нарушението е доказано от събраните в рамките на дисциплинарното производство доказателства и правилно е квалифицирано като нарушение на правилата за етично поведение на държавните служители в МВР - т. 15, съгласно която същите следва да съобразяват законността на действията, които възнамеряват да предприемат, т. 16 според която следва стриктно да спазват закона, с оглед гарантиране на правата и свободите на гражданите, авторитета на институциите в Република България, опазване на сигурността и обществения ред, защита на гражданите и тяхното имущество и т. 20 съгласно която държавният служител следва да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Посоченото правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е отхвърлил възражението, че не е установено в какво се изразява уронването на престижа на службата, като е посочил, че действието на лицето, извън рамките на закона и доброто поведение, обосновава уронване на престижа на службата. По тези съображения е постановил решението си, с което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е констатирал нарушението на нормата на чл. 205 от ЗМВР, изразяващо се в това, че в заповедта за образуване на дисциплинарно производство не е указано в какво се състои уронването на престижа на службата и с какви доказателства се установява това. Правилно съдът е посочил, че не е налице нарушение, като дисциплинарното производство е образувано в изпълнение на изискванията на ЗМВР, като е издадена нарочна заповед по чл. 205 от ЗМВР. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно ал. 2 за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Проверка не може да се разпореди по постъпил анонимен сигнал, освен в случаите, в които в него се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които може да се направи обоснован извод, че служителят на МВР е извършил дисциплинарно нарушение. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство отговаря на изискванията на цитираните норми. Същата е издадена на основание постъпило предложение от директора на Регионалната дирекция "Гранична полиция" - Русе, в което се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение, както и данни за неговия извършител. Със заповедта е разпоредено извършване на проверка, определен е срок за извършването й, като е описано деянието според данните в предложението. В закона не е разписано изискване към момента на образуване на производството - в заповедта, с която същото е образувано да се съдържа посочване на доказателства, които да установяват нарушението, съответно в случая квалифициращия признак - уронване на престижа на службата. Едва след извършване на разпоредената проверка, дисциплинарнонаказващия орган може да се даде точна правна квалификация, съответно е длъжен да посочи и събраните доказателства, въз основа на които е установил извършване на деянието, което е субсумирал под приложимите норми. Не е налице нарушение, извършено в рамките на дисциплинарното производство, съответно не е допуснато и нарушение от първоинстанционният съд. Спазени са и всички изисквания на чл. 207 от ЗМВР. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът необосновано е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В мотивите си съдът е посочил, че заповедта съдържа всички реквизити, изискуеми от цитирания текст, като съдържа и ясно описание на извършеното нарушение, изложени са мотиви, което опровергава твърдението в първоначалната жалба, че жалбоподателят не е разбрал в какво е обвинен. Тези изводи на съда съответстват на данните по делото. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от писмения текст на заповедта, в нея ясно и точно е посочено мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението - жалбоподателят е извършил палеж на чужд автомобил в гр. [населено място], на [улица], пред жилището на Д. Динолов - собственик на автомобила, на неохраняем паркинг, на 01.08.2017 г., след 04. 15 часа, чрез запалване на парчета тъкан, напоени с петролен продукт, които са оставени върху автомобила, в резултат на което са нанесени описаните щети на леката кола. В заповедта са посочени нормите на Етичния кодекс, които са нарушени чрез деянието, по отношение доказателствата, наказващият орган се е позовал изрично на доказателствата, описани в обобщената справка, съдържащи констатациите на дисциплинарно разследващия орган. Деянието правилно е квалифицирано от правна страна, в това число са изложени и мотиви, обосноваващи наличието на уронване на престижа на службата. За станалото са научили широк кръг лица - служители на МВР, осъществили задържането на жалбоподателя, разследващи полицаи и служители на прокуратурата, запознати със случая, по повод образуваното досъдебно производство, експерти, граждани, в това число и потърпевшите, което е довело до уронване на престижа на службата. Противоправното поведение на жалбоподателя е станало широко известно. В заповедта също така е посочено наказанието, както и пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано. Несъстоятелно е възражението, че тъй като деянието осъществява и състав на престъпление, следва да се изчака резултата от наказателното производство и при осъдителна присъда да се наложи наказание по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл ирелевантно е в каква фаза се намира досъдебното производство. Става дума за различни производства, независимо едно от друго, които се реализират по различен ред и основания, като дисциплинарното производство не е поставено в зависимост от наказателното производство. Следва да бъде отхвърлено и възражението за липса на доказателства за извършване на нарушението. Деянието е непротиворечиво установено, в това число и от показанията на дисциплинарнопривлеченото лице, дадени в рамките на образуваното досъдебно производство, като видно от протокол за разпит от 01.08.2017 г., проведен непосредствено след извършването му, същият в признанията си подробно и точно е описал хронологията и механизма на станалото. Иванов е посочил, че същата сутрин (01.08.2017 г.) след като е пийнал вечерта, с личния си автомобил е отишъл на бензиностанция на "Лукойл" в гр. Козлодуй, където е купил пет литра дизелово гориво в туба от минерална вода. Отишъл е до къщата на Т. и мъжа й (Д. Динолов), напоил е налични в колата му парцали с купената нафта и ги поставил под чистачките на предното панорамно стъкло, в основата на капака на колата на Динолови - "Рено Меган" и ги е запалил. След това е отишъл до колата си, която е паркирал наблизо и се е прибрал в къщи, като изрично посочва, че си е измил ръцете и си е легнал. В показанията е посочено, че Т. Динолова е сестра на съпругата му, с която имат семейни проблеми, дължащи се според него именно на намесата на сестрата - Т. и на нейната майка. В последващите си обяснения, жалбоподателят е изградил различна защитна позиция, която се опровергава от показанията на разпитания свидетел К. Руйнов - съсед на Динолови, който пръв е забелязъл, че лекият автомобил гори, събудил е собственика и е помогнал огънят да бъде изгасен. Жалбоподателят доброволно е предал тубата с гориво, видно от протокол за доброволно предаване, както и е възстановил щетите, причинени на лекия автомобил. В проведеното дисциплинарно разследване са изискани и приобщени материали, събрани в рамките на образуваното за палежа досъдебно производство, които правилно са взети предвид, тъй като са събрани по предвидения законов ред. В подкрепа на изводите на наказващия орган са показанията на разпитаните свидетели, снети обяснения, заключение на назначената химическа експертиза., като не съответства на данните по делото, твърдението в касационната жалба, че липсват каквито и да са доказателства, кой е автор на деянието. Напротив непротиворечиво е установено авторството на жалбоподателя. Вярно е, че по ръцете на Иванов не е установено при взетите натривки наличие на горивно-смазочни материали, но посоченото е лесно обяснимо, с оглед признанието му, че се е измил след като се е прибрал в къщи. Натривките са взети в много по-късен момент. Неоснователно е и възражението за нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът не е установил, че не са спазени сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Възражението не се подкрепя от данните по делото. Дисциплинарнонаказващият орган е получил материалите от преписката, в това число обобщената справка и първото становище на ДРО на 26.10.2017 г., видно от писмо с рег. № 4066 р-13413 от същата дата, с което същите са изпратени. Именно от този момент, съгласно чл. 196 от ЗМВР, гласящ че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказанието. Заповедта е издадена на 27.11.2017 г. в рамките на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Постановеното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде опредено в размер на 100 лева, като се осъди К. Иванов да го заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,