Решение № 7230 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 115/2011 г.

Решение № 7230 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 115/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Началник митница "Югозападна" и Агенция "Митници", подадена чрез ст. юрисконсулт Бухлева и Теменужка Петрова Пандурска от гр. Благоевград, против решение № 3485/4.11.2010 г. на Административен съд - гр. София, постановено по адм. д. № 3191 по описа за 2010 г., с което е отменено решение Решение № 75/33/1.02.2010 г. на началника на Митница Югозападна, потвърдено с Решение № 259/12.04.2010 г. на Директора на Агенция "Митници", в частта му, в която се отказва възстановяване на акциз в размера над 10 150 лв., и е отхвърлена жалбата на Теменужка Петрова Пандурска за отмяна на решението в останалата му част. В жалбата на Началник митница "Югозападна" и Агенция "Митници", се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. В жалбата на Теменужка Петрова Пандурска, се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна Прокуратура излага доводи за правилност на обжалваното решението. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателни. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 75/33/1.02.2010 г. на началника на Митница Югозападна, с което е отказано да бъде възстановен акциз в размер на 13 500 лв., и което е потвърдено, впоследствие с Решение № 259/12.04.2010 г. на Директора на Агенция "Митници". За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че на 2.04.2009 г. жалбоподателката Пандурска е въвела на територията на Република България от друга страна - членка на ЕС лек автомобил марка "БМВ", за което на осн. чл. 76г, ал. 1 от ЗАДС е подала в Митница Благоевград и акцизна декларация с вх. № ВС005200/4-00006/02042009 г., въз основа на която е заплатила и акциз в размер на 13 500 лв. На 4.12.2009 г., процесния лек автомобил е продаден на "Щерн Фертрийб" ООД - Германия, въз основа на представен Договор за покупко-продажба на използвано МПС между страните и е регистриран в Германия на 7.12.2009 г. с рег. № МТК-ХА-406. С искане от 14.12.2009 г. до Митница Благоевград Теменужка Пандурска е отправила искане за възстановяване на платен акциз в размер на 13 500 лв. за процесния лек автомобил, предмет на акцизна декларация с вх. № ВС005200/4-00006/02042009 г., като с обжалваното решение № 75/33/1.02.2010 г. на Началника на Митница Югозападна е отказано възстановяването на акциза. При така установеното съдът е приел от правна страна, че спорният момент е наличието на правно основание за възникване на задължение за заплащане на акциз за въведения на територията на РБ от територията на друга страна - членка на ЕС на 02.04.2008 г. лек автомобил марка "БМВ" модел 740 I, респективно недължимо платен акциз, по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. В тази насока съдът е приел, че процесното задължение за акциз е възникнало на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗАДС, за стока, която според отменената разпоредба на чл. 2, т. 5 от същия закон (ДВ, брой 44/2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) е била определена като акцизна. Подробно съдът е анализирал разпоредбите на Раздел II от ЗАДС, досежно реда и условията за освобождаване и възстановяване на акциз. Обсъдил е разпоредбата на чл. 26 от ЗАДС, съгласно която в случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява, а съгласно чл. 27, ал. 1, недължимо платен акциз или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща срещу дължим акциз въз основа на писмено искане, подадено до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад, в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател. Разпоредбата на чл. 27 ЗАДС, съдът е приел, че има едновременно характер на материалноправни и на процесуални норми, като правото на възстановяване на акциз възниква само тогава, когато се касае за изнасяне на акцизни стоки, но по определението на чл. 4, т. 36. Обсъдил е приложимите разпоредби на чл. 401 "Други данъци, мита и такси" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно която се предвижда възможност за държавите членки да поддържат или да въвеждат всякакви данъци или такси, в това число и акцизи, които не могат да се характеризират като данъци върху оборота, при условие, че събирането на тези данъци, мита или такси не поражда в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите. Позовал се е на приложимите към момента на вноса разпоредби на чл. 2, т. 5, чл. 18 и чл. 19 Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Обсъдил е разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАДС, досежно размера на акцизната ставка за употребяваните автомобили и е приел, че задължението на жалбодателката е в размер на 13 500 лв., както и разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАДС, досежно акцизната ставка за нови автомобили и е приел, че акцизът за нов автомобил следва да бъде определен в размер на 10 150 лв., което е установено и от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице. С последващото изменение, в сила от 1.01.2010 г., разпоредбите на чл. 2, т. 5, чл. 18, чл. 40 от ЗАДС са отменени - ДВ, бр. 44 от 2009 г., като се премахва облагането с акциз за употребявани автомобили, при въвеждането им на територията на страната от територията на друга държава членка. Посочената разпоредба, съдът е приел, че няма обратно действие, поради което, приложими са действащите разпоредби към момента на вноса и съответствието им с норми на общностното право - на първо място по чл. 90 от ДЕО, сега чл. 110 ДФЕС за спазване на принципа за недискриминация при съществуващите ставки за акциз на нови и употребяван автомобили. Досежно спазване на посочения принцип съдът се е позовал на дело С-2/09, Калинчев срещу България и постановеното Решение от 3.06.2010 г., по т. 28, от което се установява, че е налице допустимост от страна на държава-членка на ЕС да въведе режим на облагане с акциз на употребяваните автомобили при въвеждането им на територията на страната. По втория въпрос СЕС е приел, че внесените в България употребявани автомобили следва да се считат за стоки, подобни на вече регистрираните в страната употребявани автомобили, които са внесени като нови, независимо от техния произход. С третия отговор по запитването, СЕС приема, че чл. 110, ал. 1 ДФЕС не допуска диференциран режим на акциза, който обременява по различен начин употребявани превозни средства, внесени от други държави членки и употребявани превозни средства, вече регистрирани и внесени като нови, Изчислението на акциза, който се внася еднократно (по смисъла на чл. 40 ЗАДС) за новите превозни средства, "неизменно е по благоприятно отколкото за употребявани превозни средства", което от своя страна противоречи на чл. 110 ДФЕС (в процесния казус - чл. 90 ДЕО, действащ към момента на вноса). При анализа на посоченото решение на СЕС съдът е приел, че заплатената разлика за акциз при вноса от жалбоподателката в размер на 3 350 лв., определена по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗАДС е в противоречие с чл. 110 ДФЕС и над този размер е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. По жалбата на Теменужка Петрова Пандурска: Първият спорен момент и залегнал като основен довод в жалбата на касаторката е липса на мотиви в обжалваното решение, досежно наличието на формалност при преминаване през границата, обусловена от определения акциз на внесената стока . Този довод е неоснователен, тъй като съдът подробно е изложил доводи досежно разпоредбата на чл. 401 "Други данъци, мита и такси" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност, досежно предоставената възможност на държавите-членки да събират мита или такси, когато не поражда в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите. Правилно в тази насока съдът се е позовал и на отговорът на първия въпрос по дело С-2/09, Калинчев срещу България, че е налице допустимост от страна на държава-членка на ЕС да въведе режим на облагане с акциз на употребяваните автомобили при въвеждането им на територията на страната. Неоснователен е и втория довод в касационната жалба на Пандурска, свързан с възражение относно приложимата разпоредба досежно "износ" на стоки. Както правилно е приел АС определение на понятието "износ" е дадено в разпоредбата на чл. 4, т. 36а от ЗАДС, а именно: "изнасяне" е движение на акцизни стоки от територията на страната до територията на трета страна или трета територия, като в т. 26 и т. 27 от същата разпоредба е дадено разграничението на територията на общността и трета територия или трета страна. Нормите на ЗМ са свързани с определяне на митнически задължения, а нормите на ЗАДС са свързани с определяне на акцизни задължения, поради което е неоснователно позоваването в жалбата на норми от ЗМ, а решението в тази си част, следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Началник митница "Югозападна" и Агенция "Митници": Неоснователен е довода в жалбата свързан с неправилно приетото от съда, относно съществуването на правно основание за възникване на задължение за заплащане на акциз. За да обсъди наличието на основанията на чл. 27 от ЗАДС, а именно налице ли са основания за недължимо платен акциз, правилно съдът е обсъдил материално правните предпоставки за възникналото и заплатено задължени за акциз при вноса на процесния автомобил на територията на РБ. Именно във връзка с приложимите към този момент разпоредби на чл. 2, т. 5, чл. 18 и чл. 19 ЗАДС, от които чл. 2, т. 5 и чл. 18 отменени от 1.01.2010 г., съдът е приел, че определеният и внесен акциз не е без основание. Неоснователен е довода в жалбата относно неправилно позоваване на съда на Решение от 3.06.2010 г., постановено по дело С-2/09, Калинчев срещу България, тъй като към настоящият момент липсва нормативен акт, с който да се регламентира възстановяване на недължимо платен акциз в случаите, посочени в решението на СЕС. В случая законодателната промяна е настъпила от 1.01.2010 г. и тя е свързана с отмяна на разпоредбата на чл. 2, т. 5 от ЗАДС, т. е. внасяните автомобили след тази дата не са акцизни стоки. В случая, позовавайки се на Решение от 3.06.2010 г., постановено по дело С-2/09, Калинчев срещу България, съдът е приел, че с установената по-висока акцизна ставка за внос на автомобили втора употреба, при внос на нови автомобили от същия вид се нарушава принципа за недискриминация при съществуващите ставки за акциз на нови и употребяван автомобили. В този смисъл е отговора на третия отговор по запитването, на който СЕС е отговорил, че чл. 110, ал. 1 ДФЕС не допуска диференциран режим на акциза, който обременява по различен начин употребявани превозни средства, внесени от други държави членки и употребявани превозни средства, вече регистрирани и внесени като нови, Изчислението на акциза, който се внася еднократно (по смисъла на чл. 40 ЗАДС) за новите превозни средства, "неизменно е по-благоприятно, отколкото за употребявани превозни средства", което от своя страна противоречи на чл. 110 ДФЕС (в процесния случай - чл. 90 ДЕО действащ към момента на вноса). Предвид спазване на изискването за неутралност на акциза и за да се избегне всякаква дискриминация, съгласно т. 42 от решението на СЕС, в случай, че се дължи акциз за въведения на митническата територия на страната употребяван автомобил от жалбоподателката, то размера му е 10 150 лв., вместо 13 500 лв. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че като е тълкувал чл. 90 ДЕО (сега чл. 110, ал. първа от ДФЕС) в смисъл, че внесените в Република България употребявани превозни средства следва да се считат за стоки, подобни на вече регистрираните на територията на тази държава употребявани превозни средства, които са внесени на територията на посочената държава като нови превозни средства независимо от техния произход, административният съд е достигнал до правилни изводи, които следва да бъдат споделени, поради което и като е отменил решението за разликата над 10 150 лв., като определена по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗАДС (отм.) в противоречие с чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110 ДФЕС), съдът е постановил правилно решение в тази си част, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,