Решение № 14878 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9169/2011 г.

Решение № 14878 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9169/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба подадена от адв. Руслан Пейчев, в качеството му на процесуален представител на ЕТ "Катстрой - Георги Митов" със седалище гр. Радомир срещу решение № 85 от 28.05.2011 г. постановено по адм. дело № 518/2010 г. по описа на Административния съд - Перник. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - община Радомир не взима отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Георги Иванчов Митов в качеството му на ЕТ "Катстрой - Георги Митов" срещу община Радомир за сумата 150 720 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, като последица от незаконосъобразни действия на общината, изразяващи се в сключване на договор за ползване на недвижим имот въз основа на предоставяне на концесия с фирма "Ораново" ЕООД. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като по делото не било установено наличие на акт на администрацията, чиято незаконосъобразност да е била установена по съответния ред или неоснователно действие на орган или длъжностно лице при осъществяването на административната дейност. Направен е извод, че поради това не била налице причинно-следствената връзка между твърдените претърпени имуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в сключване на концесионен договор. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липсата на отменен по съответния ред административен акт респективно наличие на незаконно действие от страна на административния орган, което да има за последица претендираните имуществени вреди настъпили в патримониума на ищеца. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не е налице един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и не е установил наличието на отменен по съответния ред административен акт, респективно незаконосъобразно действие на административния орган, изразяващо се в сключен граждански договор с друга фирма, вследствие на което да са претърпени имуществени и неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства е установено, че с решение на ОбС - гр. Радомир № 78/2005 г., е била открита процедура за предоставяне на концесии за кариери в няколко селища на общината чрез присъствен конкурс, на основание действащите към този период норми на гл. VIII на ЗОС - чл. 67 - 75а, (отм.). Вярно е, че касаторът е имал право да бъде определен пряко за концесионер за добив на строителни материали без търг или конкурс за едно от визираните в решението на общински съвет селища, с оглед разпоредбата на чл. 29 от ЗПБ, с оглед на обстоятелството, че е притежавал удостоверение за търговско откритие, № 0213/16.12.2005 г, издадено от министъра на околната среда и водите. Същият обаче не е участвал в конкурса, поради което и не е притежавал активна легитимация да обжалва крайния административен акт, с който е определен спечелилия конкурса. Последващото сключване на концесионния договор е гражданско-правния елемент и завършваща фаза на сложния фактически състав на процедурата по предоставяне на концесия, поради което също не подлежи на обжалване по административен ред. При тази фактическа обстановка, крайният извод на първоинстанционният съд, че липсва отменен по съответния ред административен акт, респективно недоказано незаконосъобразно действие на административния орган, изразяващо се в сключен граждански договор с друга фирма е законосъобразен, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд - трето отделение,