Решение № 4657 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2609/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Й. В. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров, срещу решение 27367 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело 1322/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед САГ23-РА-30-610 от 14.12.2023 г. на главния архитект на Столична община и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподателя. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Н. В. срещу заповед САГ23-РА-30-610 от 14.12.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик, да премахне незаконен строеж Постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68134.2819.1977.1, находящ се в имот с идентификатор 68134.2819.1977 частна общинска собственост, съставляващ УПИ VI 1643, 1977, кв. 15, м. Северен парк Гробищен парк, Бакърена фабрика, район Връбница, Столична община. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ и във връзка със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, както и в предвидената от закона форма. Прието е от съда също така, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е обосновал извод, че наредената за премахване постройка не е преместваем обект, а представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория, а не шеста както приема вещото лице. Според съда на общо основание за реализиране на строежа е бил необходим изричен разрешителен акт чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, и такъв в случая не е налице, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като ирелевантно за законността на строежа е чия е собствеността върху поземления имот, в който е изграден. Административният съд приема също така, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ с оглед времето на изграждането му 1991 г., и недекларирането му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Прието е от съда още, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма от компетентен орган главен архитект на Столична община в с съответствие със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община и доколкото процесният строеж е пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в от ЗУТ. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че съдът без да изложи мотиви приема, обратно на заключението на вещото лице, че процесният строеж е пета категория. Видно от оспореното съдебно решение съдът е изложил конкретни мотиви защо не кредитира извода на вещото лице по отношение категорията на строежа, които мотиви изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е приел също така, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По отношение възражението на касационния жалбоподател, че на последния е наредено да премахне незаконния строеж, без обаче да се направи опит да се установи кой е извършител на строежа, следва да се има предвид, че дори и да се приеме, че жалбоподателят не е извършител на процесния строеж, то безспорно същият правилно е определен за адресат на оспорената заповед. Адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в съответствие с § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция за национален строителен контрол, могат да бъдат две категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа и/или правна неговият извършител и носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден този строеж, като компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. Доколкото жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че същият е собственик на процесната постройка, то и правилно е определен за адресат на оспорената заповед. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ постройка на допълващо застрояване с площ от около 30 кв. м., изградена от метална конструкция върху стоманобетонен фундамент, като вътрешността е преградена на две помещения и е захранена с ток и вода, които факти не са оборени в първоинстанционното производство от жалбоподателя касатор в настоящото съдебно производство, и се потвърждават от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване постройка на допълващо застрояване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие както с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, така и с чл. 55 от ЗТСУ /отм./ и чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ /отм., приложима редакция ДВ, бр. 48/1985 г/, приложими към годината на изграждане на процесната постройка. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилно съдът приема също така, че наредената за премахване постройка не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ с оглед установената по делото година на изграждане 1991 г., по данни на самия касационен жалбоподател. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. По делото не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесната постройка, като представените санитарно разрешително и удостоверение от Служба противопожарна охрана са неотносими в случая и не установяват деклариране на процесния строеж пред компетентните органи, поради което само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,