Решение № 14993 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7147/2010 г.

Решение № 14993 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7147/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Георги Анев Минчев със съдебен адрес гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 11а против решение № 570 от 22.03.2010 г., постановено по адм. д. № 154 по описа за 2010 г. на Административен съд София град. навежда оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска отмяната му. Ответникът - Главна дирекция "Гранична полиция" оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Георги Янчев Минев от гр. Петрич против заповед № 4441 от 2.12.2009 г. на ВНД директор на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 е чл. 228, т. 2 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Конкретното нарушение се изразява в това, че на 3.09.2009 г. касационният жалбоподател, като председател на комисия, натоварена да проведе дисциплинарно производство срещу държавен служител в МВР, е приел и осъществил нерегламентирана среща с него, извън работното място, без да уведоми останалите членове на комисията. За същата не е информирано и ръководството на Дирекцията, с което е поставил под съмнение своята безпристрастност и обективност в качеството на чл. на дисциплинарно разследващ орган. Административен съд - София град е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената му със закон компетентност, при спазване на изискването за форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и материалния закон. Приел е че наказанието е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 229 от ЗМВР. Решението на съда е правилно, при постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон. Съдът, въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, е направил извод, че наказващият орган е извършил правилна квалификация на установеното в производството действие от страна на служителя. По делото не е бил спорен установеният от дисциплинарно наказващия орган факт, че на 3.09.2009 г. между жалбоподателя и разследваното за дисциплинарно нарушение служител на МВР, е била осъществена среща. Тя е била проведена извън работното място на двамата, не била обективирана със съставяне на протокол, на нея не са участвали други членове на комисията, натоварена с провеждане на дисциплинарното производство, т. е. правилно е била квалифицирана като нерегламентирана. за нея не е уведомено и ръководството на ГД "ГП". След провеждането й, жалбоподателят не се е отвел от участие в дисциплинарното производство. Административният орган е приел, че жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР да запази неутрално поведение и да действа по начин, който не подлага под съмнение неговата безпристрастност. Съдът е извършил проверката за материалната законосъобразност на обжалваната заповед и достигнал до правилен извод относно липсата на нарушение на материалния закон. Квалификацията на нарушението като такова по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, наказуемо съгласно чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР е правилна. Изводите на съда относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед се подкрепят изцяло от събраните и обсъдени от съда доказателства, изводите му са обосновани, което сочи на правилност на обжалваното съдебно решение. Не са налице релевираните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,