Решение № 231 от 28.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 656/2016 г.

Решение № 231 от 28.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 656/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от частния тъжител П. В. Ф., чрез повереника си адв. П. срещу въззивна присъда № 20 от 10.05.2016 г., постановена по внчхд № 10/2016 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. В жалбата е наведено оплакване за нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочва се, че въззивният съд еднопосочно е обсъдил събраните по делото доказателства, като неправилно е кредитирал единствено показанията на майката на подсъдимия св. С. М. и е пренебрегнал тези на двамата полицейски служители, в резултат на което е достигнал до "необосновани изводи и правни констатации". Оспорва се заключението на въззивния съд, че частният тъжител П. Ф. сам си е причинил телесната повреда. Заявява се, че от събраните доказателства е било установено, че на местопроизшествието няма бюро, в което сам тъжителят да се е ударил. Моли се да бъде отменена въззивната присъда, като бъде оставена в сила първоинстанционната присъда, постановена от РС - Димитровград, алтернативно - делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, повереникът на частния тъжител - адв. П. поддържа касационната жалба по изложените съображения и с направените искания. В представените от него писмени бележки се преповтарят доводите, изложени в касационната жалба, като в допълнение единствено се твърди, че въззивният съдебен акт страда от липса на мотиви, поради липсата на коментар на съда относно престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, в извършването на което подсъдимият Е. Г. е бил признат за виновен от първостепенния съд. Подсъдимият Е. П. Г. и защитника му адв. И. И., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за законосъобразност и правилност на постановената присъда. Заявява, че въззивният съд правилно е преценил, че показанията на двамата полицейски служители не могат да хвърлят светлина върху конфликта, нито пък дали в помещението е имало бюро или не, тъй като не са очевидци на инцидента, а и не са влизали в помещението. Предлага да бъде оставена жалбата без уважение, а въззивната присъда потвърдена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на явилите се страни от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 103 от 3.12.2015 г., постановена по нчхд № 525/2015 г., Димитровградски районен съд е признал подсъдимия Е. П. Г. за виновен в това, че на 4.09.2015 г. в [населено място] е причинил на П. В. Ф. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лв., като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. С присъдата подсъдимия Е. Г. е осъден да заплати на П. Ф. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.09.2015 г. до окончателното изплащане, като гражданският иск е отхвърлен до пълният предявен размер. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е била депозирана жалба от подсъдимия Е. Г., по повод на която е било образувано вчхд № 10/2016 г. по описа на ОС - Хасково, който е постановил нова въззивна присъда, с която е бил отменен първоинстанционния съдебен акт, като подсъдимият Е. П. Г. е признат за невиновен в това, че на 04.09.2015 г. в [населено място] е причинил на П. Ф. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК. С присъдата гражданският иск за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от частния тъжител срещу подсъдимия е бил отхвърлен, а частния тъжител Ф. е бил осъден да заплати на подсъдимия Г. сумата от 1000 лв. разноски. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения. Констатира се допуснато от ОС - Хасково съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което налага отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на второстепенния съд. Макар и ВКС да се произнася само в рамките на заявените с жалбата/протеста касационни основания, неговото правомощие служебно да следи за допуснати абсолютни съществени процесуални нарушения, е неотменимо. По настоящото дело, въззивната инстанция е отменила изцяло първоинстанционната присъда, като е признала за невиновен и е оправдала подсъдимия в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК /за което той е бил осъден от РС - Димитровград/, но не се е произнесла въобще по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК. От мотивите към новата присъда се налага заключение, че въззивният съд се е съгласил с изводите на първата инстанция, че подсъдимият не е причинил на частния тъжител лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразила се в разкъсно -контузна рана на челото и хематоми на долните клепачи на двете очи, понеже частния тъжител сам е ударил челото си в ръба на намиращото се на мястото на инцидента бюро. При това положение, ОС - Хасково не е следвало да отменя изцяло присъдата, а е било необходимо да я отмени само в осъдителната част, която да преразгледа, а в оправдателната част е следвало да постанови потвърдителен диспозитив. След като въззивната инстанция е отменила изцяло атакувания първоинстанционен съдебен акт, същата е била длъжна да се произнесе и по първоначалното обвинение по чл. 130, ал. 1, свързано с леката телесна повреда, изразяваща се в контузна рана на челото и хематоми на долните клепачи на очите. Ето защо, на практика липсва произнасяне относно леката телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Посоченият пропуск на въззивният съд донякъде е бил улеснен от непрецизното изписване на диспозитива на първоинстанционната присъда. От мотивите на РС-Димитровград става ясно, че подсъдимият е оправдан за причиняване на разкъсно -контузна рана на челото на частния тъжител и хематоми на долните клепачи на очите-престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и осъден за това, че е причинил на П. Ф. охлузване на десния лакът, представляващо лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. В § 19, § 21 и § 23 от мотивите към пъроинстанционната присъда, РС - Димитровград е посочил, че "налице е състав на чл. 130, ал. 2 от НК. Обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК не е доказано, нараняването на челото не е причинено виновно или от подсъдимия.... ", както и че "нараняването на ръката не се съставомерява в хипотезата на чл. 130, ал. 1 от НК. Причинени са болки и страдания, така от обективна страна състава на чл. 130, ал. 2 от НК е изпълнен....; За него /нараняването на левия лъкът/ този съд приема, че е отговорен подсъдимия." В диспозитива обаче, описаната диференциация на конкретните наранявания, обусловили съответните телесни повреди, не е направена, и буквалния му прочит сочи, че всъщност с оправдаването на подсъдимия по чл. 130, ал. 1 и осъждането му по чл. 130, ал. 2 от НК се е извършила преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление за всичките инкриминирани телесни повреди. Впрочем нито един от решаващите съдилища не е осмислил съставомерността на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК /лека телесна повреда, изразила се в охлузване на десния лакът/ на база описаните факти в частната тъжба, която определя фактическата рамка на обвинението. Съществените процесуални нарушения, допуснати при постановяването на въззивната присъда всъщност правят невъзможно и очертаването на пределите на касационната проверка. И това е така, тъй като, ако първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдателната част - то в тази част, тя няма да подлежи на касационно обжалване. Поради липсата на произнасяне обаче от ОС - Хасково, липсва и възможност за адекватна преценка относно предмета на касационното обжалване. Доколкото е налице съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, останалите възражения, свързани с неправилна оценка на доказателствата, изложени в жалбата на частния тъжител, не следва да бъдат разглеждани. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 1, т. 4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение