Решение № 5165 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6304/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител срещу решение 402 от 20.04.2023 г., постановено по административно дело 236/2023 г. от Административен съд /АС/ - Бургас, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. 02-020-2600/851 /12.01.2023г. в частта, с която е извършено прихващане на оторизирана сума в размер на 10 169.02 лева. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Бриз Юг АД, [ЕИК], чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата, като излага твърдения за нейната неоснователност. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидените от закона изисквания за неговата форма отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. От съдържанието на акта се установява, че в същия не са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, при което обоснован и законосъобразен е изводът на АС - Бургас, че актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съгласно цитираната разпоредба административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Последното от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта, при което проверката на акта за наличие или липса на друго отменително основание е безпредметно, още повече, че така допуснатото нарушение, както правилно сочи административния съд освен, че е довело до нарушаване правото на защита на земеделския производител в административното производство, препятства и възможността за извършване на проверка за това дали актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Правилно АС - Бургас намира, че от изложеното в Таблица 2 и поясненията под нея на Уведомително писмо изх. 02-020-2600/851/12.01.2023 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания) за извършеното прихващане. Поясненията под таблицата, конкретно за колона 4 Прихваната сума визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях е приел органът, че е налице за да прихване съответните суми. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание за постановеното прихващане спрямо конкретния адресат. В тази връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд, а именно, че оспореният пред него административен акт съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи за причината за издаването му досежно разглежданата част. Административният съд правилно е отбелязал, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В случая такъв документ не е налице, а посоченото в УП, а именно че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, както и това за мотивираност на административния акт. Към придружителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-020-2600/851#4 от 07.02.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Бургас, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за липса на мотивираност на оспореният пред него административен акт, респективно е постановил правилно и законосъобразно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски в негова полза е неоснователно. Разноски не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липсата на доказателства по делото за направени такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение