Решение № 9321 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2018 г.

Решение № 9321 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Р. М. от гр. С. против Решение № 8106 от 28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 3978/2017 г. от Административен съд С.-град в частта, с която е "оставена в сила" Заповед № РОР17-РД48-1 от 27.03.2017 г. на кмета на район "Сердика", Столична община, с която е прекратен сключения договор за наем № 247Ж от 14.07.2005 г. Изложени са доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно и се иска неговата отмяна.

Ответната страна - Кметът на СО, район "Сердика" е депозирал писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание съображенията се поддържат от процесуалния представител на страната юрк. Темелкова. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. Б. Е. М., в съдебно заседание, поддържа искане да остане да живее в жилището.

Ответната страна - Етажната собственост на ул. "Железопътна", бл. ..., вх. ..., кв. Орландовци не се представлява и не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Пред първостепенния съд е обжалвана Заповед № РОР17-РД48-1 от 27.03.2017 г., издадена от кмета на СО, район "Сердика" на основание Протокол № 23 от 14.11.2016 г. на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО - Наредбата) с вх. № РСР16ВК66-678 от 15.11.2016 г., писмо № 226000-14685 от 06.11.2016 г. на 02 РУ на СДВР, писмо вх. № РСР16-ГР94-1767/2 от 10.10.2016 г. с приложен протокол на Общо събрание, докладна записка до началника на 02 РУ - СДВР с приложен акт за установяване на административно нарушение от 29.06.2016 г., на осн. чл. 46, ал. 2 вр. чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗОбС и чл. 33, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 НРУУРОЖТСО и на осн. т. 5.3. вр. т. 3.8 от договора за наем, с която е отменена заповед за настаняване № 17 от 05.08.2003 г. на кмета на СО, район "Сердика" и е прекратено действието на договор 247Ж от 14.07.2005 г. за отдаване под наем на общинско жилище, находящо се в кв. Орландовци, ул. "Железопътна" бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... ( АОС № 146/29.10.1997 г.) с наемател С. Р. М. и членовете на домакинството й, поради нарушаване на добрите нрави, неспазване на установения ред на ЕС, изразено в нарушаване на чл. 3, ал. 1 НРУУРОЖТСО - нарушаване на нощната тишина със силна музика; чести скандали, викове, побоища, пречещи на нормалния ритъм на живот на живущите във вх...да.

С обжалваното съдебно решение съдът от първата инстанция е обявил за нищожна Заповед № РОР17-РД48-1 от 27.03.2017 г., издадена от кмета на СО, район "Сердика", с която на основание чл. 46, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗОбС и чл. 33, ал. 2, вр. с чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е отменена негова заповед за настаняване № 17 от 05.08.2003 г. В тази част решението не е било обжалвано от административния орган, влязло е в сила и е породило правни последици.

Със същото решение е отхвърлил жалбата на С. М. против Заповед № РОР17-РД48-1 от 27.03.2017 г., издадена от кмета на СО, район "Сердика", с която е прекратен сключения договор за наем за отдаване на общинско жилище.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че със заповед № 17 от 05.08.2003 г. в процесното жилище е била настанена С. М. заедно с пълнолетния си син Б. М. (р. 1984 г.). Заповедта е издадена на осн. чл. 43 ЗОбС (не е посочено в коя от хипотезите на нормата; изм. обн. ДВ, бр. 101/2004 г.) въз основа на писма на СО и решение на Комисията по чл. 9 от ППЗОбС, както и стари настанителни заповеди № 21 от 15.12.1994 г. и № 32 от 20.08.1996 г.

На 03.10.2005 г., на основание чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, между Столична община, район "Сердика" и С. М. бил сключен нов договор за наем на жилището.

Поради системно нарушаване на нормите ЕС, тези на добрите нрави - скандали и побоища, нарушаващи реда и спокойствието на живущите в блока, както и поради това, че в жилището пребивават лица с неустановена самоличност, за което ЕС е сигнализирала органите на реда, кметът на общината е издал оспорваната пред съда заповед .

Въз основа на тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е приел, че в акта на административния орган са обективирани две волеизявления:

Първото е насочено към отмяна на заповедта за настаняване на жалбоподателката в общинско жилище. Тъй като тази заповед е влязла в сила, като неоспорена от страните, и е породила правно действие, нейната отмяна би могла да се постигне единствено по реда на чл. 99 АПК, при наличие на посочените в нормата обстоятелства, каквито не са налице. Затова съдът е приел заповедта, в тази част, за нищожна;

Второто волеизявление на административния орган е за прекратяване на сключения, въз основа на заповедта за настаняване, договор за наем. В тази част оспорваната заповед е издадена от компетентния по материя, територия и степен административен орган, който е и орган по настаняването. При постановяването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият е мотивиран с доказателствата, събрани от кмета на общината.

В обжалваната част решението е неправилно и ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

1. Административният съд е приел за доказано правото на собственост на Столична община върху жилището, обитавано от С. М. и синът й Б. М.. По делото обаче не са представени доказателства, че имотът е общинска собственост. В оспорваната заповед кметът на общината се е позовал на АОС № 146/29.10.1997 г., но такъв по делото липсва, поради което не е установена собствеността върху имота. Макар принадлежността на правото на собственост да не е елемент от фактическия състав на чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост, тя има значение относно преценката за наличието на наемно правоотношение между страните по делото. Следва обаче да бъде отчетен факта, че собствеността не се оспорва от жалбоподателката.

1. Заповедта за настаняване на С. М. от 05.08.2003 г. е издадена на основание чл. 43 ЗОбС, който в действащата си редакция - обн. ДВ, бр. 96/1999 г. - разглежда две хипотези: а/ В жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона и б/ В жилищата за отдаване под наем могат да се настаняват и специалисти, работещи в звената, които са на бюджетна издръжка, докато работят в тях, ако те или членовете на семейството им не притежават годни за постоянно обитаване жилище или вила в съответното населено място. Настаняването се извършва със заповед на кмета на общината.

1. Изхождайки от съдържанието на заповед № 17 от 05.08.2003 г., по-конкретно посочения в нея Протокол № 13 от 05.08.2003 г. на Комисията по чл. 9 ППЗОбС, следва извода, че С. М. и синът й са настанени в процесното жилище поради наличие на крайна жилищна нужда.

1. Срокът на създаденото със С. М. наемно правоотношение, по силата на заповед № 17 от 05.08.2003 г., е изтекъл на 05.08.2013 г., предвид изричното разпореждане на закона в чл. 14, ал. 3 ЗОбС. Тъй като след този срок не е била издадена друга заповед за настаняване, то държането и ползването на процесното жилище е без правно основание, т. е. към датата на издаване на оспорваната пред съда заповед не съществува валидно наемно правоотношение между С. М. и Столична община, район "Сердика", което да бъде прекратявано.

1. Наемният договор, сключен на 03.10.2005 г., не учредява наемното правоотношение, а само определя условията за ползване на общинското жилище - чл. 19, ал. 1 и чл. 22 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета с решение № 466 на Столичния общински съвет по протокол № 53 от 14.07.2005 г., Както в специалния закон - ЗОбС, така и в подзаконовия нормативен акт - НРУУРОЖТСО са уредени правилата за прекратяване на наемното правоотношение, а прекратяване на договорите е материя на облигационното право, не на административното.

Предвид гореказаното, е налице нищожност на оспорения административен акт и в тази част, която не е била констатирана и обявена от административния съд.

С тези мотиви решението на административния съд следва да бъде отменено, а вместо това - постановено друго, с което да се прогласи нищожността на Заповед № РОР17-РД48-1 от 27.03.2017 г., издадена от кмета на СО, район "Сердика", в частта с която е прекратен сключения договор за наем от 03.10.2005 г. за отдаване на общинско жилище.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение