Решение № 767 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11543/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез адвокат А. Пачаманов. Жалбата е срещу решение 13152 от 29.07.2024г., постановено по адм. дело 9893/2022г. от Административен съд София-град. С него по жалба на ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. е отменена заповед 03-РД/3055/19.08.2022г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано изплащане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ на ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. по заявление за подпомагане с ИН 2931010064 от 07.02.2019г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 - 2023г., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът Ж. А. Ф., действащ като ЕТ Агрокомерс-Ж. Ф. , чрез процесуалния си представител адвокат Д. Енчев, с писмен отговор, в съдебно заседание и с представена писмена защита, оспорва касационната жалба, като неоснователна и прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като съдът е извел погрешни правни изводи, довери до неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 13152 от 29.07.2024г., постановено по адм. дело 9893/2022г. от Административен съд София-град, по жалба на ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. е отменена заповед 03-РД/3055/19.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано изплащане на БФП на ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. по заявление за подпомагане с ИН 2931010064 от 07.02.2019г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 - 2023г., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. За неоснователно е преценено направеното в жалбата възражение за нищожност на оспорената заповед. В тази връзка съдът е приел, че административният орган е изпълнил дадените с влязлото в сила съдебно решение указания, а именно изложил е мотиви в съответствие с дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона, като е посочил фактическите и правните основания за издаване на акта. Дали изложените мотиви са достатъчни и дали същите могат да обосноват формирания краен извод в оспорената заповед е въпрос, който според съда касае разглеждането по същество на новоиздадената заповед. За да отмени обжалвания административен акт първоинстанционният съд е приел, че заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Съдът е мотивирал извод за процесуалната и материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. С обжалваното решение е анализирал подробно относимата правна уредба, включително решение на Съда на ЕС по дело C-434/12г. и е приел, че за доказване на наличието на изкуствено създадени условия се изисква изследване на наличието на обективен и субективен елемент. Изкуствените условия според съда следва да бъдат установени на национално ниво, като бъде направена индивидуална преценка относно наличието на субективен и обективен елемент от административния орган, в случая изпълнителния директор на ДФЗ. Приел е, че никъде установената от органа в административния акт свързаност не е избрана като критерий за наличие на изкуствено създадени условия. Посочил е, че в мотивите на оспорената заповед са преразказани законовите разпоредби, относими към установяването на изкуствено създадени условия, но липсва техен правен анализ, подкрепен със събрани по съответния ред в хода на административното производство доказателства, от които да се направи безспорен извод, че по отношение на жалбоподателя са били налице изкуствено създадени условия. Изтъкнато е, че множество изложени в заповедта факти, изобщо не касаят жалбоподателя по делото, а други - сочат единствено на участие на търговеца в други фирми, но не и за изкуствено създадени условия за получаване на конкретно заявената от него финансова помощ. По тези съображения, съдът е приел жалбата за основателна и е отменил заповедта за отказ от финансиране, като е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Неоснователно и без да посочи конкретни аргументи, касационният жалбоподател твърди, че в съдебното производство съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. В случая действителните факти от значение за спора са изяснени обективно и пълно в резултат на приетите по делото и ценени по реда на чл.171, ал.1 от АПК доказателства. При правилно установена фактическата обстановка по спора, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Възраженията изложени в жалбата пред настоящата инстанция, са свързани с твърдението, че за административния орган са били налице основанията да издаде оспорената заповед. Неоснователно се твърди, че в резултат на свързаността между ЕТ Грозд Г. Н. , ЕТ Топаз Д. Б. , ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. и физическото лице М. С., са създадени изкуствено условия за получаване на помощта от ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. в противоречие с целите на мярката Преструктуриране и конверсия на лозя по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г. По делото, противно на твърденията на касационния жалбоподател не са установени, нито обективния, нито субективния елемент от института на изкуствено създадените условия. Съгласно чл.8, ал.7 от Наредба 6/26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023г., финансова помощ не се предоставя на кандидат и ползвател на помощта, за който се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката. Относимо е и коментираното от административния съд решение на Съда на ЕС по дело C-434/12г. В т.43 от него е посочено, че член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 (изкуствено създадени условия) трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. С обжалваното решение административният съд обосновано е приел, че изложените фактически основания за свързаност не могат да обосноват извод за изкуствено създадени условия за получаване на предимство. Този му извод е в съответствие с решение на СЕС по дело С-434/12, където е посочено, че органът не може да откаже подпомагане единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази мярка, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане. Въпреки големия обем на обжалваната пред административния съд заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, в нея са изложени в голямата си част факти, които не касаят ЕТ Агрокомерс Ж Ф. . Относимите за това дружество факти са посочени в установеното от фактическа страна на обжалваното решение, поради което е безпредметно тяхното ново описание. От всички тях може да се направи единствено извод за наличие на връзки на ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. с други фирми. Но от цялостното описание на обективните обстоятелства (дори така както са изложени в административния акт) не следва извод за изкуствено създадени условия за получаване на помощта. Нещо повече такива обективни обстоятелства не са и посочени в административния акт, а само са описани някои факти. В случая ДФЗ е посочил и представил като доказателства единствено писмо на прокуратурата и извадки от Търговския регистър за свързаност на посочените в акта му лица, но не и за други проверки от който да се направи извод за наличието на изкуствено създадени условия, с оглед свързаността между посочените в заповедта търговци. Позоваването в касационната жалба на едновременна подготовка на документацията и подаване на заявленията в ДФЗ, вписване в лозарския регистър на една и съща дата като гроздопроизводители, както и посочването на един и същ адрес за кореспонденция, не доказват по безспорен начин неизпълнение на целите на мярката. Неправилно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, касационният жалбоподател твърди, че заявителят ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. , ЕТ Топаз Д. Б. и ЕТ Грозд Г. Н. кандидатстват за подпомагане изпълнението на една и съща дейност Промяна местонахождението на лозята . Видно от доказателствата по делото оспорващият ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. е кандидатствал по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя с дейност Изграждане на автоматизирана система за капково напояване в землището на гр.Сунгурларе /бивше землище на с.Балабанчево/, докато ЕТ Топаз Д. Б. и ЕТ Грозд - Г. Н. са кандидатствали по мярката за дейност Промяна местонахождението на лозята . Безспорно инвестиционните проекти на ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. и другите двама еднолични търговци не са еднакви, а и административният орган не сочи каква е връзката на оспорващия с ЕТ Топаз Д. Б. и ЕТ Грозд - Г. Н. , с оглед заявената дейност по мярката. Още повече, че не е налице и географска връзка между инвестиционните проекти. В тази връзка следва да се посочи, че пред първоинстанционния съд е изслушано заключение на СТЕ, което установява, че имотите, с които ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. участва в проекта не съвпадат и не са в съседство с такива на ЕТ Грозд - Г. Н. и ЕТ Топаз - Д. Б. . Не може да се направи извод, че обективните обстоятелства, описани от органа, са достатъчни, за да се обоснове наличието на изкуствено създадени условия. Респективно, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната. Няма никакви фактически констатации и относно коментирания субективен елемент. Според заложеното в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023г., една от мерките по която е Преструктуриране и конверсия на лозя , целта й е повишаване на жизнеспособността на гроздо и винопроизводителите в България, които следва да допринесат за приспособяване на производството на винено грозде към динамиката на свободния пазар, повишаване на доходите в сектора, предпазване на селските райони от обезлюдяване, чрез насърчаване на млади производители. Посочено е, че прилагането на мярката за периода 2019-2023г. цели увеличаване на площите засадени с винени сортове лозя, подходящи за тяхното производство, създаването на лозови насаждения на нови по-подходящи терени и с конкурентни сортове. В оспорената заповед органът е посочил единствено, че разделянето на обследваните проекти противоречи на целите на мярката. От фактите по преписката, освен свързаност на лицата, което, както бе посочено по-горе, не е самостоятелно основание за отказ от предоставяне на финансова помощ, не се установява да има свързаност между инвестициите. В тази връзка, правилно АССГ е посочил, че изложените фактически основания за свързаност на търговците не могат сами по себе си да обосноват извод за изкуствено създадени условия за получаване на предимство, доколкото същите се опират единствено на данни от Търговския регистър, без да са събрани други доказателства. Наред с горното, във връзка с доводите на касатора следва да се има предвид, че цитираната от него практика на ВАС, е постановена при различна фактическа обстановка, поради което е неотносима към настоящия спор. Конкретно неоснователни са твърденията му, че наличието на изкуствено създадени условия между посочените в мотивите на заповедта бенефициери, е безспорно установено с решение по адм. дело 7380/2021 г. на ВАС, четвърто отделение. Същото е издадено при сходни, а не идентични фактически установявания и не следва да се обсъжда. Следва обаче да се посочи обаче, че решението по адм. дело 12054/2021 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено при оспорването на предходен административен акт, издаден от изпълнителния директор на ДФЗ по отношение на ЕТ Агрокомерс Ж. Ф. , изцяло подкрепя направените от първоинстанционния и касационния съд изводи по процесния спор. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на касационния ответник следва да бъдат присъдени разноски. Такива са своевременно поискани от процесуалния му представител и са доказани с представения договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане. В случая спорът е с определен материален интерес отказаното плащане, а претендирания размер е 12000лв. с ДДС. Затова ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на ЕТ Агрокомерс-Ж. Ф. разноски в размер на 12000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,