Решение № 13027 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2009 г.

ВАСI отделение04.11.2009 г.докладчик Теодора Николова

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 493 от 26.03.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1207 по описа за 2008 г. Осъжда СД "Нели-91-Ганчев-Атанасов и с-ие", със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, представлявано от управителя Румен Кирилов Атанасов, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13027 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на СД "Нели-91-Ганчев-Атанасов и с-ие", със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, представлявано от управителя Румен Кирилов Атанасов, против Решение № 493 от 26.03.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1207 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 800375/27.02.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 181 от 25.04.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 139, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 169, ал. 1 ДОПК (отм.). Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания акт в частта му относно определяне на задължение в размер над 23 317, 53 лв. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, чрез мл. юрк. Бонев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна. Спорът е по прилагането на чл. 139, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 169, ал. 1 ДОПК при установени факти на 67 992, 01 лв. задължения по влязъл в сила ДРА№ 1-23-1164/9.11.2001 г., частично влязъл в сила след окончателно Решение № 5825/30.05.2006 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2005 г., от които 51 421, 08 лв. главница и 16 570, 93 лв. лихви. Не е било спорно и това, което се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че считано от 10.11.2001 г. до 18.08.2006 г. ревизираното лице е платило обща сума по ДРА в размер на 55 901, 05 лв. Жалбоподателят е поддържал в първата инстанция, поддържа и сега, че поредността на погасяване на задълженията му по ДРА следва да става по правилото на чл. 169, ал. 1 ДОПК, тъй като по време на действието на този кодекс са станали окончателни задълженията му по акта с решението на ВАС. Така той счита, че със сумата 51 521, 08 лв. от платената от него сума изцяло е погасил главницата на окончателното си задължение, с разликата от 4 479, 98 лв. е погасил част от лихвите до размера на 12 090, 95 лв. Към последната сума следва да се прибавят начислени лихви върху непогасените своевременно части от главницата в размер общо на 11 226, 58 лв., при което окончателното му задължение към момента на издаването на процесния АПВ е в размер на 23 317, 53 лв., а не определените в акта 32 161, 11 лв. Първоинстанционният съд е приел правилно, че нормите на чл. 139, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 169, ал. 1 ДОПК са с материално-правен характер, поради което, извършените плащания преди влизането в сила на ДОПК на 1.01.2006 г. следва да отиват за погасяване на задълженията в поредността, установена от нормата на чл. 139, ал. 1 ДОПК (отм.). Само плащането на 15 600 лв. на 18.08.2006 г. погасява директно главницата на задължението, съгласно нормата на чл. 169, ал. 1 ДОПК, защото е извършено при нейното действие и доколкото на тази норма не е придадено обратно действие, предходните плащания погасяват задълженията в по-неблагоприятния за жалбоподателя стар ред. При този изход на процеса на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1