Решение № 1099 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2009 г.

Решение № 1099 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Агростарт - Пеневи" ООД, против Решение № 40/22.05.2009 г., постановено от Административен съд - Силистра по адм. дело № 16/2009 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ДК-10-12/22.12.2008 г. на Началника на РДНСК - Силистра, с оставено в сила разрешение за строеж № 107 от 09.07.2007 г. на Главния архитект при община - Силистра, относно строеж - "преустройството на магазин за промишлени стоки, в сутерена на търговски комплекс, за обособяване на кафе-клуб", находящ се в УПИ VII - 3978, 3979,2954, кв. 86 по плана на гр. Силистра, ул. "Симеон Велики" № 131 и ул. "Любен Каравелов" № 2А, гр. Силистра, с възложител "ВМВ" ЕООД - Силистра. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Постъпило е писмено становище от управителя Валентин Николов Пенев, приложено по делото, с подробни съображения за неправилност на съдебния акт и претенция за разноските по делото. Ответните в касацията страни - Станка Пенева, Апрахам Гарабедян, Николай Недев, Станимир Иванов, Валентин Пенев, Нели Недева, "Кедър - Друмева Тонева и сие" СД - Силистра, "ВМВ" ЕООД - Силистра, "Счетоводна кантора Ганев" ЕООД - Силистра, ЕТ "Ирина Стефанова", редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Възражения по жалбата е постъпило от "ВМВ" ЕООД - Силистра, а същата се подкрепя в писмени отговори от Станимир Иванов, "Кедър - Друмева Тонева и сие" СД - Силистра, Николай Недев, Станка Пенева, Валентин Пенев, от пълномощник на Апрахам Гарабедян, претендиращ и разноски по делото. За Началника на РДНСК - Силистра, юрк. Грозданов, оспорва жалбата, счита я неоснователна и недоказана. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решението е правилно, постановено е при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материален закон и е обосновано. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна, твърдяните за решението касационни основания са налице. За да остави в сила процесната заповед, първоинстанционният съд е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, независимо че сградата е съсобствена, тъй като в случая не е налице нов строеж, пристрояване или надстрояване и хипотезата "преустройство" е изключена в нея. Във връзка с относимостта на чл. 185, ал. 2 ЗУТ са споделени изводите на вещото лице, че липсва съществено засягане на общи части - няма заемане на коридора и стълбищата, което е видно и от обяснителната записка, няма промяна на носещи конструкции, не са предвидени нови инсталации и пр. - преустройва се собствено помещение, без промяна в предназначението му по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ, тъй като то си остава общественообслужващо. Ползването на спорните стълбище, коридор и изход от страна на "ВМВ" ЕООД, не изключва ползването им от останалите съсобственици по предназначението, по което са били използвани и преди, а спорът за собственост относно коридора и стълбището, осигуряващи достъп до един от изходите на процесния кафе-клуб, не следва да се разглежда в настоящото дело. Въпросът относно това дали съществува втори изход, е свързан с противопожарните строително-технически норми, а те нямат отношение към разрешението за строеж и инвестиционния проект, т. е. и при един изход последните биха били законосъобразни. По отношение на останалите факти, съдържащи се в процесните административни актове на Началника на РДНСК съдът не е излагал съображения, тъй като те не били оспорени в жалбите. Решението е неправилно, следва да бъде отменено и делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени нарушения на производствените правила и необоснованост. От данните по делото се установява, че по силата на разрешение за строеж № 201/02.12.2004 г., с възложители "Агростарт - Пеневи" ООД, "ВМВ" ЕООД, Валентин Пенев и Станка Пенева, издадено на основание чл. 148, ал. 1, 2, 4, 5 и 8 и чл. 183, ал. 1 ЗУТ, е извършено строителство, трета категория, на обект "Сграда за обществено обслужване - търговия и офиси на 4 етажа и използваем тавански етаж", в УПИ VII - 3978, 3979, 2954, кв. 86 по плана на гр. Силистра, отреден за "обществено обслужване". Ползването на сградата е разрешено с акт на Н-к РДНСК - Силистра на 20.04.2007 г. Съгласно разрешение за строеж № 107 от 09.07.2007 г. на Главния архитект при община - Силистра, е било допуснато "преустройството на магазин за промишлени стоки, в сутерена на търговски комплекс, за обособяване на кафе-клуб", законосъобразността на което именно е било предмет на заповедта на Н-ка на РДНСК, оставила го в сила. Съдебният контрол над последната не е проведен съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК - процесната заповед не е проверена за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, обратното, в решението изрично е посочено, че не се обсъждат част от мотивите на акта, тъй като те се отнасяли до факти, неоспорени в жалбите, което е съществено нарушение на посочената норма. На първо място - липсват съображения във връзка с предназначението на сградата, съдът само е цитирал твърдението на жалбоподателя, че то е "смесено", но не го е коментирал, което е било наложително, с оглед приетото в заповедта, че преустройството се извършва в "нежилищна" сграда. Действително е видно от утвърдения проект, със съответните му заверки към 2004 г., че петият, наречен "използваем" етаж, е индивидуализиран като жилищен, с обособени в него дневна, трапезария, кухненски бокс, спалня, килер и пр., което е необходимо за правилното разрешаване на спора, с оглед приетата и от административния орган и от съда неприложимост на нормата на чл. 185, ал. 1, т. 1 - 6 ЗУТ. От друга страна в жалбата си до РДНСК (л. 28, ахд № 16/2009 г.) Апрахам Гарабедян - също съсобственик в имота сочи, че спалнята в запазената му жилищна сграда "се намира на три метра от това питейно заведение...дискотека" и е дал нотариално заверено съгласие през 2004 г. за изграждане на магазини, но не и на заведение. Данните се потвърждават и от протокола - приложение № 16 за установяване годността за ползването на строежа - л. 59 и сл. От него е видно също, че комплексът е обособен като търговско-административен, а възраженията за наличие на промяна в предназначението по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ (с оглед конкретизацията на касатора, че т. 1, пр. 8 визира "развлекателни функции", а по Наредба № 3/2005 г. са предвидени различни кодове за нежилищни сгради и такива със смесено предназначение) не са обсъдени, обратното, без мотиви съдът е приел, че такава промяна не е налице, празна значението "си остава общественообслужващо", въпреки обратния извод в експертизата. На следващо място - в административния акт се обсъжда, че и двата случая (магазин за промишлени стоки и кафе-клуб), са свързани с "масов достъп на хора", като при новия начин на ползване (т. е. при промененото предназначение), не се надвишавали допустимите норми на излъчвания шум през деня и през нощта. Въз основа на какво е направен този извод не става ясно, и тук съдът също не е изложил съображения, въпреки цитирания категоричен извод в контролираната заповед и изискванията на чл. 39, ал. 2 ЗУТ, връзка с които се установява и в приложените, влезли в сила съдебни решения за взети мерки от страна на кмета на общината и по чл. 268 ЗМВР. Нормите на противопожарната защита пък са счетени за неотносими към издаденото разрешение за строеж, при условие, че именно в чл. 416 на Наредба № 2/05.05.1987 г. за противопожарните строително-технически норми се съдържа определението за "масов достъп на хора", а становището на проектантите на сградата е, че същата не е шумоизолирана, тъй като към момента на въвеждането й в експлоатация по предназначението й, това не е било необходимо. Същата наредба въвежда и допълнителни изисквания за наличие на евакуационни изходи и стълби, които също са спорни в процеса - не е изяснено завзети ли са общи части на сградата, експертизата не е пълна, а становището на вещото лице е променяно в съдебното заседание при депозирането на заключението. С оглед така изложените съображения, при допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция не е в състояние да се произнесе по съществото на спора, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,