Решение № 10678 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1048/2012 г.

Решение № 10678 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1048/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галина Михайловна Миленова от гр. София, и "АГППМП - Здраве - 14" ООД - гр. София, подадена от пълномощника им адв. Георги Миленов, срещу решение № 5126 от 14.11.2011 г., постановено по административно дело № 5261/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-13-202 от 19.03.2008 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на цитираната заповед, релевирани и пред първата инстанция. Исканията са за отмяна на решението и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на директора на СЗОК на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 52, ал. 4, т. 3, б. "б" от индивидуален договор № 22-1672/2008 г., и на основание чл. 232, ал. 1 и ал. 2, чл. 236, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 4, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г., във връзка с чл. 241, ал. 1 от НРД 2006 г. и т. 453 от решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК, на лечебното заведение за първична и извънболнична медицинска помощ - "АГППМП - Здраве - 14" ООД, по отношение на медицинската дейност на д-р Галина Михайловна Миленова, е наложена санкция финансова неустойка в размер на 900 лв. С решение № 3891 от 29.11.2010 г. по административно дело 4046/2009 г. на Административен съд София - град жалбата на "АГППМП - Здраве - 14" ООД срещу заповедта е била отхвърлена. С решение № 8311 от 13.06.2011 г. по административно дело № 2371/2011 г. тричленен състав от шесто отделение на Върховния административен съд е отменил първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задължителни указания относно правилното прилагане на чл. 146, т. 2 от АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 8, съобразявайки разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК. С атакуваното пред настоящия съдебен състав решение № 5126 от 14.11.2011 г. по административно дело № 5261/2011 г., Софийският градски административен съд отново е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесната заповед. За да постанови решение в този смисъл, съдът е намерил, че заповедта на директора на СЗОК е законосъобразен административен акт. Изложил е съображения, че при издаване на заповедта няма допуснати процесуални нарушения, ако и в датата на издаването й да е допусната явна фактическа грешка, която не е поправена. Развити са доводи, че визираните в оспорения акт нарушения са извършени, а наложените за извършването им санкции по същество са правилни, което обуславя материалната му законосъобразност. Подадената касационна жалба срещу повторното отхвърлително решение на първоинстанционния съд е основателна, като в случая са налице твърдяните от касаторовият повереник пороци, обуславящи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, съдебният акт е постановен в противоречие със задължителните указания относно тълкуването на императивни законови разпоредби, дадени в мотивите на решение № 8311 от 13.06.2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. От съдържанието на оспорената пред съда заповед на директора на СЗОК, и по-конкретно - титулната й част, е видно, че като дата на издаването й е посочено "19.12.2008 г.". Тази дата е отпечатана на самата заповед и от изразените становища на страните в хода на първоинстанционното производство, както и пред настоящата инстанция, е очевидно, че именно тази дата е възприета като изписана в текста на заповедта. От мотивите на съдебното решение също се налага извода, че съдът е отчел факта, че в титулната част на заповедта е изписана година на издаването й "2008". Първоинстанционният съд обаче е приел, че заповедта в действителност е издадена на 19.03.2009 г., а погрешно посочената дата на издаване се дължи на явна фактическа грешка, допусната от страна на административния орган, и неотстраняването й не води до нищожност на заповедта, нито представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Така приетото е в противоречие с указанията на ВАС, че до отстраняването на порока (по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК от административния орган), свързан с неправилната (евентуално) дата на административния акт, същият следва да се разглежда със съдържанието, което има, поради което и преценката относно неговата законосъобразност трябва да бъде направена именно предвид съдържанието, което акта има. По делото не е спорно, че процедурата по чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка не е осъществена от компетентния административен орган, издал заповедта. Поради това първоинстанционният съд неправилно е извършил преценка за законосъобразността на акта, като е приел, че за действителна дата на издаването му следва да се приеме 19.03.2009 г. Предвид горното трябва да се приеме, че оспорената пред съда заповед на директора на СЗОК е издадена на 19.03.2008 г., т. е. предхожда темпорално заповедта за извършване на проверка, извършването на самата проверка, съставянето на медицинския протокол и решението на Арбитражната комисия. Това налага извода, че тази заповед е издадена в противоречие с основни принципи на административния процес: на законност, на истинност и на служебното начало (чл. 7 и чл. 9 от АПК). Датата на издаване на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, е съществен негов реквизит, доколкото тя има определящо значение за момента, от който волеизявлението на административния орган поражда целените последици и към който следва да се извърши преценката на релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването и приложимите правни норми. Посочването на невярна дата на издаване на заповедта представлява съществено нарушение на правилото по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК и съответно неспазване на установената форма (по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК), и обуславя нейната незаконосъобразност. На свой ред допуснатото от първоинстанционния съд нарушение (неправилното приемане, че порокът на административния акт във връзка с нарушаване на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК не опорочава заповедта) е съществено, тъй като има значение за изхода на правния спор предвид задължителната преценка за законосъобразност на оспорената пред него заповед, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 от АПК, и в частност на изискването за спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила. В тази връзка трябва да се има предвид, че в чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК изискването за посочване на дата на издаване на заповедта е съществен елемент от съдържанието на административния акт, издаден в писмена форма. Извън горното, първоинстанционният съд не е съобразил, че административният орган е издал заповедта си и в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби (порок по чл. 146, т. 4 от АПК). Определената санкция е за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 от индивидуалния договор между лечебното заведение и здравната каса, във връзка с несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ. Съгласно цитираният договор обаче, изпълнителят на медицински услуги може да бъде санкциониран с финансова неустойка в размерите по чл. 52, ал. 1, т. 3 при неизпълнение на задължението му за 24-осигуряване на медицински грижи (каквото в случая не е доказано, а и не се твърди), а не за визираното по-горе нарушение. Очевидно е, че между хипотезите на чл. 52, ал. 1, т. 3, б. "б" и на чл. 52, ал. 4, т. 3, б. "б" от договора не е налице идентичност. В този смисъл следва да се приеме, че неправилно директорът на СЗОК е посочил основанието за налагане на санкцията, като не е доказано изпълнението на хипотезата на нормата, по която е наложена санкцията. В мотивите на проверяваното съдебно решение не е обсъдено и това, че договорът между здравната каса и лечебното заведение е със срок на действие през 2008 г., което е и проверяваният период, а финансовият контрольор, съставил медицинският протокол, е проверявал дейността на "АГППМП - Здраве - 14" ООД и в частност дейността на д-р Галина Миленова и през 2007 г., като установените факти и обстоятелства за дейността на д-р Миленова през 2007 г. са подведени под действието и са съобразени с разпоредбите на индивидуалния договор, действащ през 2008 г. От изложеното явства, че Софийският градски административен съд, приемайки оспорената пред него заповед за законосъобразна, е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната на решението му. С оглед на това, че решението на първоинстанционния съд по казуса се отменя повторно и предвид императивното правило на чл. 227, ал. 1 от АПК, че в такива случаи Върховният административен съд решава делото по същество (т. е. при повторна отмяна касационната инстанция никога не връща делото за ново разглеждане), следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се уважи подадената първоначална жалба срещу процесната заповед. Безспорно, крайният изход на спора по делото е благоприятен за касаторите, поради което се явява основателна и акцесорната претенция на повереника им за присъждане в полза на доверителите му на сторените от последните разноски за производството пред съдебните инстанции. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая те са платими от юридическото лице, в чиято структура се намира едноличният административен орган, издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Подлежащите на възстановяване деловодни разноски, за чието действително извършване са налице доказателства, са както следва: 1) в полза на Галина Михайловна Миленова - общо 715 лв., от които платени държавни такси в размер на 15 лв. (10 + 5) при образуване на първоинстанционно и на касационно производство, и платени адвокатски хонорари на един адвокат за оказана правна защита в размер на 700 лв. (400 + 100 + 200); 2) в полза на "АГППМП - Здраве - 14" ООД - общо 75 лв. за платени държавни такси (50 + 25). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,