Решение № 562 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1564/2008 г.

Решение № 562 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1564/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. Х. от гр. С., чрез процесуалния си представител - адвокат Д против въззивно решение № 426 от 9.01.2007 г. по в.гр.д. № 140 по описа за 2006 г.на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 8.07.2005 г. по гр.д. № 8248/2003 г.на Районен съд София. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като допусне извършването на съдебна делба по отношение на имотите, описани в н.а. № 133 и № 132 от 1996 г.за дарение, а ако прецени, че делото е останало неизяснено от фактическа страна -да го върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.) В съдебно заседание лично и с пълномощника си се явява касаторката. Поддържа жалбата си и представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С въззивното решение е оставено в сила решение на СРС, с което е възстановена запазената част на Н. Н. Х. в размер на 1/4 ид.ч.от наследството на Н. Р. Я., поч.на 8.01.2003 г., като е намалено с 21 280.42/47 250 дарението, извършено в полза на М. Н. Я. на 1/2 ид.ч.от имота, описан в н.а. № 133 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11613/1996 г., постановено е надарената да задържи дарената й идеална част от същия и е осъдена да заплати на Н. Н. Х. сумата от 21280.42 лв., представляваща стойността на запазената част на последната, отхвърлен е предявения от Н. Н. Х. срещу М. Н. Я. иск за намаляване на следните, извършени от наследодателя Н разпоредителни актове-дарение с н.а. № 85 от 6.10.1982 г. т.III н.д. № 1097/1982 г. и дарение с н.а. № 132 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11612/1996 г. и е отхвърлен иска за делба на Н. Н. Х. относно описаните имоти в н.а. № 133 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11613/1996 г., н.а. № 132 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11612/1996 г. и н.а. № 85 от 6.10.1982 г. т.III н.д. № 1097/1982 г., като е допусната съдебна делба между Н. Н. Х., М. И. Я. и М. Н. Я. по отношение на пет ниви и две овощни градини при равни квоти, по 1/3 ид.ч.за всеки от съделителите. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторката независимо, че обжалва решението изцяло, излага доводи-само досежно частта от решението, с което е отхвърлен иска за делба по отношение на описаните имоти в н.а. № 133 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11613/1996 г., н.а. № 132 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11612/1996 г. и н.а. № 85 от 6.10.1982 г. т.III н.д. № 1097/1982 г. и свързаните с това диспозитиви за възстановяване на запазената част, за задържане на имота и за определяне на паричната равностойност на запазената й част. Касаторката оспорва изводите на въззивния съд и направените изчисления, като счита, че в случая следва да намери приложение чл. 36, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН), а не чл. 36, ал. 1 от същия закон, като при изчисленията следва да се изхожда, не от стойността на съответния последно дарен имот, а от стойността на всички имоти, които са били предмет на дарение. При тези изчисления, ответницата М. Н. Я. не може да задържи последно дарения имот на ул. "Хан Аспарух", тъй като стойността на всички подарените имоти е по-голяма от сбора на нейната разполагаемата и запазената част и този имот следва да бъде върнат в наследствената маса. Следва да бъде върнат в наследствената маса и другия подарен имот-този в кв. Горна баня (тъй като имотът на ул. "Хан Аспарух" не би бил достатъчен за възстановяване на запазената й част). Оттук и извода, че същите следва да бъдат допуснати до делба. Извън горното, касаторката счита, че неправилно въззивният съд е определил паричната равностойност на запазената й част, тъй като е взел пред вид оценката, дадена към момента на откриване на наследството, а не е назначил експертиза за пазарната цена към момента на постановяване на решението си. Настоящият съдебен състав частично споделя тезата на касатора. Страните по делото са наследници на Н. Р. Я., поч. на 8.01.2003 г., като касаторката е негова дъщеря от предходен брак, а ответниците са съпруга и дъщеря. С н.а. № 133 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11613/1996 г., н.а. № 132 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11612/1996 г. и н.а. № 85 от 6.10.1982 г. т.III н.д. № 1097/1982 г.наследодателят е дарил на дъщеря си (ответницата М. Н. Я.) - следните три имота, които по реда за допълване на запазената част по чл. 30-34 от ЗН (най-близко по време към момента на откриване на наследството) са както следва: 1. Апартамент № 14, с площ от 103.83 кв. м., находящ се в гр. С. ул. "Хан Аспарух" № 37 ет. 4, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с мазе № 14 и таван № 14 и съответните общи части, който е бил съпружеска имуществена общност и е на стойност (според заключението на приетата по делото експертиза) от 94 500 лв., 2.дворно място с площ от 930 кв. м., съставляващо УПИ * от кв.50 по плана на гр. С., м. "Вилна зона- Горна баня", ведно с построената в него двуетажна вилна сграда, който също е бил съпружеска имуществена общност и е на стойност 68 300 лв. и 3.дворно място с площ от 1 090 кв. м., находящо се в с. Д., ведно с паянтова жилищна сграда и казанджийница, което е било лична собственост на наследодателя и е на стойност 6 000 лв. Общата стойност на наследствената маса (включваща горните имоти, с приспадане на 1/2 ид.ч. за тези, които са били съпружеска имуществена общност, с включване на земеделски земи на стойност 5 755 лв.и гори на стойност 1 080 лв.) възлиза на 94 235 лв. Запазената част на касаторката, която е в размер на 1/4 ид.ч.възлиза на 23 558.75 лв. От нея следва да се извади дела от 1/3 ид.ч., който тя ще получи от допуснатите до делба земи и гори на стойност 6 835 лв. - или сумата 2 278.33 лв. Следователно стойността на запазената част на касаторката е от 21 280.42 лв. По делото няма спор, че с извършените дарения тя е била накърнена, като спорът е относно начина, по който следва да се извърши възстановяването й. В случая е приложима нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗН, тъй като надарената е наследник със запазена част. При изчисляване на стойностите, настоящият съдебен състав не споделя възражението на касаторката, че следва да се вземе пред вид стойността на всички имоти, които са били предмет на дарение. Това е така, защото стойността на всички имоти вече веднъж е съобразена при изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част, тъй като тя е включена в сбора на наследствената маса. Именно за да не се допусне повторното й включване, нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗН говори за "целия имот", а не за целите имоти, имайки пред вид имота, от които е започнало допълването на запазената част, съобразно реда, установен в чл. 30-34 от ЗН. В случая стойността на този имот е 47 250 лв. (1/2 от 94 500 лв.) Сборът на разполагаемата част на наследодателя (23 558.75 лв.) и запазената част по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗН, която включва запазените части на двете ответниците, тъй като ответницата М. И. Я., която също е наследник с право на запазена част не е поискала възстановяване и съобразно решение 8/1972 г.на ОСГК, нейната запазена част се прибавя към тази на надарената- е на стойност 47 117.50 лв. Или общият сбор се получава 70 672.25 лв., което повече от стойността от 47 250 лв. Следователно е правилен извода на въззивния съд, че имотът следва да остане на надарената, която е длъжна да заплати на касаторката паричната равностойност на запазената й част. По делото обаче не е била назначена експертиза, която да определи тази стойност към момента на постановяване на решението на съда. Когато са налице условията на закона-надареният да задържи имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната равностойност по цени към момента на намаляването, без да е необходимо това да е изрично поискано. По този въпрос съдът следва да се произнесе служебно, защото присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл. 30 от ЗН. Последното налага съдът да отмени обжалвания акт само в частта, в която М. Н. Я. е осъдена да заплати на Н. Н. Х. сумата от 21 280.42 лв., представляваща стойността на запазената частна Н. Н. Х. от наследството на Н. Р. Я., поч.на 8.01.2003 г. В тази част-делото следва да се върне за назначаване на експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на запазената част на Н. Н. Х. В частта, в която е уважен иска за възстановяване на запазената част на Н. Н. Х., за намаляване на 21 280.42/47.250 от дарението, извършено от наследодателя Н в полза на М. Н. Я. и обективирано в н.а. № 133 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11613/1996 г., постановено е М. Н. Я. да задържи описания в този н.а. имот, отхвърлено е искането за намаляване на дарствените разпореждания, обективирани в н.а. № 132 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11612/1996 г. и н.а. № 85 от 6.10.1982 г. т.III н.д. № 1097/1982 г. и е отхвърлен иска за делба по отношение на имотите, описани в н.а. № 133 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11613/1996 г., н.а. № 132 от 7.06.1996 г., т.LVIII н.д. № 11612/1996 г. и н.а. № 85 от 6.10.1982 г. т.III н.д. № 1097/1982 г. - решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Относно решението на въззивния съд в останалата част, в която е допусната съдебна делба между Н. Н. Х., М. И. Я. и М. Н. Я. по отношение напет ниви и две овощни градини при равни квоти, по 1/3 ид.ч.за всеки от съделителите - не са наведени касационни доводи. С оглед на това, пред вид нормата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) и като счита, че решението не страда от пороци, които да водят до нищожност или недопустимост, настоящият съдебен състав намира, че то също следва да бъде оставено в сила. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение