Решение № 8533 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2021 г.

ВАССедмо отделение14.07.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6788 от 27.11.2020 г. по адм.д. 6523/2020 г. на Администратвен съд София - град. Осъжда СДВР София да заплати на Р. Монева разноски по делото в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР София срещу решение 6788 от 27.11.2020 г. по адм.д. 6523/2020 г. на Администратвен съд София - град, с което е отменен отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС по заявление рег. 24023028/04.07.2019 г. на Р. Монева, обективиран в решение 4332р-10902/24.02.2020 г. на началника на отдел Пътна полиция в СДВР. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно съдът е приел, че отказа на началника на отдел Пътна полиция- СДВР е незаконосъобразен и го е отменил. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. На 04.07.2019 г. жалбоподателката пред съда е подала заявление с рег. 24023028/04.07.2019 г. за издаване на българско свидетелство за управление на МПС, към което е представила копие от свидетелство за управление на МПС, [номер], издадено в Южна Африка на 27.09.2017 г. и валидно до 27.09.2022 г. По подаденото заявление, на 24.02.2020 г. от началник ОПП СДВР е издаден отказ за издаване на българско свидетелство за управление, обективиран в решение 4332р-10902/24.02.2020 г. Съобразно посоченото в отказа, представеното свидетелство за управление на МПС [номер], издадено в Южна Африка на 27.09.2017 г. и валидно до 27.09.2022 г. не отговаря на Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968г.). За отмени оспорения акт съдът е приел, че жалбоподателят е поискал издаване на българско свидетелство за управление, като в издаденото решение за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС е посочено формално, че представеното чуждестранно свидетелство не отговаря на Конвенцията за движението по пътищата. В акта не е посочено на кои изисквания на Конвенцията не отговаря представеното чуждестранно свидетелство за управление на МПС, поради което административният акт не отговаря на изискванията за форма, доколкото не съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК. В текста му не фигурира позоваване на фактически основания за издаване на акта, не е посочено и в какво се състои несъответствието на СУМПС с реквизитите на Приложение 6. Съгласно т.2 от ТР 4/2004 г. на ВАС, неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта. Съдебната практика приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния случай административния орган е посочил в административния акт като правно основание разпоредбите на чл. 159, ал. 1, чл. 162 ал. 4 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба I-157 от 01.10.2002 г., но относно фактическите основания, довели до издаването на отказа е отразил само, че се представя за подмяна СУМПС, което не отговаря на Конвенцията за движението по пътищата и е невалидно за подмяна. Съдът приел, че формалното изпълнение на изискването за мотиви на акта, представлява пълна липса намотиви и че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, даващи основание за отмяна на акта. Решението е правилно. Съгласно чл.162 ал.4 от Закона за движение по пътищата чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение 6 към конвенцията. Правилно е прието от съда, че решение 4332р-10902/24.02.2020 г. на началник на отдел Пътна полиция при СДВР относно отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС не съдържа фактически основания за издаването му, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изискваща посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Както е приел съдът записано е само, че представеното от жалбоподателя южно африканското свидетелството за управление на МПС с [номер], издадено на 28.09.2017 г., не отговаря на изискванията на Конвенцията за пътно движение - Виена 1968 г. В административния акт административният орган е възпроизвел съдържанието на приложение 6 към конвенцията, но не е посочил на кои необходими реквизити не отговаря представеното южно африканското свидетелството за управление на МПС, поради което и страната не е могла да изложи становище и възражения. Едва в касационната жалбоподателят сочи, че представеното от Р. Монева СУМПС [номер], издадено на 28.09.2017 г. в Южна Африка, не отговаря на изискванията посочени в чл. 162, ал. 4 на ЗДвП за подмяна на чуждестранно национално СУМПС за еквивалентно българско без полагане на изпит, конкретно на императивно указаните изисквания посочени в т. 4 и т. 11 от приложение 6 от Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.). Излага доводи, че съгласно т.4 на приложение 6 от Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) свидетелството за управление на МПС трябва да съдържа следните данни съгласно дадената по- долу номерация:1.Фамилия; 2. Собствено име, друго/и име/имена; 3.Дата и място на раждане;4. а) Дата на издаване;4. в) Срок на валидност;4. с) Наименование или печат на органа издал СУМПС;5. Номер на СУМПС;6. Снимка на притежателя;7. Подпис на притежателя;9. Категории (подкатегории), за които СУМПС е валидно;12. Допълнителни данни или ограничения за всяка категория (подкатегория) в кодирана форма; Сочи, че именно тази задължителната номерация и съответстващата на конкретната позиция информация, така както е посочено в точка 4 от приложение 6 от Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.), не се съдържат в свидетелство за управление на МПС [номер], издадено в Южна Африка. Както се сочи от ответната страна не е допустимо едва в касационната жалба касационният жалбоподател да допълва административния акт с мотиви, които същевременно изискват фактически установявания относно сочените обстоятелства. Касационната инстанция не може да разглежда представеното южно африканско свидетелството за управление на МПС, което е и нечетливо и да преценява дали съдържа реквизитите по т.4 на приложение 6 от Конвенцията за движението по пътищата и с оглед забраната за фактически установявания в касационното производство. Административният съд също прави изводи относно изложеното в административния акт и не може да го мотивира, с оглед на което правилно е прието от административния съд, че обжалваният отказ е незаконосъобразен поради липса на посочени фактически основания за издаването му и е върнал преписката на административния орган да издаде нов акт, в който да изложи фактически основания за издаването му. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалванато съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско взнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение