Решение № 999 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2016 г.

Решение № 999 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Л. К. срещу Решение № 420 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 187/2016 г. по описа на Административния съд П., с което е отхвърлена жалбата на С. К. В. и Р. Л. К. против Заповед № ДС-31 от 5.02.2016 г. на областния управител на област с административен център П. в частта, с която е определена общата стойност за обезщетение с компенсаторни записи и жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебни разноски в размер на 300 лв. В жалбата се иска отмяна на решението поради наличие на всички касационни основания по чл. 209 от АПК. Конкретни съображения не са изложени. В съдебно заседание касационната жалбоподателка не изпраща процесуален представител. Ответната страна не е изразила становище по касационната жалба и не изпраща представител в открито съдебно заседание. Заинтересованата страна - С. К. В. не е съгласен с решението на съда и моли същото да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: По съществуването на правото на обезщетение в полза на наследниците на С. Х. В. с компенсаторни записи се е произнесъл областният управител на област с административен център П. с влязла в сила Заповед № ДС-18 от 14.01.2016 г. Предмет на обжалваното решение е определяне на размера на обезщетението, т. нар. втора фаза от производството за обезщетяване по ЗОСОИ С Решение № 420 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 187/2016 г. по описа на Административния съд П. е определен размерът на обезщетението по ЗОСОИ за принудително иззетия от наследодателя на оспорващите недвижим имот пл. № 4738, кв. 376 по плана на гр. П. от 1959 г., представляващ 1/2 ид. част от дворно място с площ на цялото дворно място от 250 кв. м, партерен етаж със застроена площ от 96 кв. м и 1/2 ид. част от избено помещение с площ на цялото от 96 кв. м. За да определи размерът на обезщетението съдът е назначил съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице, използвайки установената от закона - чл. 4, ал. 3 ЗОСОИ, методика е изчислило, че общият размер на обезщетението следва да бъде определен на 17 400 лева, разпределен поравно (по 8 700 лв.) между наследниците на С. Х. В., които съгласно представеното по делото удостоверение за наследници са децата му - Р. Л. К. и С. К. В. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна като подробно е обсъдил относимите факти и обстоятелства при определяне на размера на обезщетението и е обосновал тяхната доказаност. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗОСОИ: Стойността на имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя: 1. по действителната пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила (т.е. към м. ноември 1998 г.) за: а) земите по чл. 2, ал. 1, т. 1 и незастроените места в чертите на регулационните планове на населените места; б) сградите, апартаментите, складовете, магазините и всякакви други постройки и помещения, които са разрушени или преустроени така, че не съществуват реално, или които съществуват реално, но собствеността върху тях не може да бъде възстановена, защото са придобити от трети добросъвестни лица; в) скъпоценностите, златото и всякакви други движими вещи, невписани в нарочните баланси или отнети по друг незаконен начин от собствениците им. Съгласно т. 3 на текста: действителната пазарна цена по букви "а" и "б" на т. 1 се определя по реда на § 3а, като получената стойност се удвоява. § 3а от ПЗР на ЗОСОИ гласи: За висящите по този закон производства действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 се определя съгласно отмененото приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 2002 г. Вещото лице Бурова, на базата на данните от административната преписка е приела, че от С. Х.. Велчев са били отчуждени партерен етаж от къща, находяща се в гр. П., ул. "А.. К." №..., със съответните идеални части от сградата и мястото, като от отчуждаване са били освободени надпартерния и мансардния етаж от къщата. Като общи части вещото лице е оценило 1/2 ид. част от избения етаж (... кв. м) и 1/2 ид. част от дворното място (130.50 кв. м). На базата на посочените в експертизата изчисления е приела обща стойност на обезщетението от 17 130 лв. и към тази стойност е добавена стойността на труда на експерта - 200 лв., или общо обезщетение в размер на 17 400 лв. Съдът правилно е възприел именно този размер на обезщетението, в който е включен и хонорарът на вещото лице, заплатен от жалбоподателите с платежно нареждане от 19.04.2016 г. (л. 69). Правилно също така не е взел предвид допълнителното заключение, изготвено по настояване на пълномощника на жалбоподателката, тъй като в специалния реституционен закон законодателят е дал методика, по която да се изчислява размера на дължимото обезщетение, която изключва общите правила. С обжалваното решение съдът е определил размера на дължимото обезщетение при верни фактически установявания и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е всички спорни въпроси и е дал ясен и обоснован отговор кои факти и обстоятелства приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и какви правни изводи следват от тях. Несъгласието на касационната жалбоподателка и заинтересованата страна с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. Първо, защото писменото становище на процесуалните представители на областния управител е депозирано след приключване на устните състезания - на 12.12.2017 г. На второ място, защото не е подкрепено с доказателства за разноските на административния орган в процеса. И на трето място, защото не е изпълнено задължението на страната да представи списък на разноските, изискуем по силата на чл. 80 ГПК преди приключване на последното заседание в настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,