Решение № 671 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2009 г.

Решение № 671 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. и П. Г. Х. срещу решение от 14.07.2009 г. на Софийския градски съд, ГК, IV "А" състав, постановено по гр. д. № 3398 от 2008 г., с което е отменено решение от 25.06.2008 г. по гр. д. № 22548 от 2006 г. на Софийския районен съд, 24 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу М. П. Б. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установено, че към момента на одобряване на регулационния план на гр. Банкя със заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. наследодателят на касаторите Г. П. Г., починал през 1990 г., е бил собственик на следния имот: реална част от имот с пл. № 824, за който е отреден парцел XXI в кв. 70 по плана на гр. Б., м. "Вилна зона Б." с площ на тази реална част от 1677 кв. м., изчертана с червен туш на комбинирана скица № 4 към основното заключение на вещо лице от 29.10.2004 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответницата М. П. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 242 от 19.03.2010 г. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /представлява ли актът по чл. 10 от ЗПИНМ (отм.) за одобрение на уличнорегулационния план същевременно и акт за отчуждаване по реда на чл. 55а от ЗПИНМ на имот, отреден с този план за нужди на държавата и държавни учреждения за държавно и групово жилищно строителство, когато се касае за одобрение на този план след изменението на чл. 39 от ЗПИНМ с Изв. бр. 54 от 1956 г. или за да настъпи отчуждаването е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 55а от ЗПИНМ (отм.), настоящият състав на ВКС счита за правилно приетото в посоченото от касаторите решение № 1967 от 11.10.1969 г. по гр. д. № 1451 от 1969 г. на ВС, Първо г. о. и решение № 1280 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 4981 от 2007 г. на ВКС, Второ г. о. поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), след изменението на тази разпоредба с Изв. бр. 54 от 1956 г., отчуждаването на имоти за мероприятия по улично-регулационен план става не по силата на самия план, а след заплащане на обезщетение. Единствено при отчуждаване по реда на чл. 55а от ЗПИНМ /отчуждаване на имоти в полза на Държавата за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване на право на строеж на обществени организации или на ЖСК/ плащането на обезщетение за имотите не се включва във фактическия състав на придобиването на право на собственост. В този случай съгласно чл. 55а, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.) отчуждаването на имотите настъпва по силата на решението на ИК на ГНС за това отчуждаване. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, неправилно е обжалваното решение, в което е прието, че с одобрението на регулационния план на гр. Банкя от 1964 г. наследодателят на ищците П. Г. Д. е загубил правото си на собственост върху процесния имот. Поради това решението следва да бъде отменено. След отмяна на решението на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- поставяне на допълнителна задача на вещото лице, след проверка в община Б., да даде заключение дали е извършено отчуждаване на имота по реда на чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) /дали има взето решение за ИК на СГНС за отчуждаване по чл. 55а от ЗПИНМ/, или е извършено отчуждаване по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) със заплащане на обезщетение за отчуждения имот, или има само отреждане на имота за терен на Софийски окръжен съд по регулационния план от 1967 г., без да е извършено отчуждаване на този имот. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия