Решение № 2487 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14675/2015 г.

Решение № 2487 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14675/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. А. И. срещу решение № 1653 от 4.11.2015 г. постановено по адм. дело № 80 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Б., с което е отхвърлено искането му за прекратяване на незаконосъобразни бездействия на ректора на Югозападен университет (Ю.) "Н. Р." - Б., на ръководител катедра "Публично - правни науки и публичен мениджмънт" ("ППНПМ") в Правно историческия факултет (П.) на Ю. "Н. Р." - Б. - проф. д-р Д. Ч. и на проф. д-р Р. В.. Касационният жалбоподател оспорва решението, като сочи, че то е нищожно, недопустимо и неправилно. Доводите за нищожност на решението обосновава с твърдението, че съгласно чл. 30 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) страна в производството е министърът на образованието и науката, който след подадена молба от 31.10.2011 г. и искане от 7.10.2014 г. не е извършил контрол, като не е констатирал визираните нарушения, които не са отстранени. Сочи, че решението е недопустимо, тъй като съдът не е проверил служебно родовата и местна подсъдност на повдигнатия съдебен спор, а подаденото искане е срещу министъра на образованието и науката. Излага подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че решението е постановено при липса на доказателства, посочени в искането, които е следвало служебно да бъдат събрани в производството. Това е довело до неизясняване на спора от фактическа страна и липса на възможност да се констатират извършените от длъжностните лица нарушения. Сочи, че с протокол на катедрата са му определени двама научни консултанти, а не научни ръководители. Двете хабилитирани лица, от които е поискал квалифицирана помощ – проф. В. и проф. д-р Ч. са предложени за такива, видно от протокол от 26.02.2008 г. В последствие факултетният съвет (ФС) незаконосъобразно променя категориалното качество на проф. В., а проф. д-р Ч. е заличена незаконосъобразно. Това е довело до съществено нарушение в процедурата за придобиване на научна степен "доктор". Посоченото нарушение не е отстранено от ректора на Ю. "Н. Р.", нито от министъра на образованието и науката, въпреки подадените от него многократни жалби. В последствие се извършват множество нарушения на процедурата – отменят се задължения на научния ръководител проф. В., без неговото изрично съгласие. Съдът не е взел предвид, че след депозирана негова молба вх. № 94 ИИ-1427 от 31.10.2011 г. в Министерство на образованието и науката, са дадени предписания за отстраняване на нарушенията и продължаване на процедурата по надлежния ред. Това не е извършено от длъжностните лица. От ръководителя катедра е предложен и е назначен за негов научен ръководител доц. Е. М., който не е специалист по наказателно право. Назначен му е научен консултант д-р Надежда К., която е нехабилитирано лице по наказателно право. Проф. В. не е изпълнил нито едно задължение по индивидуалния план съгласно чл. 8 от ЗРАСРБ. Това се осъществява и от доц. Е. М.. По делото няма доказателства за проведено обучение на докторанта, което е бездействие на длъжностните лица по смисъла на чл. 257 от АПК. Прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с цел установяване на допуснатите нарушения в процедурата по придобиване на научна степен "доктор". Ответникът - Р. на Югозападен университет "Н. Р." - Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Ръководител катедра в Правно историческия факултет на Югозападен университет "Н. Р." - Б., оспорва касационната жалба и прави искане същата да бъде отхвърлена. Ответникът - Проф. д-р Р. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспореното решение състав на АС - Благоевград е отхвърлил искането на И. А. И. за прекратяване на незаконосъобразни бездействия на ректора на Ю. "Н. Р." - Б., на ръководител катедра "ППНПМ" в ПИС на Ю. "Н. Р." – Б. - проф. д-р Д. Ч. и на проф. д-р Р. В., като е осъдил И. да заплати направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че И. А. И. е зачислен за докторант на самостоятелна подготовка по наказателно право в катедра "ППНПМ" в П. на Ю. "Н. Р." - Б., за срок от три години, считано от 1 юли 2008 г. до 1 юли 2011 г. със заповед на ректора на Ю. № 1060 от 24.07.2008 г. и с научен ръководител проф. д-р Р. В.. С решение по протокол на ФС на ПИС № 14 от 13.12.2010 г. проф. д-р Р. В. е освободен от научно ръководство по негова молба. С решение на ФС по протокол № 5 от 11.04.2012 г. за научен ръководител на И. е определен доц. Е. М.. Въз основа на това решение е издадена заповед № 998 от 20.04.2012 г. на ректора на Ю.. На 27.06.2012 г. катедрата е взела решение да предложи на ФС отчисляване на докторанта с право на защита. Със заповед № 2677 от 25.10.2012 г. на ректора на Ю. "Н. Р." - Б. И. И. е отчислен от докторантура с право на защита считано от 2.07.2012 г. Доц. д-р М. е дала отрицателна рецензия на проект за дисертационен труд на И.. На проведеното на 9.10.2013 г. предварително обсъждане трудът не е получил одобрението на катедрата и е върнат за преработка (протокол № 3 от 9.10.2013 г.). С решение на катедрата по протокол № 4 от 5.11.2013 г. е възложено на гл. ас. д-р Надежда К., да окаже специализирана научна помощ на И. И. окончателното оформяне на дисертационния му труд. С решение на катедрата по протокол № 9 от 12.02.2014 г. са изискани служебно становищата на научния ръководител и научния консултант на И. по труда му. На 14.07.2014 г. е изготвен отзив от научния консултант доц. д-р Е. М., съгласно който дисертационната работа на И. се нуждае от сериозна преработка, за да бъде допусната до ново обсъждане в катедрата. Постъпило е становище и от гл. ас. д-р Надежда К.. При така установеното съдът е приел искането по чл. 257 от АПК на И. И. е неоснователно. По отношение на проф. д-р Р. В., съдът е приел, че същия не е административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на АПК, поради което не е пасивно легитимиран субект по чл. 257 от АПК. Относно искането да бъде осъден ректорът на Ю. "Н. Р." - Б., да прекрати незаконосъобразното си бездействие, като санира и добави в заповед № 1060/2008 г. втори научен ръководител, хабилитираното лице по специалност "Наказателно право", съдът е приел, че съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗВО, изборът на научен ръководител е в правомощията на ФС, а не на ректора, като наред с това, назначаването на втори научен ръководител е възможност, а не е нормативно установено задължение. Съдът е приел за неоснователно и искането да бъде осъден ректорът на Ю. "Н. Р." – Б. да прекрати незаконосъобразното си бездействие, като упражни контрол върху незаконосъобразните действия и бездействия на ръководител катедра "ППНПМ" проф. Ч. и проф. В., предвид липсата на предвидени такива негови задължения в чл. 32, ал. 1 от ЗВО и в другите нормативни актове. Поради това е достигнал до извод за липса на една от предпоставките за основателност на искането - задължението да произтича пряко от закона или от подзаконов нормативен акт. Приел е, че посочената предпоставка не е налице и по отношение и на направеното искане за установяване на бездействие на ръководител катедра "ППНПМ" в П. на Ю. "Н. Р." – Б., изразяващо се в непредлагане в срок пред научно жури на дисертационния труд и непредлагане на катедрения съвет гласуване на лекции и упражнения по специалността "наказателно право". Решението е правилно. Решението на АС - Благоевград е постановено от компетентен орган, действал в законен състав, съставено е в предвидената писмена форма и е разбираемо и обосновано. Поради това изложените в жалбата доводи за нищожност на решението са неоснователни. Видно от искането въз основа на които е образувано съдебното производство, от И. са изложени твърдения за незаконосъобразни бездействия на ректора на Ю. "Н. Р." - Б., на ръководител катедра "ППНПМ" в ПИС на Ю. "Н. Р." – Б. и на проф. д-р Р. В., като е направено искане лицата да бъдат осъдени тези бездействия да бъдат прекратени. С решението съдът се е произнесъл по основателността на така направеното искане. След като АС – Благоевград се е произнесъл по предмет, с който е бил сезиран, постановеното от него решение не е недопустимо. Ако И. И. е считал, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по всички предявени от него искания, същият е разполагал с предвидената в чл. 176 от АПК възможност да сезира съда с искане за постановяване на допълнително решение. Предвиденото в раздел втори, глава ХV от дял трети на АПК производство за защита срещу неоснователни бездействия на административни органи се отнася само до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт. Посоченият правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник и да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия (с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила). Правомощията на съда в производството по чл. 257, ал. 1 от АПК са определени в алинея 2 на същата разпоредба. Когато установи, че административният орган е задължен по силата нормативен акт да извърши фактически действия, които създават за ищеца облага или други полезни за него последици и органът не ги е извършил, съдът следва да осъди органа да извърши действията, като му определи срок за изпълнение. Ако решаващият съд установи, че не е налице произтичащо пряко от нормативен акт задължение за фактическо действие на органа, което да създава за ищеца определена облага, следва да отхвърли иска. С оглед на така установената правна уредба и установената в хода на първоинстанционното производство фактическа обстановка, касационната жалба на И. А. се явява неоснователна. Видно от материалите по делото съдът е събрал всички релевантни за спора доказателства, поради което не е налице соченото, касационно основание - нарушение на съдопроизводствените правила. Както правилно е установил първоинстанционния съд не са налице предпоставките визирани в хипотезата на чл. 257 от АПК, при които може да бъде осъществена търсената съдебна защита. Предявеното спрямо ответника проф. д-р Р. В. искане за преустановяване на незаконосъобразни бездействия е насочено към лице, което няма качеството административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на АПК. Твърдяните задължения за действие от ректора на Ю. "Н. Р." – Б. не са такива, произтичащи пряко от закон или от подзаконов нормативен акт. Правилно съдът е установил, че определянето на втори научен ръководител, както и упражняването на контрол върху действия и бездействия на ръководител катедра "ППНПМ" в П. на Ю. "Н. Р." – Б. и на проф. д-р Р. В., касаещи докторанта И., не е в правомощията на ректора на Ю. "Н. Р. " – Б. регламентирани в ЗВО и другите нормативни актове. От доказателствата по делото не са установени и бездействия на ръководител катедра "ППНПМ" в П. на Ю. "Н. Р." – Б., по произтичащи от закона задължения, относно защитата на дисертационния труд на докторанта, както и относно непредлагане на катедрения съвет гласуване на лекции и упражнения по специалността "наказателно право". Бездействия на ФС на П. в Ю. "Н. Р." - Б., както и на доц. Е. М., чиято незаконосъобразност се твърди от касационния жалбоподател, не са били предмет на преценка в първоинстанционното производство, поради което изложените в тази насока доводи в касационната жалба не могат да бъдат обсъждани. Посочените в жалбата действия и актове, с които се твърди, че е нарушена процедурата за придобиване на степен "доктор", не попадат в хипотезата на чл. 257 от АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на направеното от И. искане. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. С оглед изхода на спора претенциите за присъждане на съдебни разноски на ректора на Ю. "Н. Р." и на проф. д-р Р. В. са основателни. Същите, като своевременно направени и доказани и следва да бъдат уважени и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да им заплати направените по делото разноски за настоящата инстанция, за заплатените от тях адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,