Решение № 10489 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. К. П., чрез неговия пълномощник, против решение 363/04.03.2025 г., постановено по административно дело 525/2024 г. по описа на Административен съд Добрич (АС Добрич), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1230/07.10.2024 г. на кмета на община Балчик в неотменената й част, със заповед 1253/11.10.2024 г. на кмета на община Балчик. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - кметът на община Балчик чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. К. П., редовно призован, не се явява и не изразява становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Добрич е заповед 1230/07.10.2024 г. на кмета на община Балчик, издадена на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, с която П. К. П. и Н. К. П. са задължени в качеството на собственици на сграда с кадастрален идентификационен номер 39459.502.106.1 по КК на [населено място], община Балчик, находяща се в ПИ с идентификатор 39459.502.106, с административен адрес: [населено място], общ. Балчик, [улица], да възстановят техническото й състояние, като почистят и освободят прилежащия й терен от натрупания разнороден по вид отпадък, с оглед осигуряване на основните изискванията за строежите, посочени в чл. 169, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и е предоставен 10 дневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на получаване на заповедта. По делото са представени данни (нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт 34, том VІІІ, дело 1360/24 г. на СВ-Балчик, л.47), че ден след връчването на заповедта, на 08.10.2024 г. ответникът Н. К. П. и съпругата му, са дарили на П. К. П. притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху дворното място и жилищната сграда в [населено място], [улица]. В срока за обжалване, вторият адресат на заповедта, Н. К. П., с искане от 10.10.2024 г. е възразил, че вече не е собственик на процесния имот, поради което е поискал преразглеждане и отмяна на заповедта, в частта й, с която е определен за неин адресат. Въз основа на това искане, кметът на общината е издал заповед 1253/11.10.2024 г., с която е отменил оспорената в настоящото съдебно производство заповед в частта, с която е определил за адресат Н. К. П.. Като мотиви за отмяна на заповедта по отношение на Н. К. П. е визирана извършената прехвърлителна сделка, удостоверена с приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот. Установено е, че няма данни тази заповед да е била обжалвана, поради което съдът е приел, че в хода на производството е отпаднал правният интерес на заинтересованата страна и е прекратил производството по делото спрямо Н. К. П.. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на П. К. П. против заповед 1230/07.10.2024 г. на кмета на община Балчик като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е формата на акта, с посочени фактически и правни основания. Заповедта е мотивирана с констатации за нарушаване на изискването на чл. 169, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ строежите да се поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите за хигиена, здраве и околна среда. Посочил е, че в мотивите на заповедта са изложени подробно всички установени в хода на проверката фактически основания, както и съответстващите им правни основания, обосноваващи решението на кмета да задължи собствениците на имота, по реда, предвиден в ЗУТ, да предприемат необходимите действие за привеждането на строежа в безопасно състояние. Първоинстанционният съд е приел, че представените по делото доказателства обосновават категоричен извод за неподдържане на имота в съответствие с изискванията за хигиена и здраве и за неизползването му по предназначение като жилищен имот, поради складираните в него множество отпадъци от всякакъв вид. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и изложил съображения за тяхната неоснователност. При така изложените доводи съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразна процесната заповед за съответна с изискванията за форма на административния акт и издадена при липса на съществени процесуални нарушения. За да е законосъобразен, административният акт следва да изпълнява предпоставките на съответната правна норма, като изложените фактически основания за издаване на акта следва да съответстват и на посочените в него правни такива. В случая посочените в заповедта фактически обстоятелства (основания) за издаването му кореспондират с посочените правни основания и с нейната разпоредителна част. При огледа, извършен от служители на общината жалбоподателят е присъствал, като неговите обяснения са взети предвид и са вписани в съставения констативен протокол. С това е изпълнено изискването на ч. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта поради наличие на предпоставките, визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ предвижда, че "В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване". В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195, ал. 4 и във връзка с чл. 195, ал. 1 ЗУТ задължени да поддържат обекта са собствениците на същия, а именно жалбоподателят в производството. В конкретния казус са установени имено тези обстоятелства - сградата не е поддържана, първият етаж от нея е заринат изцяло с натрупани битови отпадъци, поради което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собственика, е наредено да възстанови техническото й състояние. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики, което не е сторено от П. К. П. и се е наложило издаването на заповед с такова съдържание за възстановяване на техническото й състояние, като почисти и освободи прилежащия й терен от натрупания разнороден по вид отпадък, с оглед осигуряване на основните изискванията за строежите, посочени в чл. 169, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,