Решение № 6598 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. З., гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут, чрез адв. Б. Костова, срещу решение 6473 от 25.02.2025 г., постановено по адм. д. 893/2025 г. на Административен съд -София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 13190 от 17.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), в частта, с която му е отказано да се събере на територията на Република България със своя брат и сестра. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на административното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана със събиране на семейството. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд - София-град е сезиран с жалба на С. М. З., роден на [дата]., в гр. Хасака, Сирия против решение 13190 от 17.12.2024 г. председателя на ДАБ при МС, в частта с което, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ е отказано да се събере на територията на Република България с неговия брат М. М. З. и сестра му М. М. З., всички- граждани на Сирия. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаването на административния акт е спазена предвидената в закона писмена форма, спазени са административнопроизводствените правила и оспорения акт е издаден в съотвествие с приложимия материален закон. Приел, че брата и сестрата на жалбоподателя не попадат в кръга от лица, визирани в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, където е легалната дефиниция на "членове на семейството". По тези съображения първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на предпоставки за приложението на чл. 34, ал. 1, във вр. с § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ и е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 КРБ. С разпоредбата на чл. 8, § 1 ЕКПЧ също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право от страна на държавата. Специалният закон ЗУБ също съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Председателят на ДАБ при МС, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително решение за молителя представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 ДР ЗУБ и съгласно б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Неоснователно е оплакването, направено в касационната жалба, че съдът не взел предвид всички релевантните факти от съществено значение за случая. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че липсват предпоставките за събиране на семейство по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспорения административен акт. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното от касационния жалбоподател, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. На следващо място правилно съдът е установил, че видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, пълнолетните брат и сестра на касационния жалбоподател не попадат в кръга на лицата от тази категория, поради което и по отношение на тях молбата е неоснователна. Относно представените доказателствата по делото, във връзка със здравословното състояние на брата и сестрата на касационния жалбоподател, следва да се посочи, че същите са неотносими съобразно посочена по-горе разпоредба и на това основание не се установява нарушение, което обосновава незаконосъобразност на административният акт. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение