Решение № 17601 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9376/2019 г.

Решение № 17601 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9376/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Ваиос. биз" ООД, гр. Петрич, чрез адв. Д. Петрова обжалва решение № 4227/20.06.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5160/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22000117002321-091-001/31.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като процесуални нарушения се сочи противоречие на решението с доказателствата по делото, включително и съдебно - счетоводната експертиза и необсъждане на основните доводи на жалбоподателя за използването на процесния автомобил в икономическата дейност на дружеството. Твърди, че закупеният автомобил се използва за пътувания при осъществяване на дейността по бизнесконсултиране, тъй като бизнес срещите често се състоят в офисите на съответните клиенти, намиращи се на територията на Австрия, Люксембург, Швейцария и др. Бизнесконсултирането е основният източник на приходи на ревизираното дружество. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Калоферова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка една инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Ваиос. биз" ООД, гр. Петрич са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 14 622. 54 лева и съответните лихви от 3 526.24 лева за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Задълженията са резултат от увеличение на финансовия резултат на дружеството за съответния период с непризнати за данъчни цели начислени разходи за амортизации, разходи за данъци и разходи за поддръжка на МПС - лек автомобил "Мерцедес Бенц", тип S 350 4 M Blue TEC, на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията по чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП, (ред. преди изм. с ДВ бр. 87/2017 г.) и в предвидената от закона форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Възраженията на ревизираното лице за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизията, поради неспазване срока за издаване на ревизионния доклад, са отхвърлени като неоснователни. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че спорно между страните е използването на автомобила за икономическата дейност на дружеството. От фактическа страна в решението е установено, че през 2013 г. ревизираното дружество (с предишно наименование "Валенс - недвижими имоти" ООД) е придобило правото на собственост на лек автомобил марка "Мерцедес Бенц", тип S 350 4 M Blue TEC на стойност 54 000 евро по фактура № 30300337/21.03.2013 г. Автомобилът е заведен в счетоводството му като дълготраен материален актив (ДМА) и през ревизираните периоди на 2013 г. - 2016 г. са отчитани разходи за амортизации, разходи за платени данъци, застраховки и винетни такси. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са приели, че автомобилът не е използван в икономическата дейност на предприятието, поради което е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 1 ЗКПО и с отчетените разходи е преобразуван финансовия резултат за съответния период. В решението е посочено, че неизползването на автомобила в икономическата дейност на дружеството е обосновано от ревизиращите органи със следните обстоятелства: през ревизираните периоди не е продаден нито един от закупените в периода 2008 г. - 2012 г. недвижими имоти; през процесните периоди не са закупувани нови недвижими имоти, приходите на дружеството са формирани от предоставени услуги по фирмено и бизнес консултиране, които представляват доставки на услуги по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДДС, с място на изпълнение в трета страна; от представената пътна книжка не може да се определи как посочените маршрути са свързани с и за икономическата дейност на дружеството; липсват документално обосновани разходи - фактури, командировъчни, които да бъдат свързани с маршрутите по пътната книжка. Основните доводи на ревизираното лице за неправилно приложение на материалния закон, според съда, се основават на обстоятелството, че бизнес консултирането е основен източник на приходи за дружеството, което е безспорно установено в хода на ревизията и на представените писмени доказателства, съставляващи първични счетоводни документи за използването на автомобила в икономическата му дейност. На основание чл. 59, ал. 1 ЗКПО съдът е приел, че разходите за амортизации се начисляват само, ако активът носи икономическа изгода. Затова, според съда, не е достатъчно той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се използва като такъв в икономическата дейност на собственика му. По сходен начин стои и въпросът за отчетените разходи за данъци, такси и застраховки. Според съда от обстоятелството, че през последните години дружеството е реализирало приходи от консултантска дейност, не следва автоматично извод, че автомобилът е използван за осъществяване на тази дейност. В тази връзка се е позовал на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, според която норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съдът е приел, че заключението на съдебно - счетоводната експертиза, според което не се установява да са отчитани разходи за гориво, подръжка, ремонт и др. свързани с автомобила, потвърждава изводите на органите по приходите, основани на анализ на ангажираните в хода на ревизията доказателства, че автомобилът не е използван в икономическата дейност на дружеството. С оглед липсата на доказателства за използване на автомобила в икономическата дейност на дружеството, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на извършеното преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи за данъчни амортизации и разходи за данъци, такси и застраховки и допълнително определените задължения по ЗКПО. Решението е правилно. Не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Фактическото основание за непризнаване на отчетените разходи за амортизации в конкретния случай е липсата на икономическа изгода от конкретен автомобил, включен като ДМА в данъчно амортизационния план на "Ваиос. биз" ООД за процесните периоди на 2013 – 2016 година. Съгласно СС 4 "Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. Доказателствената тежест за установяване основанията за признаване на данъчните амортизации е на ревизираното лице. В конкретния случай за установяване на спорния по делото факт, а именно използването на придобития лек автомобил за икономическата дейност на дружеството, са ангажирани писмени доказателства - пътна книжка, командировъчни заповеди, доказателства за разходи за застраховки, данъци и винетни такси, както и заключение на съдебно - счетоводна експертиза. Няма спор по делото, че основните приходи от търговска дейност на ревизираното лице през процесните периоди са формирани от консултантски услуги (бизнес услуги). Това обстоятелство е потвърдено и в заключението на съдебно - счетоводната експертиза, според което приходите са реализирани от услуги, предоставени на клиенти в Швейцария, Люксембург, Австрия, Малта, България, гр. Плевен. В ревизионния доклад е направен подробен анализ на съдържанието на представените от дружеството писмени доказателства. Не е установено съответствие между маршрута на автомобила и мястото на изпълнение на услугите. В представените заповеди за командировки, включително и до гр. Грац, Австрия не е посочена целта на командироването, за да се приеме, че е свързана с дейността на дружеството. По данните от оборотните ведомости на дружеството, в хода на ревизията е установено, че не са отчитани разходи за командировки през процесните периоди 2013 г. - 2016 г. По отношение на разходите за гориво е установено, че такива са отчитани през 2013 г. - по три фактури, издадени през м. 09.2013 г. и м. 12.2013 г., през 2015 г. по една фактура от м. 08.2015 г. и за 2016 г. по три фактури от м. 05. и м. 07.2016 г., които не кореспондират с годишния пробег на автомобила, отразен в пътната книжка. През 2014 г. дружеството не е отчитало никакви разходи за гориво за процесния автомобил, при отразен в пътната книжка пробег на автомобила 10 187 км. При липсата на отчетени разходи за командировки и разходи за гориво, съответстващи на данните от пътната книжка, както и на други експлоатационни разходи, не може да се приеме, че автомобилът е използван за целите на извършваните от дружеството доставки на бизнес (консултантски) услуги по смисъла на СС 4 "Отчитане на амортизациите". При така представените доказателства, законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 54, ал. 1 ЗКПО за признаване на отчетените разходи за данъчни амортизации за посочения актив. На основание чл. 26, т. 1 ЗКПО разходите за застраховки, данъци и винетни такси не се признават за данъчни цели. Съдът е обсъдил доводите на ревизираното дружество относно източника на основните приходи на дружеството и правилно е приел, че само от факта на установените приходи от консултантски услуги не може да се приеме, че автомобилът е използван за осъществяване на тази дейност. Неоснователни са възраженията в касационна жалба, че не е обсъдено заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Видно от изложените в решението мотиви, експертното заключение е кредитирано като потвърждаващо констациите на органите по приходите. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се подкрепят от доказателствата по делото и съотвестват на материалния закон. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 1074. 46 лева. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноските следва да се присъдят в полза на Националната агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на дирекция "ОДОП" - София. Искането за присъждане на разноски за първата инстанция не е направено своевременно, поради което такива не следва да се определят. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,