Решение № 11327 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15244/2010 г.

Решение № 11327 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15244/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николина Борисова Стефанова-Сокачева, Иво Борисов Стефанов и Дамян Ненов Шипковенски, против Решение № 118/02.08.2010 г., постановено по адм. д. № 216/2009 г., по описа на Административен съд - Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Николина Борисова Стефанова-Сокачева, Иво Борисов Стефанов и Дамян Ненов Шипковенски против Заповед № РД-18-33/07.04.2009 г. на изп. директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри към нея за землището на с. Шипково, общ. Троян, област Ловеч, в частта за имот с идентификатор 83212.501.822. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Извършена е в пълнота проверка на обжалваната заповед за одобряване на КККР за землището на с. Шипково, в частта за процесния имот в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Правилен е извода на съда, че заповедта е законосъобразна в оспорената част като издадена при спазване на разпоредбите на чл. 41 и чл. 43 от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г., Обосновано е прието от съда, че е неоснователна претенцията на жалбоподателите за нанасяне на имот с площ от 2.3 дка в границите на имот с идентификатор 83212.501.822. Установено е, че имотът не е фигурирал в регистрите на предходния кадастрален и регулационен план. От доказателствения материал по делото се налага извода, за наличие на спор за материално право по отношение на процесния имот с идентификатор 83212.501.822, с търговското дружество "Бокородо" ООД, записано в КК и КР като съсобственик на имота въз основа документи за собственост. Този спор не може да се реши в административното производство по оспорване на настоящата заповед, а по общия исков ред. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,