Решение № 14386 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4021/2016 г.

Решение № 14386 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4021/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на ВПК "Агротехникасервиз 94", Н. Я. К., С. Г. Г., Б. Г. Ш., И. С. Т. срещу решение № 121/15.01.2016 г. на Административен съд Г. по адм. д. № 48/2015 г. Въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правят искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената Заповед № РД - 40 от 10.03.2015 г. на и. д. Директор на Дирекция "Национален парк Ц. Б.", с която е утвърден План за пашата и ползването на сено в Национален парк "Ц. Б.". Ответникът, Директор на Дирекция "Национален парк Централен балкан", изразява становище за неоснователност на жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред АС Г. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на редовни и допустими жалби, съдът е развил производство, като след редовно призоваване на страните, събиране и обсъждане на допустими и относими доказателствени средства е постановил мотивиран съдебен акт. Съдът е приложил правилно материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Г. е Заповед № РД - 40 от 10.03.2015 г. на и. д. Директор на Дирекция "Национален парк Ц. Б.", с която е утвърден План за пашата и ползването на сено в Национален парк "Ц. Б.". Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон и целта на закона, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по приемането на заповедта по чл. 65 и следващите от АПК, като проектът на плана е оповестен по подходящ начин, определена е форма на участие на заинтересованите лица чрез писмени предложения и възражения /чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК/ в срок, съобразен с минимално изискуемия съгласно ал. 2 на чл. 69 от АПК. По делото липсват данни да са подавани конкретни писмени предложения и възражения, които да не са обсъдени. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост /издаден от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 49 от 14.06.2005 г./, процесният план следва да е съобразен със състоянието на защитената територия и да е в съответствие с плановете за управление, устройствените и техническите планове и проекти за съответната защитена територия, а според ал. 3 обемът на разрешените ползвания за всяка година се определя в зависимост от оценката на състоянието на съответния ресурс, в резултат на анализа на данните, получени от мониторинга /наблюденията/, извършван ежегодно от ДНП/РИОСВ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при утвърждаване на плана е спазено изискването той да е съобразен с П. за управление на Национален парк "Ц. Б.", тъй като предвидените в П. за управление минимални нормативи за пасище са по-ниски от установените с плана за паша норми за натоварване на пасищата, т. е. съгласно процесния план за паша ползвателите могат да получат по-голяма площ от гарантирания на глава животни минимум съгласно П. за управление. Правилен е също изводът на съда, че предвиденото в процесния план ограничение, че с едно заявление може да се заяви ползването на пасища с обща площ до 100 ха, не противоречи на предвиденото в П. за управление на парка, тъй като се касае за ограничен природен ресурс, който следва да бъде разпределен между много на брой ползватели. Ограничението предполага именно гарантиране достъпа на по-голям брой ползватели до ресурса, а не до създаване на условия за монополно ползване. При липса на нормативно ограничение за предвиждането на подобно условие в процесния план, съдът правилно е приел, че в случая се касае за управленско решение по целесъобразност, по отношение на което не следва да бъде упражняван съдебен контрол. Разпоредбите на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., и по-конкретно чл. 39, ал. 1, са неотносими към процедурата по приемане и съдържанието на процесния план, тъй като с тях не се въвеждат някакви условия относно нормите за натовареност на пасищата. В разпоредбата на чл. 38, т. 2 от посочената Наредба е въведено задължение за земеделските стопани да спазват нормите на натоварване на пасищата, които са одобрени от дирекциите на националните паркове, и поддържат гъстота на ЖЕ/ха съгласно плана за управление на съответния парк. Липсва норма, която да гарантира на жалбоподателите, с оглед статута им на земеделски стопани, бенефициенти по мярка от Програмата за развитие на селските райони, установен от представените по делото документи, изходящи от Д. фонд "Земеделие", неограничен достъп до пасища на територията на националния парк. При провеждане на процедурата по одобряване на П. Д. на НП ЦБ е отчел интереса на жалбоподателите, като им е дал предимство пред всички останали кандидат - заявители, предвиждайки в п. VII, т. 6 от П. да участват първи по ред в разпределението на площите. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на разработен и взет предвид актуален план за управление на защитените територии. Приложение намира разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитените територии, съгласно която плановете за управление се актуализират на всеки 10 години по реда на глава трета, а до актуализацията на плана за управление се запазват разписаните в него режими и норми за ползване на земи. Обжалваното съдебно решение се споделя от касационния състав в пълнота от фактическа и правна страна, поради което и изложените в него доводи не следва да се повтарят. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за тази инстанция в размер на 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд