Решение № 11110 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Д. В. А. и Б. Г. А. и двамата от гр. Варна срещу решение 5274 от 14.05.2025г., постановено по адм. д. 88/2024г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалбата на А. П. А. от гр. Варна е отменена заповед 18 13052 от 21.11.2023г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР е одобрено изменение на КК и КР на гр. Варна, състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти, както следва: ПИ с идентификатор 10135.2552.2479, собственост на Д. и Б. А., чиято площ от 691 кв.м. е увеличена на 778 кв.м. след промяната, ПИ идентификатор 10135.2552.2480, собственост на К. Т. Х., чиято площ 364 кв.м. преди промяната е намалена на 290 кв.м. след промяната и на ПИ идентификатор 10135.2552.2485, собственост на А. П. А. с площ преди промяната 617 кв.м. и след промяната 604 кв.м. В касационната жалба и уточнение към нея се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства отменително основание чл. 209 т. 3 АПК. Изложили са подробни съображения за това, че е неправилен извода на съда за наличието на спор за собственост между тях и жалбоподателя в първата инстанция А. А. и заинтересованата страна К. Х. досежно общата границата между имотите им. Напротив мотивира, че в случая е била допусната непълнота и грешка в кадастралната карта по смисъла на § 1 т. 16 ДР на ЗКИР, поради и което не е било налице основанието на чл. 54 ал. 2 ЗКИР за постановяване на отказ, съответно оспореният административен акт е законосъобразен.Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което е отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът А. П. А., чрез процесуалния си представител адв. Василев, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Ответникът началникът на СГКК Варна не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.: За да постанови оспореното съдебно решение съставът на АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдъ обаче е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на акта. Приел е, че процесната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна, тъй като е установено, че не са били налице предпоставките на чл. 51, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКИР. Съдът, след като е установил наличие на спор за собственост между касаторите Д. В. А. и Б. Г. А. и А. А. и К. Х. по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР досежно общата граница между имотите им, е мотивирал извод, че грешката е следвало да бъде отстранена едва след решаване на спора за материално право по съответния общ съдебен ред. Така постановеното решение е правилно,обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че изменението на КК и КР е инициирано от вписания в КК собственик на ПИ с идентификатор 10135.2552.2479, собственост на Д. и Б. А., чиято площ от 691 кв.м. е увеличена на 778 кв.м. след промяната, като изменението касае изместването на границите му с ПИ идентификатор 10135.2552.2480, чиято площ 364 кв.м. преди промяната е намалена на 290 кв.м. и с ПИ идентификатор 10135.2552.2485, собственост на жалбоподателя в първата инстанция А. П. А., чиито имот е с намалена площ от 617 кв.м. преди промяната на 604 кв.м. след промяната. Процесната заповед е издадена с правно основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, т.е. в хипотезата на непълнота и грешка, която е уредена в чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, като е посочено, че границата се поставя след геодезическо заснемане в съответствие с удостоверените права на собственост. Това основание обаче не се установява на първо място, тъй като заснемането е извършено по нетрайни материализирани знаци, колчета и лека ограда, за която жалбоподателят в първата инстанция, е посочил, че е позволил да бъде поставена малко навътре в неговия имот, както и поради това, че по нотариален акт имота на Д. и Б. А. е с площ 691 кв.м., колкото е бил отразен и в КК преди процедираната с оспорената в това производство заповед промяна. Според промяната имотът им вече е нанесен с площ от 778 кв.м., което обаче не кореспондира с титула им за собственост. Ако е налице твърдение, че въз основа на стар договор за доброволна делба те са придобили имот с по голяма площ, съобразно старите планоснимачни номера и стар кадастрален план, то това не кореспондира с техния титул за собственост от една страна, от друга при наличие на пренция за площ, която се застъпва със съседен имот, то това е индиция за наличие на спор за материално право. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при установяването от административният орган на наличен спор за материално право /спор за собственост/, каквото в случая е констатираното застъпване на площта и границите със съседен имот, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. В тази връзка изводите на административния съд за незаконосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изрично и своевременно заявената от пълномощникът на ответника А. П. А. претенция за разноски и изхода на делото, касаторите дължат реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 400 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие. Предвид изхода на спора искането на касаторите за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,