Решение № 10462 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , образувано по две касационни жалби, подадени от: 1 главния архитект на Столична община, чрез юрк.Митова и юрк.Павлов и 2. Д. Николова ,чрез адв.Каменова и адв.Дамянов против решение 4589/12.08.2020 г., постановено по адм. дело 8364/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците Д. Велкова, И. Божинов, Е. Йорданова, Х. Митков, Й. Вучков, А. Георгиева, М. Тодорова и В. Маринова, чрез адв.Младенов,в писмен отговор и защита, излагат доводи за неоснователност на касационните жалби и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендират разноски. Ответниците Я. Соколова, М. Георгиев, В. Георгиев, Ц. Георгиев, М. Любенова, А. Миланов и М. Секулова-Любенова не ангажират становища по касационните жалби. Ответникът Район "Връбница" - Столична община не взема становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл.230 АПК и от надлежни страни и се явяват процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за основателни. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед РА-50-406/31.05.2019г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР на м. с.Мрамор, кв.1 ,район Връбница за УПИ ІІІ-за ЖС със създаване на нови УПИ ІІІ-1002- за ЖС и УПИ ІV-1003- за обществено обслужване. Прието е, че заповедта е издадена на несъответни правни основания по т.2, т.5 и т.6, ал.2, чл.134 ЗУТ и при допуснати съществени нарушения, тъй като заявлението е подадено само от собственика на имот с идентификатор 49206.2633.1002 Д. Николова, а съсобствениците на съседния имот с идентификатор 49206.2633.1003, оспорващи изменението декларират изрично несъгласие. Прието е също, че основанието за изменение на плана по т.2, ал.2, чл.134 ЗУТ в случая не е относимо, тъй като кадастралните граници на имотите са нанесени в КК със заповед РД-18-38 от 15.07.2011г. на изп.директор на АГКК, а действащия ПУП е одобрен със заповед РД-16-88/28.11.1990г. и изменен с решение 518 по Протокол 27/ 11.10.2012г. на СОС ,т.е. изменението на плана е след приемане на КККР. Визираното в процесната заповед трето основание по чл.134, ал.2, т.5 ЗУТ също е прието за неотносимо, с мотив, че изменението на ПУП от 2012г. не е било оспорено, съществува законова възможност за иницииране на ново изменение, а съсобственост в процедирания УПИ ІІІ-за ЖС не е възникнала. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормите на т.2, т.5 и т.6, ал.2, чл.134 ЗУТ към изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е установено по делото, че производството е инициирано по заявление на собственика на имот с идентификатор 49206.2633.1002 Д. Николова за привеждане в съответствие на регулационните граници с кадастралните такива на имота по одобрената през 2011г. първоначална КККР, т.е. за изменение по реда на т.2, ал.2, чл.134 ЗУТ. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК и без да изисква съвместно подаване на заявление и от засегнатите от изменението собственици /съсобственици/ на съседни имоти. Този вид изменение на ПУП-ПР не е обвързано и със съгласието на посочените собственици. Единственото условие е КК да е влязла в сила, респ. нейното изменение и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. Такова разминаване е категорично установено от приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, която сочи като действащ ПУП този одобрен със заповед РД-16-88/28.11.1990г. и изменен с решение 518 по Протокол 27/ 11.10.2012г. на СОС . Видно от това решение на СОС, с приетото изменение , процедирано по искане на собствениците на ПИ 49206.2633.1001 и 49206.2633.568 и 49206.2633.570 са променени границите на УПИ ІІІ с дадено предназначение За ЖС, като в редуцирания УПИ ІІІ остават имоти с идентификатори 49206.2633.1003, 49206.2633.1002 и 49206.2633.2. Създадена е и нова улица-тупик от о.т.4а до о.т.4б за обслужване на нов УПИ ХVІІ, тангираща по границата на имот с идентификатор 49206.2633.1002,без да го засяга. Следователно, обратно на приетото от административният съд, действащият ПУП за имотите, предмет на одобрената с процесната заповед разработка, не е одобрен през 2012г. , т.е. след приемане на КККР и основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е налице. Заповедта се явява законосъобразна само на това основание, тъй като вещото лице сочи по безспорен начин ,че одобрените регулационни граници на новообразуваните УПИ ІІІ-1002- за ЖС и УПИ ІV-1003- за обществено обслужване съвпадат изцяло с кадастралните по одобрената КККР със заповед РД-18-38 от 15.07.2011г. на изп.директор на АГКК, а по отношение на остатъка от процедирания УПИ ІІІ, урегулиран като УПИ ІV-1003- за обществено обслужване , не са налице изискванията по чл.19,ал.1 ЗУТ за площ и лице /площ 260кв.м. и лице около 3м./. Неправилен е и извода на административният съд, че визираното в заповедта основание по т.6, ал.2, чл.134 ЗУТ не е съответно на процедираното изменение,тъй като това основание е в допълнение към обсъденото по-горе основание по т.2, ал.2, чл.134 ЗУТ и е относимо само до налично съгласие на заявителя. Основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ визират различни и самостоятелни хипотези на изменение на плана, като в хипотезата по т.6 е необходимо съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗУТ, т.е. на имотите, предмет на самия план. В случая плана е процедиран по заявление на собственика на попадащия в УПИ ІІІ имот с идентификатор 49206.2633.1002 за изменение при условията на т.2, ал.2, чл.134 ЗУТ, което изключва изискването за съгласие по т.6,ал.2,чл.134 ЗУТ на съсобствениците на останалите имоти, попадащи в УПИ ІІІ. Изводът на съда, че е следвало да се процедира служебна разработка с оглед охраняване интересите на съсобствениците на имота, попаднал в остатъка от УПИ ІІІ не е съобразен с изискването за наличие на обществена нужда при служебна разработка и с нормите на чл.15, ал.1, предл.2 ,ал.3 и ал.10 ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и по реда на чл.222,ал.1 АПК постановено друго ,с което се отхвърли жалбата на Д. Велкова, И. Божинов, Е. Йорданова, Х. Митков, Й. Вучков, А. Георгиева, М. Тодорова и В. Маринова срещу заповед РА-50-406/31.05.2019г. на главния архитект на Столична община, като неоснователна. С оглед своевременно и надлежно заявените претенции от двамата касатори за присъждане на разноски и изхода на делото, ответниците Д. Велкова, И. Божинов, Е. Йорданова, Х. Митков, Й. Вучков, А. Георгиева, М. Тодорова и В. Маринова дължат поравно реално направените в съдебното производство разноски както следва: 1. 470лв. в полза на Столична община /70лв-държавна такса и 400лв-юрк.възнаграждение за съдебните инстанции, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ/ и 2. 2050 лв. в полза на Д. Николова по представен списък по чл.80 ГПК. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение