Решение № 1247 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5297/2007 г.

Решение № 1247 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5297/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. В. М. от гр. П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 19.III.2007 г. по гр. д. № 990/2006 г. Поддържат се оплаквания допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно изложените доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Димитър В. М., В. Д. М. и А. Д. М. от гр. С. са предявили иск за делба срещу Н. В. М. на апартамент в гр. П., ул. В. № 64, останал в наследство на тримата ищци от наследодателката им Н. А. М., починала през 2003 г., който тя притежавала в съсобственост при равни права с ответницата - нейна внучка Н. В. М.. Считат, че следва да се допусне съдебна делба на този апартамент при дялове за всеки от ищците в размер на 1/6 ид. част и за ответницата 3/6 ид. части. След завеждане на делото е починал Д. М. и за свои наследници е оставил останалите двама ищци. С решението на Плевенския районен съд, 2 състав от 20.VI.2005 г. по гр. д. № 490/2005 г. искът за делба е отхвърлен, като съдът е приел, че апартамента е лична собственост на ответницата Н, придобита с нот. акт 18.IХ.1992 г., по който наследодателката на ищците е имала единствено качество на пълномощник на законната представителка на малолетната по това време купувачка на апартамента, но не е придобила с този нотариален акт право на собственост върху апартамента. По въззивна жалба на ищците П окръжен съд с решението си от 25.ХI. 2005 г. постановено по гр. д. № 647/2005 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт, като е споделил правните и фактическите му изводи. С решение № 451 от 30.ХI.2006 г. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение по гр. д. № 48/2006 г. е отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане на спора Плевенският окръжен съд в изпълнение на указанията на касационната инстанция с решението си от 19.III.2007 г. по гр. д. № 990/2006 г. е отменил решението на Плевенския районен съд от 20.VI. 2005 г. по гр. д. № 490/2005 г. и вместо това е допуснал съдебна делба при дялове по ь ид. части за всеки от двамата ищци В. и А. М. и 2/4 ид. части за Н. М. на процесния апартамент в гр. П.. Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна, а спорът - на пререшаване. От фактическа страна е изяснено по делото, че процесният апартамент в гр. П. е бил придобит от съпрузите Д. В. М. и Н. А. М. с нот. акт № 30 том VI дело № 2326/1960 г. на нотариуса при Плевенския народен съд по време на първия сключен между тях брак през 1952 г. прекратен с решение на Софийския районен съд, брачна колегия от 23.V.1986 г. по гр. д № 484/1986 г. Впоследствие те сключили втори брак помежду си на 10.ХI.1999 г., видно от удостоверение на Столична община, район "Кр. село" с акт за гр. б. № 3* решението за прекратяване на първия им брак процесния апартамент е бил получен в дял от Д. В. М. в негова изключителна собственост. На 18.IХ.1992 г. с нот. акт № 26 том ХIII дело № 2426/1992 г. Димитър В. М. го е продал на внучката си Н. В. М. чрез пълномощника Н. А. М. лично и като пълномощник на М. А. К. в качеството й на майка и законен представител на малолетната Н. М. Сделката с имота е извършена в периода между двата брака на Д. и Н. М., в който продавачът Д. М. е бил едноличен собственик. Единственият спорен въпрос между страните е кой, респ. кои са приобретателите на апартамента в гр. П. според нот. акт № 26 том ХIII дело № 2426/1992 г. на нотариуса при Плевенския районен съд. За ищците по иска за делба приобретатели се явяват както малолетната към сделката Н. М., понастоящем вече пълнолетна ответница по делото, така и нейната баба Н. А. М., докато според ответницата тя е единствения приобретател по възмездната сделка от 1992 г., а бабата Н. М. е имала само качество на пълномощник на законния представител на малолетната Н. М., но не е придобила право на собственост върху апартамента. Съгласно т. 3 от нотариалния акт продавачът Д. М. и пълномощникът Н. М. си запазили правото до смъртта си да живеят и ползват апартамента, описан в т. 1 на нотариалния акт. Нотариалният акт е подписан от продавача Д. М. и от един купувач, без да се уточнява, че това е пълномощницата Н. М. В съществената част на нотариалния акт, материализираща волеизявленията на страните по договора е записано в т. 1, че Д. М. продава на внучката си Н. В. М. чрез пълномощника Н. А. М. лично и като пълномощник на М. А. К. в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря Н. В. М. процесния апартамент в гр. П. с подробно описание. В т. 2 на нотариалния акт е посочено, че Н. А. М. лично от свое име и като пълномощник на М. А. К. в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Н. В. М., е заявила, че е съгласна да закупи от Д. В. М. недвижимия имот, описан подробно в т. 1 на нот. акт. Непрецизните формулировки в нотариалния акт относно страните по договора са причина за необходимостта от разкриване на действителната обща воля на страните по сделката въз основа на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, на която се основават и съдебните актове. Според настоящия състав на ВКС липсва достатъчно основание да се приеме, че Н. М. се е явила пред нотариуса освен в качеството на пълномощник на законната представителка на малолетната Н. М. и в лично качество на приобретател по договора. Самите формулировки в т. 1 и 2 на нотариалния акт не подкрепят изразеното в решението на Плевенския окръжен съд становище, че Н. М. е купувач наред с внучката си Н. Освен това върху нотариалния акт е положен единствен подпис на купувач, а липсва такъв и за пълномощник на законната представителка на малолетната купувачка. Ако Н. М. е придобила право на собственост върху половината от апартамента, липсва основание за запазеното право на ползване върху жилището за нея и за продавача. Правомощието да се ползва придобитата вещ се включва в съдържанието на правото на собственост, респ. съсобственост, така че при тази хипотеза т. 3 на нотариалния акт е лишена от смисъл по отношение на пълномощницата Н. М., ако тя се явява и купувач. С оглед на изложеното по-горе, ВКС приема, че с посочения нотариален акт от 1992 г. апартамента е закупен на името само на ответницата Н, така че няма основание да се иска делбата му като наследство на двамата ищци от тяхната майка Н. Поради това следва да се отмени въззивното решение на Плевенския окръжен съд и спорът се пререши, като се отхвърли иска на В. и А. Д. М. за делба на жилището срещу Н. В. М. като неоснователен. При този изход на спора, на ответницата Н следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции досега в размер на 700 лв, както и да се отмени определението от 4.V.2007 г. постановено на основание чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) от Плевенския окръжен съд, с което Н. М. е осъдена да заплати на ищците разноски в размер на 445 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение