Решение № 3753 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15648/2009 г.

Решение № 3753 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15648/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационни жалби на сдружение с нестопанска цел "Национално движение Екогласност" със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Княз Дондуков" № 9, сдружение с нестопанска цел "Екосдружение Връбница, Надежда", със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Връбница, бл. 610, чрез адв. Коджабашев срещу решение № 58/1.10.2009 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело № 1/2009 г. Изтъкват се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се моли да бъде отменено изцяло, и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата им срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда № 14-8/2008 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ), с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. Частна жалба (непрецизно наименувана касационна жалба) е подадена от сдружение с нестопанска цел "Еко Мрамор" със седалище и адрес на управление гр. София против решението на АССГ в частта, с която е прекратено производството по делото спрямо юридическото лице поради недопустимост на оспорването на индивидуалния административен акт. Ответниците по касационните жалби- директорът на РИОСВ София и кметът на община Столична ги оспорват чрез процесуалните си представители. Представителят на прокуратурата намира, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. По касационните жалби на сдружение "Национално движение Екогласност" и "Екосдружение Връбница". Настоящата инстанция намира жалбите за допустими. По същество те са неоснователни. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата срещу решение № 14-8/2008 г. по оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ - София. С това решение на основание чл. 99, ал. 2 и чл. 99а, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 39, ал. 12 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че: 1. административният акт е издаден от компетентен орган, при съобразяване на обстоятелството, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на т. 26 на Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 ЗООС, 2. спазена е и процедурата по издаване на оспорения административен акт, както е предписана в разпоредбите на чл. 9 и следв. от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата), 3. решението съответства и на целта на закона, посочена в чл. 1 ЗООС, която се постига именно чрез извършване на оценка на въздействието върху околната среда на предложеното от Столична община инвестиционно предложение. Жалбоподателите твърдят, че решението се базира на опорочена процедура по приемане на доклада за въздействие върху околната среда, който не отговаря на законовите изисквания за съдържание и обхват, поради обсъждането само на две съоръжения за третиране на отпадъците на Столична община, а не както е посочено в уведомлението на инвеститора на Интегрирана система от съоръжения за (управление), третиране на битови отпадъци на Столична община. Това опорочава решението на директора на РИОСВ - София. Другите доводи за порочност на обжалвания съдебен акт наведени в касационната жалба са за необсъждане от първоинстанционния съд на доказателствата за липса на издадено по съответния ред на разрешително за изгаряне на отпадъци в полза на "Холсим България" АД, с. Бели Извор, както и за необсъждане на възраженията, изложени в процеса на общественото обсъждане на доклада за оценка на въздействие върху околната среда на инвестиционното предложение, нарушена е според касаторите и процедурата по обсъждане на доклада и от Експертния екологичен съвет (ЕЕС), който не гласува и предложения от касаторите проект за решение. Посочените доводи са наведени и пред предходната инстанция, която ги обсъжда пространно, а аргументацията, с която им е отговорено и крайните изводи се споделят изцяло в настоящото производство. На първо място директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите е сезиран с инвестиционно предложение за изграждане на "Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци", образувани на територията на Столична община. Видно от уведомлението (рег. индекс 3200-14/19.03.2008 г.) инвеститорът предлага два варианта, които да се реализират на площадките "Хан Богров" и "Садината", изразяващи се в следното: Вариант 2-Механично и биологично третиране (МБТ) с производство на високо калорично RDF и депо за предварително третиране на неопасни отпадъци, Вариант 4 - Термично третиране (изгаряне) с производство на ел. енергия и депо за неопасни отпадъци от предварително третирани шлаки. Като предложеният вариант от Столична община е Вариант 2, а другият е алтернативен. С оспореното пред АССГ решение е одобрено инвестиционното предложение според Вариант 2. Подложената на оценка (по реда на ЗООС и на Наредбата) на въздействие върху околната среда е "Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община", която предвижда: 1. Рециклиране на рециклируемите компоненти, 2. Производство на модифицирани отпадъци (RDF гориво) за оползотворяване в промишлеността, 3. Производство на компост от растителни и хранителни отпадъци с приложение като подобрител за почви, 4. Производство на нестандартен компост за рекултивация на нарушени терени, 5. Депониране на неопасни отпадъци (инертни, негорими). От разгледаните в Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) пет площадки, като най-подходящи от експертите се оценяват "Яна-Садината" и "Хан Богров", където се предвижда за "Яна Садината" -механобиологично третиране и производство на модифицирани горива, нестандартен компост и депониране на неопасни отпадъци; за "Хан Богров" - компостиране на растителни отпадъци и компостиране на отпадъци от храна. Според заключението в ДОВОС предвидената за изграждане "Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община" е оценена като най-приемливия, оптимален и екологосъобразен вариант. По тези съображения настоящата инстанция намира, че е неоснователно касационното възражение за неправилност на обжалваното съдебно решение поради приетото от административния съд съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби. Действително директорът на РИОСВ-София одобрява инвестиционното предложение за изграждане само на две съоръжения - Инсталация за механобиологично третиране на смесено събрани твърди битови отпадъци, депо за неопасни отпадъци и Инсталация за компостиране на разделно събрани отпадъци от паркове и градини (зелени отпадъци) и инсталация за компостиране на разделно събрани хранителни отпадъци (биоотпадъци или биомаса), но това става след обсъждане и на други алтернативни варианти в хода на административната процедура, а броя и характеристиките на одобрените за осъществяване с решението на административния орган са достатъчни за определянето им като "интегрирана система". Докладът за ОВОС е оценен с оценка "Б", съгласно буквената степенна система на оценяване на качеството му, установена в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 3 от 2006 г.), която е положителна по смисъла на нормативната уредба, независимо от незначителните пропуски, които са допуснати и които не са важни при вземане на решение. Следва предложение на Експертния екологичен съвет към РИОСВ - София, взето на заседание на 4.12.2008 г., обективирано в протокол № 8 до директора на РИОСВ - София да вземе решение за одобряване на осъществяването на инвестиционното предложение на Столична община за реализацията на Интегрирана система за третиране на битови отпадъци. Преди произнасяне на решение № 14-8/2008 г. възложителят организира широко обществено обсъждане на доклада за ОВОС, за което са съставени протоколи съгласно чл. 17, ал. 3 и следв. от Наредбата. На поставените въпроси на засегнатата общественост е отговорено от компетентни експерти, данни за което се съдържат в административната преписка и които опровергават наведените касационни доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от решаващия съд поради необсъждане на административната процедура в частта досежно провеждане на общественото обсъждане. Що се отнася до неприемане на предложения от природозащитните организации вариант за решение по оценка на въздействието на околната среда на инвестиционното предложение на Столична община, касационната инстанция намира, че правилно такъв вариант не е обсъждан от административния орган, тъй като ЗООС и Наредбата предписват задължителна процедура по приемане на административен акт по чл. 99 ЗООС, като административният орган е обвързан единствено от предложението на възложителя, който в конкретния случай е Столична община, а не касационните жалбоподатели. На последно място правилно и в контекста на предмета на оспорване административният съд игнорира доводите на жалбоподателите, касатори в настоящото производство относно факта налице ли е или не издадено разрешително за изгаряне на отпадъци в полза на "Холсим България" АД. Действително предвижданията след реализацията на одобреното инвестиционно предложение са за производство на високо калорично модифицирано гориво, което да се използва в промишлеността, но разрешението за оползотворяването му би било предмет на други административни производства, които ще се развият между различни от настоящото административно производство страни и с различен предмет, поради което тези бъдещи административни правоотношения са ирелевантни за преценката на законосъобразността на решението на директора на РИОСВ. По тези съображения ВАС, състав на пето отделение намира, че административният акт е издаден от компетентен орган в писмена форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания, и е съобразен с целта, която преследва закона. Като разсъждава по този начин и отхвърля жалбите срещу него, първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден от настоящата инстанция. По частната жалба на сдружение с нестопанска цел "Еко Мрамор" София. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на сдружението. Удостоверението за актуално състояние на "Еко Мрамор" София посочва, че сдружението е регистрирано за осъществяване на дейност в частна полза с цели опазване здравето и живота на хората чрез подобряване на параметрите на средата за живеещите, работещите и собствениците на недвижимо имущество в Столична община и съседните и общини и по-специално в селата Мрамор, Доброславци, Балша и Житен. При тези данни, независимо че тази организация си поставя с регистрираната си дейност задачи в областта на околната среда, в конкретния случай не доказва наличие на пряк и непосредствен интерес от оспорване на административния акт на директора на РИОСВ. Интересът се обосновава със засягане правото на гражданите за здравословна и благоприятна околна среда, прогласено в чл. 55 от Конституцията на Република България и съгласно Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16 март 2004 г.), наричана по-нататък Конвенцията. Както гласи чл. 1 от нея "за да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на тази Конвенция. За постигане на целите на Конвенцията в чл. 9 , & 2 е регламентирано задължението на всяка страна в рамките на своето национално законодателство да осигури на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, ако административно-процесуалното право на страната го изисква като предпоставка, на достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законовоустановен независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на чл. 6 и в случаите, когато е предвидено от националното законодателство и без да засяга прилагането на § 3, други разпоредби на тази Конвенция. Заинтересоваността на всяка неправителствена организация се определя според критериите, посочени в чл. 2, § 5. Според определението в чл. 2, § 5 от конвенцията, "засегната общественост" означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес; за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат такъв интерес." Сдружението жалбоподател е регистрирано по националния Закон за юридическите лица с нестопанска цел с цели в областта на околната среда, но предвид доброволното ограничаване на дейността си само в частна полза, следва да се приеме, че правния интерес от оспорване на административни актове в областта на околната среда следва да е обоснован пряко и непосредствено предвид частния характер на дейността според устава. След като не доказва засегнати права и законни интереси на членовете си в чиято полза е регистрирано сдружението, то и правото да оспорва решение № 14-8/2008 г. на директора на РИОСВ е процесуално недопустимо, и правилно е прекратено производството по делото пред административния съд в тази част. Решението с характер на определение е правилно и следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение