Решение № 5819 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 635/2018 г.

Решение № 5819 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 635/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "М.-К." ЕООД, гр. Б., представлявано от управителя Н. Г. Р., против решение № 1487/27.09.2017 г., постановено по адм. д. № 1108/2017 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "М.-К." ЕООД против заповед № РД-16-203/23.02.2017 г. на кмета на община П., с която е наредено да бъде премахнат преместваем обект "Двустранен рекламно-информационен елемент (РИЕ) тип "Пиза", разположен върху позиция № 110 по одобрена схема, находящ се в поземлен имот с идентификатор 57491.502.481 по КК е КР на община П.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Според чл. 27, ал. 1 от Наредба № 8, РИЕ могат да се разполагат на територията на община П. след издаване на разрешение за поставяне по реда на тази наредба и в съответствие със съгласувани и одобрени проекти по реда на ЗУТ, а съобразно чл. 28, ал. 1 от ЗУТ, РИЕ в имоти общинска собственост се разполагат съгласно схема с определени позиции, която се актуализира ежегодно. Нормата на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 предвижда, че ползването на общински имоти, сгради и съоръжения за разполагане на РИЕ се извършва въз основа на договор, който се сключва от кмета на община П. или упълномощено от него лице със срок равен на срока на разрешението за поставяне. Правилно съдът е извел извод, че от представените по делото писмени доказателства не може да се направи извод, че някое от тях се отнася конкретно за процесния РИЕ под № 110. Отделно от това касаторът не е представил изискваните, както от нормата на чл. 57, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, така и от чл. 27, ал. 1 от Наредба № 8, разрешение за поставяне и изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или на сградата, или (въз основа на писмен договор за наем) на заетата от съоръжението площ. Недоказана е останала и тезата, че е собственик на процесния РИЕ и че същият не подлежи на премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1, т. 2, предл. 1 и т. 7 от ЗУТ, както и на основание чл. 41, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 8. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и има съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При реализирането на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят самостоятелната отмяна на акта на това основание. Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми и като я е оставил в сила решаващият съд е постановил едно законосъобразно решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника в това производство следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 лева, доказани по своя размер и при представен списък, съобразно изискванията на чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав