Решение № 13900 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 368/2020 г.

Решение № 13900 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 368/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Димитрова, срещу решение № 51/29.10.2019 г. постановено по адм. дело № 492/2019 г. на Административен съд-Русе, с което е отменено негово решение № 18/04/1/0.0.3116/301/04/01 от 24.06.2019 г., изх. № 01-6500/255/26.06.2019 г. за налагане на финансова корекция и преписката е върната за ново произнасяне от органа по подаденото от ЕТ "ИВ-СТЕЛ-Е. Лазарова" заявление за окончателно плащане. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът – Е. Лазарова, действаща в качеството на ЕТ "ИВ-СТЕЛ-Е. Лазарова", чрез процесуалния си представител адвокат Е. Йончева, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Русе е образувано по жалбата на Е. Лазарова, в качеството й на ЕТ "ИВ-СТЕЛ-Е. Лазарова", срещу решение 18/04/1/0.0.3116/301/04/01 от 24.06.2019 г., изх. № 01-6500/255/26.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по договор № 18/04/1/0.0.3116 от 08.06.2015 г. /като договорът е сключен на 07.03.2016 г./ за 450 бр. пчелни кошери "Лангстрот-Рут с 3 корпуса", 1 бр. ремарке БМД тип АЛФА П48 С с четири сменяеми платформи с повдигащи механизми и изготвяне на бизнес план, и е определена финансова корекция в размер на 47 063, 52 лв., представляваща 100% от изплатената сума по заявка за междинно плащане. Установено е, че с договор № 18/04/1/0.0.3116/07.03.2016 г. сключен между ДФЗ и ЕТ "ИВ-СТЕЛ-Е. Лазарова" са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., като помощта представлява до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект "Инвестиции в модернизация на пчеларско стопанство за производство на биопродукти". След подадена заявка за междинно плащане, ДФЗ е изплатил заявената от бенефициера субсидия в размер на 47 063, 52 лв. за закупен колесен трактор. Във връзка със заявка за окончателно плащане и заповед № 366798/20.08.2018 г., на 03.09.2018 г. е извършена проверка на място от служители на РТИ – ОД на ДФЗ-Разград в присъствието на едноличния търговец, при която е констатирано, че закупените активи по проекта не се използват съгласно заложените по бизнес план дейности. Установено е, че инвестицията от 450 бр. кошери не е въведена изцяло в експлоатация, като 195 бр. от тях са на склад, а останалите 255 бр. са комбинирани със стари кошери в трите пчелина на търговеца, както и че тракторът, ремаркето и трите платформи не се намират в нито един от трите животновъдни обекта, а в двор на къща в [населено място]. От ветеринарно-медицинските дневници за периода 2015-2018 г. е констатирано, че бенефициерът не практикува подвижно пчеларство. С писмо изх. № 01-6500/255/18.01.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил ЕТ "ИВ-СТЕЛ-Е. Лазарова", че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, а при необходимост - да приложи доказателства към тях. В представено възражение търговецът е оспорил констатациите, като е посочил, че извършената от ДФЗ проверка на място е извън активната пчеларска кампания, поради което и част от елементите на кошерите са били на склад. Посочено е, че основните компоненти на кошера са: дъно, корпус/плодник и капак, като всички останали корпуси се поставят единствено при силна паша /пролетта и лятото/, а не целогодишно. Посочено е, че животновъдните обекти се намират в гора, поради което има сключен договор за наем на обект в най-близкото населено място, където е складовата база и там съхранява активите по проекта. Относно мобилното пчеларство е посочено, че пчелните семейства не са били достатъчно укрепнали и метеорологичните условия не са позволявали транспортирането им на други места за паша. На база констатираните несъответствия и след обсъждане и частично приемане на постъпилото възражение е издадено решение № 18/04/1/0.0.3116/301/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по договора и за налагане на финансова корекция размер на 47 063, 52 лв., представляваща 100% от размера на отпусната финансова помощ съгласно т. 13 от Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4. 1 от ПРСР 2014-2020 г. Въз основа данните от събраните по делото доказателства, Административен съд-Русе е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в съответствие с административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения на приложимия материален закон. Приел е, че цитираните от органа множество правни норми и клаузи от договора не кореспондират нито с конкретно основание за отказа за плащане, нито с такова за налагане на финансова корекция. След като е установил, че спорът по делото е относно използването на закупените активи по предназначение, определено в одобрения за финансиране проект е посочил, че не е налице неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, на който се е позовал административния орган. Приел е, че липсват и констатации за неточно изпълнена инвестиция по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г. /Наредбата/. Посочил е, че от цитираните в акта правни норми единствено разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредбата има отношение към установените фактически обстоятелства, като уреждаща задължение за ползвателя на помощта да използва активите по предназначение за определен срок от време. Съдът е разгледал и посочените в решението разпоредби от сключения между страните договор като е приел, че с позоваването на чл. 19 от договора органът е смесил и ново основание, а именно заплащане на обезщетение, което се различава от отказа за изплащане на помощ и налагането на финансова корекция. За да отмени решението и да върне преписката за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане, съдът е достигнал до извод за пълно несъответствие между фактическите и сочените правни основания за издаване на административния акт и в двете му части. Постановеното решение е неправилно. Основателно е твърдението на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Спорът между страните е по отношение на закупените активи и използването им по предназначение съгласно одобрения проект и изпълнена ли е заложената в бизнес плана и в чл. 2, т. 2 от Наредбата цел. От фактическа страна безспорно е установено по делото, че към датата на извършване на проверката на място, от договорените да бъдат закупени и използвани по предназначение 450 кошера, в експлоатация са само 255 броя, които са комбинирани със стари кошери, като останалите 195 броя се намират на склад. Последните не се използват нито за подвижно, нито за стационарно пчеларство. От ветеринарно-медицинските дневници е установено, че в периода 2015-2018 г. не е извършвано мобилно пчеларство, каквото е заложено по проект и за което е било необходимо закупуването на техниката. След събиране на административната преписка и всички представени от насрещните страни писмени доказателства, съдът напълно се е десезирал от разрешаването на възникналия пред него правен спор за законосъобразността на наложената финансова корекция. С молба от 04.09.2019 г., административният орган е поискал назначаването на съдебни експертизи, с поставени въпроси към вещите лица относно методите за отглеждане на пчелите и тяхното зазимяване и по отношение на моточасовете на трактори при заложените в бизнес плана паши при мобилното пчеларство. В първото и единствено проведено открито заседание по делото - това на 07.10.2019 г., съдът е докладвал подадената жалба, но не е разпределил доказателствената тежест в процеса. Оставил е без уважение искането на органа за назначаване на експертизи, като е счел, че същите са неотносими към правния спор. Не се е произнесъл по оспорените от жалбоподателя констатации в контролния лист от проверката на място, както и по съдържанието и приемането на представените по преписката доказателства - 5 бр. дискове. Без да предприеме каквито и да било други действия по изясняване на спора от фактическа страна, е счел делото за изяснено и е дал ход на същото по съществото на спора в заседанието си на 07.10.2019 г. Съдът е действал в противоречие с вмененото му съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, задължение да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Наместо да изясни напълно спора от фактическа страна и да прецени включително дали при издаване на решението за отказ от изплащане на финансова помощ по подадената заявка за окончателно плащане и за налагане на финансова корекция са спазени приложимите разпоредби на Наредба № 9/2015 г. /още повече, че в атакувания административен акт са изложени фактически и правни основания по този подзаконов нормативен акт/, съдът постановил необосновано и евентуално - неправилно решение по съществото на спора. Съдът не е проверил материалната законосъобразност на оспорения административен акт, като не е изложил мотиви относно осъществяване на правните основания, посочени в решението за издаването му. В мотивите си съдът само е цитирал посочените от органа разпоредби на Наредбата и сключения договор за финансова помощ, обусловили налагането на финансова корекция и отказа от изплащане на помощта, без при това да са съпоставени с установените факти по делото, нито да е извършен анализ. Съдът не е изложил мотиви относно изпълнението/неизпълнението на проекта, заложените индикатори по бизнес план, предназначението на инвестицията, нито е обсъдил наличието/липсата на извършено мобилно пчеларство, и едва тогава да съотнесе фактическите основания към правните такива. От друга страна съдът не е обсъдил и че отпускането на финансова помощ с европейски средства е свързано винаги с постигане на определени цели, които в случая са: насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал /чл. 2, т. 2 от Наредба № 9/2015 г./, като в чл. 4 от Наредбата е посочено, че се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез конкретно изброени дейности. Не е обсъден и размерът на наложената финансова корекция в хипотезата на чл. 49, ал. 1 от Наредбата. След като първата инстанция не е изяснила спора от фактическа страна и не е разпределила доказателствената тежест в процеса, като при това осуетила възможността на административния орган по чл. 170, ал. 1 АПК да установи фактическите обстоятелства, послужили за издаване на акта, и тази на едноличния търговец - да докаже възраженията си срещу отказа за изплащане на финансово подпомагане по заявката за окончателно плащане и наложената му финансова корекция, е допуснала съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид това и доколкото решаването на спора по същество от настоящия състав би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции, при наличието на отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на Административен съд-Русе. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в решението за отказ от изплащане на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по сключения договор и за налагане на финансова корекция. Мотивите на съда следва да съдържат констатации за установяването на фактическите основания, описани в оспорвания административен акт, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Тогава ще се извърши и произнасяне по разноските за водене на делото във Върховния административен съд - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение