Решение № 14045 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2012 г.

Решение № 14045 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Милка Веселинова Кенова от гр. София, ж. к. "Гоце Делчев" бл. 22, против решението по адм. д. № 1988/12 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът, министър на вътрешните работи, представляван от юрк. Люнчева, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Оспорена в първоинстанционното производство е Заповед рег. № К-53/09.01.12 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, чл. 227, ал. 1, т. 5, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ министърът на вътрешните работи е наложил на оспорващата Кенова, инспектор, специалист V-та степен в отдел "Административностопански" - "Отбранително-мобилизационна подготовка" при Медицински институт - МВР, дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното й правоотношение в МВР. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. Първоинстанционният тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд, след преценка данните по делото в съвкупност с доводите на страните, е приел за доказани взетите предвид от административния орган обстоятелства и е изложил обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи относно законосъобразността на административния акт. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Установяванията в хода на административната преписка и по делото определят действията на касационната жалбоподателка във връзка със заявен и ползван отпуск като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Противно на твърдението в касационната жалба / а и на възприетото в мотивите на обжалваното решение/ върху заявлението, приложено на л. 29 и уведомлението на л. 30 с дата 21.09.11 г. директорът на Медицинския институт при МВР е поставил резолюция "запознат", а не "съгласен", т. е отпускът не е бил надлежно разрешен. В периода 27.09.- 30.09 г. оспорващата е ползвала почивни дни за положени дежурства през м. септември, предвид което министерската заповед за забрана на отпуски и издадената въз основа на нея заповед от директора на института й е съобщена по телефона. Резолюцията за отказ от 30.09.11 г. не е съобщена по реда, установен с нарочна министерска заповед предвид ползването на полагащите се на лицето почивни дни и отсъствието му от работа. Ето защо, неоснователно пред настоящата инстанция се поддържа незаконосъобразност на решението поради неотчетена неизясненост на фактите и обстоятелствата и недоказване на дисциплинарното нарушение в съответствие с чл. 229, ал. 3 и чл. 230, ал. 3 ЗМВР. Неоснователно е оплакването за нарушение по чл. 229, ал. 1 ЗМВР, тъй като служителката е запозната с изготвената от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка на 18.11.11 г. и с дата 21.11.11 г. в писмено възражение е изложила становището си във връзка с релевантните факти. В тази хипотеза дисциплинарно наказващият орган, съгласно чл. 237, ал. 4 ППЗМВР, не е длъжен да изслуша лично служителя, извършил нарушението. Не е налице и нарушение по чл. 225 ЗМВР. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато компетентният орган установи извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 нарушението се счита установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния административно наказващ орган. По делото е установено, че обобщената справка, ведно с останалите материали от дисциплинарната преписка, вкл. писменото възражение на дисциплинарно отговорното лице, са постъпили в министерството на вътрешните работи с вх. № 30769/22.11.11 г. / л. 6/ и, броен от тази дата, срокът за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 22.01.12 г. Датата на издаване на заповедта, 09.01.12 г., сочи, че двумесечния срок за издаването й е спазен. Изложеното определя касационното оспорване неоснователно. Първоинстанционното решение като правилно, постановено при липсата на пороци по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила. Този резултат определя претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски основателна в размер на 150 лв. съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК