Решение № 1687 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2020 г.

Решение № 1687 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт С. Лафазански, срещу решение № 4610/13.08.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 1743/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С334-0405688/28.01.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди опущения в познавателната дейност на съда за констатациите му за осъществяване на отреченото със ЗПАМ регистриране от наличното в запечатания със заповедта търговски обект фискално устройство на наблюдаваната от органите по приходите касова продажба на стоки. Оспорва изводите на съда за липса на мотиви относно избора на срока на разпореденото ограничение в правната сфера на адресата на акта. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "СБ Груп 2017" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АССГ заповед по отношение на "СБ Груп 2017" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него каравана рок дюнер в к. к. Боровец, общ. Самоков, срещу хотел "Рила" за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 20.01.2020 г. продажба стоки на стойност 4. 00 лева. Предмет на продажбата била бира 1 бр. "Каменица" кен. Купувач бил чужд гражданин, а платената цена била приета от служителя Р. Ечкин. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 13. 40 ч. на 20.01.2020 г., включваща "скрито наблюдение" и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и разпечатка от КЛЕН. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ. Административният съд е приел, че не са установени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Съпоставил е обяснението на Ечкин за регистриране с ФУ на храна вместо напитки на стойност 4. 00 лева със съдържанието на касов бон от 13. 41 часа на 20.01.2020 г. от регистрираното в обект за констатация, че за наблюдаваната от органите по приходите при наблюдението продажба е издаден фискален бон. Решаващите изводи на съда включват и такива за отсъствие в заповедта на относими мотиви за избора на срок от 14 дни за разпоредените мерки, поради което и налагането им е несъразмерно. Съдът е обсъдил всеки от съдържащите се в съответната част на акта съображения на издателя му за срока на ПАМ, като е приел, че са бланкетни. Заключил е, че актът не съответства на целта на закона Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съобразено с процесуалните, логическите и опитните правила е установяването на административния съд за регистриране и отчитане от жалбоподателя чрез фискално устройство на продажба на стоки на стойност 4. 00 лева в 13. 41 часа на 20.01.2020 г. Съдържанието на фискалната бележка разколебава убедителността на доказването на отрицателния факт на неиздаването на фискален бон за наблюдаваната от органите по приходите продажба. Внасянето на съмнение е несъвместимо с изискването за пълнота на главното доказване на материалните предпоставки на разпореденото ограничение в правната сфера на адресата на акта. Изцяло споделени от касационния съдебен състав са изводите на административния съд квалифициране като порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Затова и в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 860 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение