Решение № 4558 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 839/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Т. (M. S. T.), гражданин на Република Турция, чрез пълномощник адв. И. Джелепов, срещу решение 23816 от 18.11.2024г., постановено по адм. дело 8117/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. С. Т. против заповед рег. 6865 ПАМ-634/02.08.2024г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ Елхово, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Забрана за влизане и пребиваване на територията на Република България за срок от 5 години. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и без да събере всички необходими и относими по делото доказателства. Твърди се още нецелесъобразност и несъразмерност на мярката за административна принуда. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменена горепосочената заповед, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът началник на Гранично полицейско управление - Елхово, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Кулинова, в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от М. С. Т. (M. S. T.), гражданин на Република Турция, против заповед 6865 ПАМ-634/02.08.2024г. на началника на ГПУ Елхово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на лицето е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Забрана за влизане и пребиваване на територията на Република България за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на мярката "връщане". В акта е посочено, че на 01.08.2024г., около 21:50 ч. на ГКПП Лесово за влизане в страната е пристигнал лек автомобил марка Хюндай с турски рег. [номер], управляван от турския гражданин M. S. T. и пътник в автомобила турската гражданка S. A., като при последващата проверка е установен тайник под задните седалки на лекия автомобил, в който са открити две лица без документи за самоличност, определящи се за граждани на Сирия. Посочено е също, че при издаване на заповедта са съобразени обстоятелствата, описани в докладна записка рег. 6865р-17312/02.08.2024г. по описа на ГПУ Елхово, от които се установява незаконно въвеждане в страната на двете лица и въвеждането им в други държави. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. С. Т. (M. S. T.), гражданин на Република Турция, против заповед 6865 ПАМ-634/02.08.2024г. на началника на ГПУ Елхово. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Наред с това, съдът е приел, че актът е издаден в съответствие с материалния закон, при изпълнени елементи от фактическия състав на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ. Касателно срока на ПАМ е счетено, че макар и същият да не е изрично обоснован, мотивите за него се извеждат от фактическите обстоятелства по акта. Обсъдено е и възражението, че спрямо чужденеца е приложена ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на Република България , каквато ПАМ липсва в приложимия закон. Счетено е, че не се касае за нова или различна ПАМ, а за такава по чл. 42з във връзка с чл. 39а, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ - Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз , като наложеното ограничение за пребиваване на територията на страната е по-благоприятно за засегнатото лице. За неотносимо към законосъобразността на наложената ПАМ е прието представеното от жалбоподателя разрешение за пребиваване [номер], издадено от Република Франция. По тези съображения съдът е счел жалбата срещу наложената ПАМ за неоснователна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените от касатора нарушения. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ принудителната административна мярка, която се налага, е Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз . Същата се налага, когато: по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ; не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл. 39б, ал. 4; и чужденецът не изпълни задължението за връщане. В случая по отношение на чужденеца е приложена ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на Република България , каквато мярка се е налагала при действието на старата редакция на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ. Действително действащата към момента на издаване на заповедта редакция на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ предвижда забраната за влизане и пребиваване по отношение на чуждия гражданин да е за територията на държавите - членки на Европейския съюз, а не само за Република България. Правилно обаче първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение не се отразява на материалната законосъобразност на акта, като се е мотивирал, че в случая наложената ПАМ е по-благоприятна за адресата й. От значение е и факта, че Република България е държава-членка на Европейския съюз, а ПАМ-ът не е наложен по отношение влизането и пребиваването на територията на държава, която да е извън Европейския съюз. Твърдяното от жалбоподателя нарушение не следва да се определя като съществено, нито като такова налагащо отмяна на акта, поради противоречие с материалния закон, както обосновано е приел и решаващият съд. Неоснователно в тази връзка се поддържа в касационната жалба нецелесъобразност на наложената мярка, като се твърди, че на чуждия гражданин, независимо от вида на наложената ПАМ, в действителност му е наложена забрана за влизане на територията на всички държави-членки на Европейския съюз. Поддържа се, че този въпрос е следвало да бъде изяснен от първостепенния съд, включително чрез изискване на информация от ГПУ-Елхово с каква забрана е вписан турският гражданин в съответните информационни масиви на МВР дали за влизане и пребиваване само на територията на Република България или на всички държави членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗЧРБ с цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни, включително относно наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци /чл. 54, ал. 2, т. 5 ЗЧРБ/. Според чл. 54, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците към МВР обработват различни данни, сред които и тези по т. 21 наложени мерки за административна принуда, каквато безспорно е и наложената със заповед 6865 ПАМ-634/02.08.2024г. на началника на ГПУ-Елхово. От цитираните разпоредби е видно, че обработването на данни относно наложени мерки за административна принуда, каквото представлява и вписването на тези данни в информационни масиви, представлява дейност, извършвана от компетентните органи по чл. 54 ЗЧРБ, която е различна от налагането на принудителни административни мерки по чл. 44 ЗЧРБ и от действията по изпълнението на тези заповеди. Вписването и поддържането в АИС на МВР на данни за наложени мерки за административна принуда, както и въпроса за техния вид и обем, няма отношение към законосъобразността на наложената ПАМ. В настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ - когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Посочената в заповедта фактическа обстановка, свързана с установено незаконно въвеждане на лица в страната от турския гражданин, безспорно осъществява хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ и съответно прилагане на мярката по чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Релевантно и достатъчно основание за прилагането на принудителната административна мярка е наличието на данни за извършен опит от страна на турския гражданин за незаконно извеждане на чужденци (самоопределящи се като сирийци) в други държави, каквито в настоящия случай са безспорно установени. За прилагането на мярката не е необходимо да е безспорно доказано деянието, а е достатъчно и само да са налице данни за това. Именно поради това е неотносимо представеното пред касационната инстанция, на основание чл. 219 АПК, писмено доказателство - постановление от 03.01.2025г. на Районна прокуратура Ямбол за прекратяване на наказателното производство по ДП 234/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, пр. пр. 4112, водено срещу обвиняемия М. Ш. Т., за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, 3 и 4 вр. ал. 1 НК. За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ визира самостоятелно основание за налагане на ПАМ - когато чужденец е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода, освен ако не е реабилитиран. Според изнесените данни в постановлението на РП Ямбол досъдебното производство е образувано за престъпление, което съгласно чл. 280, ал. 2 НК се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и следователно попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, в случай на доказване на обвинението. Но разглежданата ПАМ в случая е наложена на основание чл. 10, ал. 1, т. 4, а не на основание т. 6 ЗЧРБ, което е допълнителен аргумент за неотносимост на представеното постановление на РП Ямбол. Определеният срок на ПАМ е в рамките на законоустановения съгласно чл. 42з, ал. 3 ЗЧРБ и съответства на обществената опасност на установеното нарушение. Наложеният максимален срок на ПАМ не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност в светлината на Директива 2008/115/ЕО. Поради това касационната инстанция намира за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че условията за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя са изпълнени изцяло. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по доказателствени искания на жалбоподателя, обективирани в молба от 28.10.2024г. На л. 75 от делото пред АССГ е приложено писмо, изпратено по електронен път, озаглавено молба по АД 8117/24г. за 29.10.2024г. от 10:20 часа, с което се моли за входящ номер на молбата, респективно за потвърждаване на получаването й и приложенията към нея. Доколкото писмото не съдържа опис на прикачените файлове, не става ясно дали като прикачен файл е била изпратена отделна молба, съдържаща доказателствени искания, или като прикачени файлове са били изпратени единствено отпечатаните и приложени по делото документи списък на разноските 2 броя; договор за правна защита и съдействие; разрешение за пребиваване на френски език с превод на български език. При всички случаи по делото липсва нарочна молба с доказателствени искания, по която съдът да не се е произнесъл, както се твърди в касационната жалба. Пред касационната инстанция касаторът представя молба, с която прави същите доказателствени искания, като пред административния съд, а именно представя за приемане като доказателство разрешение за пребиваване на турския гражданин в Република Франция, както и прави искане да се изиска от ГПУ-Елхово информация с каква забрана е вписан турският гражданин в съответните информационни масиви. Посоченото разрешение за пребиваване не е представено към молбата, но всъщност вече е било прието като доказателство в производството пред първата инстанция, като решаващият съд в мотивите си изрично е обсъдил неговата неотносимост към предмета на спора. Що се отнася до въпроса какви данни, касаещи наложената ПАМ, са вписани в информационните масиви на МВР, вече беше посочено, че това обстоятелство също е ирелевантно към законосъобразността на ПАМ, поради което и не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд с оглед събиране на доказателства в тази насока. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, защото първостепенният съд точно е установил релевантните по делото факти, формирал е въз основа на тях обосновани правни изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,