Решение № 10826 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2012 г.

Решение № 10826 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2012 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, образувано по молба на Тодорка Асенова Балтаджиева с искане за тълкуване на решение № 7754/09.06.2014 г., постановено по адм. дело № 10565/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" взема становище за неоснователност на молбата за тълкуване. Останалите страни по делото не вземат становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира молбата за тълкуване на решението за допустима - подадена от надлежна страна по влязъл в сила съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решението, чието тълкуване се иска, съдът е изменил, по жалбата на Тодорка Балтаджиева, Решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник, като е увеличил определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от поземлен имот с номер по КВС - 013006, в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721 от 181 лв. на 7 600,52 лева и е осъдил Министерски съвет на Република България да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 251 ГПК, който следва да намери субсидиарно приложение с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. В случая в съдебното решение, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на съда, изразена точно в диспозитива, съответен в пълнота на повдигнатия пред съда спор, не се посочва конкретна такава и в искането отправено до съда. Решението е влязло в сила и не може чрез института на тълкуването да се постигне друг правен резултат. Следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Чрез решението по чл. 251 ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлият в сила съдебен акт, каквото на практика е отправеното искане до съда с молбата на искателя. Искането за тълкуване е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 251, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховния административен съд, трето отделение,