Решение № 7243 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2010 г.

Решение № 7243 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Уасам Абдулла Сюлейман, гражданин на Ирак срещу решение № 557/23.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, с оглед ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: От данните по делото се установява, че Уасам Абдулла Сюлейман е роден на 27.02.1985 г. в с. Бахзан, обл. Мосул, Ирак, иракски гражданин, народност - арабин, религиозна принадлежност: йезид, неженен. Преди настоящото производство чужденецът е подал предходна молба с рег. № 721 от 10.04.2008 г. за предоставяне на закрила в РБългария, по която председателят на ДАБ е постановил отказ, обективиран в решение № 363 от 14.07.2008 г. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който е отхвърлил жалбата като неоснователна. Последвало е касационно производство, в което петчленен състав на ВАС е решил окончателно спора по същество, като е приел, че отказа на административния орган за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на Уасам Абдулла Сюлейман е законосъобразен. Решението е влязло в сила на 25.06.2009 г. Настоящото производство е образувано по молба с рег. № 951/6.10.2009 г., която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта - на 11.04.2008 г. и на 25.04.2008 г., на които е бил поканен от интервюиращия орган да изложи новите обстоятелства, на които се основава последващата му молба за предоставяне на закрила по ЗУБ. Въз основа на фактите от изложената от Уасам Абдулла Сюлейман бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложената справка с вх. № 2122/20.07.2009 г. на МВнР, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП 3262/06.11.2009 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Уасам Абдулла Сюлейман статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в РБългария, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ определя, че "последваща молба" е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В тази хипотеза, административният орган по правилото на чл. 13, т. 5 от ЗУБ дължи произнасяне относно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила. Съдът намира, че административният орган е формирал законосъобразен извод, че спрямо оспорващия не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От заявеното от чужденеца по време на интервюто следва извода, че спрямо него няма реална опасност от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за убежището и бежанците. В интервюто чужденецът не се позовава на други причини от хуманитарен характер. Във втората по ред молба за закрила чужденецът не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, а посочените едва във второто производство са преклудирани от първото. Кандидатът твърди, че не желае да се върне в Ирак, защото е заплашен лично. Изнася противоречиви факти, които като такива правилно са преценени като недостоверни. Съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че молбата на оспорващия за предоставяне на статут е явно неоснователна и като такава законосъобразно е била отхвърлена, предвид наличието на двете изброени предпоставки при условията на кумулативност: чужденецът е подал последваща молба и не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Касационната инстанция съобразява доказателствата по предходното решение на ДАБ за отказ на статут, което е влязло в сила и че посочените от оспорващия факти и обстоятелства от семеен и икономически характер са били обсъждани на предишното административно производство. Съдът съобразява и представения в съдебно заседание служебно известен Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. От него става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Основанията за този извод на съда са следните: Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява, предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Очевидно в случая на Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което се подпомага в дейността си от коалицията на международните въоръжени сили. Приетата през 2005 г. Конституция и създадените междувременно държавни органи за управление гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. От гледна точка на нормите на международното право страната не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателя, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Пред вид изложените мотиви Върховният административен съд - III отделение,