Решение № 2765 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2019 г.

Решение № 2765 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. Л. К. от [населено място], [община], чрез адв. Иванов и 2. С. Л. от [населено място], [община], чрез адв. Дамбулев срещу решение № 29/5.02.2019 г., постановено по адм. дело № 375/2018 г. на Административен съд – С. З., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Л. К. срещу заповед № РД-14-58/10.07.2018 г. на кмета на Община П. баня. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община П. баня, в писмено становище, чрез адв. Горунска, излага доводи за неоснователност на касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Ответницата Кирова не взема становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението, в обжалваната му част, и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на касатора Л. К. срещу заповед № РД-14-58/10.07.2018 г. на кмета на Община П. баня, с която на основание чл. 225а, ал. 1 е разпоредено на Киров премахване на изграден без строителни книжа незаконен строеж "селскостопанска сграда /пристройка към съществуваща плевня/ - обор", с площ от 1225. 00 кв. м, в УПИ ІV282,. кв. 35 по регулационния план на с. М., общ. П. баня. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган с оглед категорията на незаконния строеж /пета/ и заповед за заместване № РД 335/10.11.2015 г. на кмета на Община П. баня, при спазена процедура и надлежно изготвен Констативен акт № 1/5.06.2018 г. Прието е за безспорно установено, че за строежа не са издавани строителни книжа, което го квалифицира като незаконен по смисъла на т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, подлежащ на премахване, тъй като не попада в режим на търпимост нито по § 16, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ с оглед годината на изграждането му-2003 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативният акт № 1/5.06.2018 г., който е изготвен в присъствие на извършителя и надлежно връчен, не са оборени в съдебното производство. Липсата на строителни книжа за разпоредения за премахване незаконен строеж /допълващо застрояване/ "селскостопанска сграда - обор", не се оспорва в производството и не се представят проекти и разрешение за строеж. Изложеното сочи безспорно на наличие на основанието по т. 2, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ, което е достатъчно да обоснове законосъобразността на процесната заповед. Обоснован е и извода на административният съд, че разпореденият за премахване с процесната заповед незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г.", а процесната селскостопанска сграда е изградена през 2003 г. С оглед на това, изводът на административният съд за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка, поради което решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. Решението подлежи на частично обезсилване по отношение на конституираната по делото заинтересована страна С. Л. –сестра на адресата на заповедта и съсобственичка на УПИ ІV282,. кв. 35 по регулационния план на с. М.. В производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж, страни са компетентният административен орган, в случая- Община П. баня и адресата на административния акт, определен по реда на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ във вр. с § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, в случая - Л. К.. Различни от посочените субекти нямат гарантирано право на участие в процеса по оспорване на заповед с правно основание чл. 225а ЗУТ, тъй като заповедта за премахване на незаконния строеж не създава задължения за тях и не рефлектира пряко и негативно в правната им сфера. Следователно в това производство С. Л. не е заинтересована страна, тъй като не е адресат на оспорената заповед, а съсобствеността върху имота, в който е изграден незаконния строеж поражда вещноправни и облигационни отношения, но не я задължава за изпълнението – премахване на незаконната стопанска постройка. Няма данни Лалева да е извършител на строежа и не наведени такива твърдения в производството. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът Л. К. дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 400 лв по представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 8.01.2020 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,