Решение № 2618 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 492/2013 г.

Решение № 2618 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 492/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, подадена чрез ст. юрк. Невена Ненова, срещу решение № 14544 от 20.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2943/2012 г. от Върховния административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Представени са и нови писмени доказателства. Ответникът - Митьо Илиев Петров, от с. Змейово, област Стара Загора, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че представените с нея нови писмени доказателства не променяли фактическите констатации на съда. Настоящият петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № РД-09-1082/17.11.2011 г. на министъра на земеделието и храните, в частта по отношение на Митьо Илиев Петров и е върнал делото като преписка за произнасяне, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението. Съображенията за това са били, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма и е надлежно мотивиран. Като правно основание за издаване на заповедта бил вписан чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 г. на Комисията от 30 март 2004 г., съгласно който, когато декларацията не е подадена до 1 юли, референтното количество за директни продажби на съответния производител се прехвърля към националния резерв тридесет дни, след като държавата-членка е изпратила предизвестие. Касае се за декларация по чл. 43 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, издадена от министъра на земеделието и храните (обн. ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.), приложима в конкретния случай. По делото не било спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е представил годишна декларация за директни продажби в срока по чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004 г., възпроизведен в чл. 43, ал. 2 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. Спорният въпрос бил дали Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е изпълнила изискването на чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 г. да уведоми производителя за задължението му да подаде такава декларация. Въпреки дадените от съда указания не било представено доказателство за надлежно уведомяване на жалбоподателя. Затова съдът е приел, че без да е налице редовно уведомяване, административният орган е включил жалбоподателя в списъка на лицата, на които се отнема индивидуалната млечна квота, след като са уведомени по реда на чл. 11, § 4 от Регламента, което съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и на това основание е отменил заповедта. Решението е правилно. Съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Изложил е обстойни мотиви, с които е обосновал приложимостта на чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 относно задължителния характер на въведеното изискване държавата-членка, чрез съответния орган, в случая ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, да уведоми производителя за задължението му да представи декларация, обобщаваща директните му продажби по продукти. Въпреки дадените от съда указания пред него не са били представени доказателства за извършване на такова уведомяване. Както правилно първоинстанционният съд е приел, надлежното уведомяване по реда на чл. 11, § 4 от цитирания по-горе регламент се явява задължителен елемент при процедурата по налагане на санкции, включително и чрез отнемане на индивидуални млечни квоти и прехвърлянето им към националния резерв. Ето защо неспазването на това изискване представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, представляващо самостоятелно основание за отмяна на последващия индивидуален административен акт. Пред настоящата инстанция е представено и прието ново писмено доказателство, видно от което на Митьо Илиев Петров е изпратено препоръчано писмо изх. № 01-240-6500/2789 с дата на изпращане 22.06.2011 г. и с обратна разписка, върху която е отбелязана като дата на получаване 8.07.2011 г. и получател Косева - секретар на кметството. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира за ненадлежно връчено това уведомление. Изпълнението на вмененото задължение на органа да изиска декларация означава, че уведомлението трябва да достигне до адресата, т. е. необходимо е да се удостовери надлежно получаване на уведомлението. При липса на специални правила за изпращане на съобщения/уведомления са приложими тези по дял втори, глава пета на АПК и в частност на чл. 61 - чрез отправяне на писмено съобщение. Не е налице уредба относно получаване на съобщенията. Не са приложими субсидиарно правилата на ГПК, тъй като препращащата разпоредба на чл. 144 АПК визира съдебни производства по дял трети на АПК, каквото не е процесното административно производство, развиващо се пред административния орган. Приложими са правилата, уредени в Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и приетите на основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ, с решение на КРС, общи правила за условията за доставяне на пощенски пратки. В случая приложими са Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на КРС, и общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от "Стар пост" ООД. Условията се определят от вида на пратката - в случая с характер на препоръчана предвид указаното от подателя връчване "на ръка". Ето защо съгласно чл. 5 от правилата и чл. 55.2.6. от условията доставката е следвало да се извърши лично на адресата или на негов пълномощник, пълнолетен чл. на домакинството, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност, като в последните случаи се вписват трите имена на получателя и родствената връзка с получателя. В процесния случай не са вписани нито трите имена на получателя, нито е удостоверено неговото качество или родствена връзка с адресата. Изводът е, че не са спазени правилата за доставка и връчване. Ето защо уведомяването не може да се приеме за надлежно връчено. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,