Решение № 9577 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2018 г.

Решение № 9577 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ритъм - 3" ООД срещу решение № 2261 от 22.12.2017 г. по адм. д. № 2724/2017 г. на Административен съд Б., което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу писмо с изх. № 53-00-4658/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", в което е обективиран отказ на Управителния съвет /УС/ на Агенцията да преиздаде разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламни съоръжения (РС)- № 161/21.01.2008 г. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че отказът е издаден и подписан единствено от председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", а съгласно Закона за пътищата, Наредбата за специално ползване на пътищата и Устройствения правилник на Агенция "Пътна инфраструктура" тези решения са от компетентността на УС, а не на нейния председател. Законът не е предвидил възможността УС да делегира тези свои задължения и правомощия (напротив съгл. чл. 10, ал. 1, т. 20 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ това става единствено и само с нормативен акт). Отказът е мотивиран/издаден не на основание или в изпълнение на Протоколно решение на УС, а с Протокол № 221/22.06.2017 г. на Технически съвет към ОПУ - В., конституиран от инж. Й. В. - директор ОПУ В. със заповед РД-11-89/04.11.2014 г., който е помощен орган към ОПУ В., не и към УС на АПИ. Законодателят нормативно е определил Дирекция "Пътни такси и разрешителни" да подпомага УС в дейността по издаването на разрешения за специално ползване на пътищата, а видно от протокола инж. И. Д. е директор на дирекция "ППИ". т. е. различна от нормативно определената дирекция определена от законодателя. В преписката липсва доклад № 93001-4949/23.06.2017 г. на инж. И. Д., който касае и мотивира съгл. т. 2 от дневния ред отказа. По време на процеса административният орган представил протокол на приемателна комисия само по отношение на пътен възел Летище, който касае приемане на участък от км 473+716 до 477+260 и пътен възел "Бензиностанция". Процесното рекламно съоръжение се намира на км. 418+650-дясно/, т. е. повече от 50 км. по-далеч. По отношение на другото рекламно съоръжение не е представено доказателство или административна преписка. Счита, че приложимата правна норма по отношение на процесното рекламно съоръжение е тази на чл. 15. ал. 2а, НСПП "рекламното съоръжение в обслужващата зона на пътя отстои не по-малко от 500 м преди пътни възли и кръстовища и 100 м след тях - за всички републикански пътища, (видно от представените по делото доказателства, възприети от съда, PC отстоява на 676 м.). Видно и от констативен Протокол № 221 "рекламното съоръжение отстои в целият си габарит на 3,00 м. от ръба на пътната настила", т. е. същото се намира не в обхвата на пътя, а в обслужващата зона. По отношение на съседно рекламно съоръжение, видно от протокола, процесното PC е на км. 418+650 ("действителен километър" 421+570). От едната страна PC е на км. 419+200 ("действителен километър" 421+320), а от другата страна е на км. 419+500 ("действителен километър" 421+940). Не са обсъдени доводите на жалбоподателя, че постановеният отказ е подписан само от изпълнителния чл. на УС и в него не е цитирано и посочено решение на УС (компетентния орган) поради, което оспореният акт е нищожен. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че издадения от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" отказ за преиздаване на разрешение за експлоатация на процесното рекламно съоръжение е мотивиран и издаден изцяло в съответствие и в изпълнение на закона и вътрешния устройсвен правилник на АПИ. Отказът, обективиран в писмо с изх. № 53-00-4658/26.06.2017 г., е издаден в изпълнение на протоколно решение № 16631/17 г. подписано от всички членове на управителния съвет, мотивирано от доклад № 93-01-4949/23.06.2017 г. на инж. И. Д., в качеството му на чл. на постоянно действаща техническа комисия, назначена със заповед от УС на АПИ. Протокол № 221/22.06,2017 г. е част от административната преписка постъпила в АПИ във връзка с преиздаване на РЕ / Разрешение за екслоатация/, която е разгледана и приета от постоянно действащата техническа комисия, след което докладвана на УС на АПИ. Съгласно изричната норма на чл. 26, ал. 3 разрешенията по ал. 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. Не е спорно между страните, че процесното PC е изградено в обхвата на път АМ2/ Автомагистрала -Хемус/, който е автомагистрала от републиканската пътна мрежа, съгласно определението, дадено в чл. З, ал. 2 ЗП. Следователно компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е У. С. на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Решението за Отказът за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата /РСПП/ чрез експлоатация на Рекламно съоръжение на /РС/ № 161/21.01.2008 г. е взето от УС на АПИ. Отказът е обективиран в Писмо с изх. № 53-00-4658/26.06.2017 г. на председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл. 2, ал. 2 от Правилника, представлява Агенцията. Във връзка с твърденията на жалбоподател, че пътен възел " Летище не е в експлоатация са представени доказателства пред първата инстанция, а именно заповед № 441/1974 г. за назначаване на комисия със задачата да приеме готовият за експлоатация експериментален участък от обект " А. Х.", в който участък попада и пътен възел "Летище", конкретно упоменат Протокол на приемателната комисия ( приложен към Заповед № 441/1974 г. от в част VI, буква "А" ( 10 стр. от цитираната заповед). В цитираният протокол е описан пътен възел "Бензиностанция" и пътен възел "Летище", а не само пътен възел "Бензиностанция". Разликата в километрирането на пътя се дължи на факта, че става въпрос за път пуснат в експлоатация през 1974 г. и до настоящият момент АМ" Хемус" е в строеж, което води до постоянни промени в километрирането на целият път. Счита за невярно твърдението на жалбоподателя, че обхватът на пътя е по малък от 3 м. В Правилника за прилагане на закона за пътищата раздел IV Основни елементи на пътя, в чл. 8 са описани елементите, които включва обхвата на пътя, от което е видно, че е различен във всеки индивидуален случай. Според императивното изискване на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредбата за да бъде издадено разрешение за изграждане на PC в обхвата на пътя е необходимо последното да отстои не по-малко от 1500 м. от пътни възли за автомагистралите и скоростните пътища и 500 м. от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища, както и да има отстояние от 300 м. от съседно рекламно съоръжение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок, на 25.01.2018 г., при връчено съобщение за решението на 15.01.2018 г. Разгледана по същество е основателна. Съдът е установил, че на 26.06.2017 г. на заседание на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с Протокол № 16631/17 г. по т. 2 от дневния ред е приет доклада на инж. Денев и направените в него предложения. По т. 2.26 от протокола е одобрен проекта на писмо за отказ до "Ритъм 3" ООД за преиздаване на разрешение № 161/21.01.2018 г. Последвало е издаване на оспореното писмо изх. № 53-00-667/03.07.2017 г. от председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което е посочено, че не може да бъде уважено искането за преиздаване на разрешение за специално ползване № 161/21.01.2008 г. поради това, че не са налице изискванията на чл. 17б, ал. 2 от НСПП и по конкретно, РС е изградено и се експлоатира в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НСПП. Съдът посочил, че издаването на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от НСПП е в правомощията на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице - за републиканските пътища /какъвто е настоящият случай - автомагистрала/, а преиздаването му, след като в наредбата е предвидено, че се подава искане пред компетентния орган по чл. 5, също следва да е в правомощията на Управителния съвет на агенцията или упълномощено от него длъжностно лице от агенцията - в случая на Управителния съвет. Компетентността на органите е определена в зависимост от класификацията на пътя по чл. 6 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата. Съгласно чл. 11, т. 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" - Председателят на агенцията "организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет; " Съдът приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, като в компетенциите на управителния съвет е да ползва назначените служители да установяват обстоятелства от значение за провеждани от АПИ административни производства. В конкретния случай, органът, след взето решение по т. 2.26 от проведеното на 26.06.2017 г. заседание на УС, въз основа на констатациите обективирани в Констативен протокол № 221/22.06.2017 г. (КП), утвърден от директора на ОПУ-В., е приел, че процесното РС действително отстои на по-малко от 1500 м. от пътен възел Летище при км 422+267, както и че същото се намира на 250 м. от съседното на него РС, собственост на "Е. С. Е. Консулт" ЕООД, в нарушение на чл. 17б, ал. 2 от НСПП. Решението е неправилно. Съдът неправилно приел, че оспореното писмо е административния акт, подлежащ на съдебно обжалване. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2.26 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на АПИ е одобрен проект на писмо за отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на автомагистрала "Хемус", при 421+570 - дясно, действителен километър /по разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение на км 418+650-дясно. Именно това е актът, който подлежи на обжалване, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4658/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Видно от представените по делото доказателства, отказът е приет с решението на УС на АПИ по т. 2.26 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2.235 от протокола единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо и липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4658/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. След като с писмо с изх. № 53-00-4658/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", е обективиран отказ на Управителния съвет на Агенцията да преиздаде разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламни съоръжения (РС)- № 161/21.01.2008 г., предмет на обжалване пред съда е протоколното решение на Управителния съвет, който не е конституиран като страна по делото. Действително жалбоподателят пред съда е посочил, че обжалва уведомителното писмо, но съдът е следвало да изиска уточнение и да укаже на страната, че с писмото е съобщен отказът за преиздаване на разрешението на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" По изложените съображения, постановеното съдебно решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение