Решение № 8537 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13144/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Хасково, подадена чрез ст. юрк. К. Недялкова, срещу Решение 380/09.10.2020 г., постановено по адм. дело 283/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на И. Донев е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане 26/06/3/0/01311/3/01/04/02 от 14.04.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. В подробно изложение преповтаря установената от съда фактическа обстановка, като счита, че лицето не е изпълнило задълженията си, тъй като не се установява нарастване на икономическия размер на стопанството. Не излага относими доводи по отношение на прогласената от съда нищожност на процесния акт. Моли за отмяна на оспорваното решение и за присъждане на разноски. Ответникът И. Донев, чрез процесуалния представител адв. Т. Римпопов, оспорва изцяло касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, при спазване на изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, настоящият касационен състав намира, че е неоснователна. При разглеждане на делото Административен съд Стара Загора в подробно изложение е установил следното от фактическа страна: Лицето И. Донев е кандидатствал за подпомагане по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства, част от мярка Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020 г., като на 22.01.2018 г. е сключил договор с ДФ Земеделие за предоставяне на финансовата помощ. Според сключения договор лицето се задължава да увеличи икономическия размер на стопанството с минимум 2 000 евро, да закупи определени активи, да придобие квалификация и да създаде нови трайни насаждения от сливи в размер на поне 2 нови дка (в случая 3 дка) към вече съществуващите 10 дка овощни площи. При извършена проверка на 11.06.2018 г. от страна на органа е установено, че от 666 броя сливови дръвчета 286 са изсъхнали, което не съответства на изискването за поне 70% наличие на живи растения, съответно площта, приета като допустима е оценена на 0 дка, а увеличението на икономическия размер на стопанството, оценен в СПО, на 0 евро. Въз основа на тези несъответствия е издаден АУПДВ 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019 г., с което на лицето се отказва изцяло одобрената финансова помощ по сключения договор, като същият е прекратен на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от Договора и чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Освен това с АУПДВ лицето се задължава да възстанови сумата 19 558,00 лв., представляваща пълния размер на полученото плащане по Договора от 22.01.2018 г. Актът е обжалван от лицето пред Административен съд Стара Загора, който с Решение 269/18.07.2019 г., постановено по адм. дело 135/2019 г., е отхвърлил жалбата. При касационно обжалване на това решение, Върховният административен съд, с Решение 3123/27.02.2020 г., постановено по адм. дело 11307/2019 г., го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените с решението задължителни указания. Така на 14.04.2020 г. е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане 26/06/3/0/01311/3/01/04/02, предмет на първоинстанционен контрол. В акта органът е разпоредил отново отказ за отпускане на второто плащане, прекратяване на договора и задължение за възстановяване на сумата 19 558,00 лв., представляваща пълния размер на полученото до момента първо плащане. По делото са приети съдебно-агротехническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, които са кредитирани от съда и не са оспорени от страните. Посредством заключенията по двете експертизи се установява, че в периода 12.01 12.04.2018 г. е създадена нова овощна градина с площ 3.400 дка, като 587 от засадените 666 броя сливови дръвчета са живи, което се равнява на 88,14% при изискуем минимален праг от 70%. С увеличение на засадената площ до достигане на 13 дка към крайната дата икономическият размер на стопанството се оценява на 9 418,51 евро при начална стойност от 7 245,01 евро, т.е. е налице нарастване с повече 2 000 евро, изискуемо по Договора. За да обяви процесния акт за нищожен, съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като ги е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност, заедно с доводите и възраженията на страните, приемайки следното от правна страна: Актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според административния съд некоректно в Договора е посочено, че задълженията включват стопанската 2017-2018 г., тъй като същият е сключен на 22.01.2018 г., а стопанската година обхваща периода от 01.10 на съответната година до 01.10 на следващата. Още повече заявлението за подпомагане е подадено през 2016 г., което поставя лицето в невъзможност за изпълнение на договора изначално. В допълнение е изложено, че е недопустимо срокът за изпълнение на договора да е 9-месечен от неговото сключване, а проверката да е извършена 4-5 месеца след това. В заключение е посочено, че органът изцяло е пренебрегнал задължителните указания, дадени с Решение 3123/27.02.2020 г., постановено по адм. дело 11307/2019 г. при повторното издаване на АУПДВ, като е приел за установени единствено фактите от първоначалната проверка на 11.06.2018 г. Въз основа на това съдът е обявил за нищожен процесния Акт за установяване на публично държавно вземане 26/06/3/0/01311/3/01/04/02 от 14.04.2020 г. на основание чл. 172, ал. 2, пр. първо АПК и е върнал преписката на Директора на ОД на ДФ Земеделие Хасково за ново произнасяне по заявка за второ плащане по договор от 22.01.2018 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд, разглеждайки повторно издадения АУПДВ, е обсъдил доводите за неговата законосъобразност, ограничавайки се до компетентност на издателя, формата и спазването на административнопроизводствените правила. Тук е мястото да се посочи, че издаденият нов административен акт подлежи на съдебна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, тъй като не е бил предмет на съдебен контрол. В случая обаче настоящият състав намира за правилно необсъждането дали АУПДВ е съответен на материалните разпоредби и дали отговаря на целите, преследвани от закона, доколкото новият акт преповтаря съдържанието на отменения предходен. Органът, неспазвайки задължителните указания, дадени с Решение 3123/27.02.2020 г., постановено по адм. дело 11307/2019 г. на ВАС, е издал нищожен акт по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. Тази разпоредба предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като в случая от преписката по настоящото дело се установява, че указанията, дадени от ВАС не са спазени при повторното издаване на акта, което правилно е съобразено от решаващия съд. При този изход на спора на ответника се полагат разноски на основание чл. 143, ал. и чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,