Решение № 7070 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12867/2019 г.

Решение № 7070 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12867/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на кмета на Община Търговище, чрез юрк. Желязков, срещу решение № 134 от 20.09.2019 г. по адм. дело № 71/2019 г. по описа на Административен съд - Търговище. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне жалбата против заповед № 3-01-148/14.03.2019 г. на кмета на Община Търговище. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- М. Йорданова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 3-01-148/14.03.2019 г. на кмета на Община Търговище, с която на основание чл. 9а, т. 7 и чл. 28, ал. 1 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Търговище в парк "Борово око" е наредено премахване чрез отсичане на 2 бр. - Конски кестен, 1 бр. –Пауловния, 6 бр. Черни пирамидални тополи, 1 бр. Чинар, 1 бр. Липа, както и окастрянето на сухите клони и намаляване на короните на – 4 бр. Конски кестен, 2 бр. Черни пирамидални тополи, 4 бр. Гимнокладус, 1 бр. Лироидендрон. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че макар и валиден /издаден при делегиране на правомощия по Заповед № 3-01-751/24.09.2019 г. на кмета на Община Търговище оспорения акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е изложи доводи, че са налице нарушения на административнопроизводствените правила по подготовката и издаването на общия административен акт, доколкото липсва оповестяване в нарушение на изискването на чл. 66, ал. 1 АПК. Приел е, че доказателства относно оповестяване на интернет страницата на общината за откриване на производството по издаване на общия административен акт липсват. От друга страна съдът е приел, че липсва санитарна експертиза за състоянието на растителността, като експертното становище по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредбата, както и фитосанитарната оценка не могат да санират този пропуск. При така установеното, съдът е направил извод, че липсата на такава експертиза е съществено процесуално нарушение и е основание за незаконосъобразност на акта, водещо и до нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е извел правилни и законосъобразни изводи които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за липсата на публично оповестяване на откриването на производството по издаването на общия административен акт, неосигуряването на право на достъп до информацията по преписката, необсъждането на предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации, липсата на конкретно обсъждане на проекта за процесното разрешение, както и липсата на конкретна индивидуализация за всяко едно от предвидените за премахване дървета. Към така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон: Процесното разрешение с оглед предизвикваните с него правни последици и неопределения брой адресати правилно е квалифицирано като общ административен акт. Правното основание на оспорената заповед № 3-01-148/14.03.2019 г. на кмета на Община Търговище е чл. 63, ал. 2 ЗУТ, поради което при обследване на неговата законосъобразност, на първо място е преценката за наличие на законовите изисквания, а едва след това контрола за спазване предпоставките, визирани в подзаконовите нормативни актове. Съгласно нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗУТ дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, т. е. за всеки един дървесен вид и екземпляр. Безспорно е по делото обстоятелството, че всяко от процесните дървета има характеристиките на дълготрайни декоративни дървета, от което следва, че отсичането може да се извърши само по изключение и то въз основа на санитарна експертиза за състоянието им. В конкретния случай, както правилно е приел съдът, без мотивировка за причините, налагащи премахване на дърветата не е обосновано изискването за отсичане "по изключение". Не е налична също така задължителната за това производство санитарна експертиза за състоянието на дървесния вид. По делото не са представени паспорти за картотекирането на дърветата, които освен, че съдържат редица неточности, обсъдени от административният съд, не могат да бъдат приравнени на изискуемата санитарна експертиза, изготвена за целите на отсичането. Съставянето на паспорт за картотекиране на дълготрайното декоративно дърво е дейност на общинската администрация във връзка със съставянето и актуализирането на публичния регистър по чл. 63, ал. 1 от ЗУТ, а санитарна експертиза е отделен изискуем в производство по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ акт. Както правилно е приел съдът, липсата на санитарна експертиза не може да бъде санирана от представеното по делото експертно становище, изготвено на осн. чл. 40, ал. 1 от Наредбата, както и от фитосанитарната оценка. С оглед изложеното следва да се приеме, че в случая такава експертиза не е изготвена, което освен, че съставлява съществено процесуално нарушение, е и основание за незаконосъобразност на разрешението, като постановено в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното, решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. При липса на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,