Решение № 10634 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2012 г.

Решение № 10634 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ирфан Мухаммад, гражданин на Пакистан против решение № 1463 от 19.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1765/2012 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Ирфан Мухаммад се явява лично, поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество за неправилност на съдебното решение. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Кулинова, която оспорва касационната жалба, а по същество развива доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Ирфан Мухаммад срещу решение № 50/24.01.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Ирфан Мухаммад не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Ирфан Мухаммад и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че, предвид политическите промени към демократизация и установяване на законността в Пакистан и слагане край на военния режим, спорадичните актове на насилие, каквито са атентатите, не могат да се квалифицират като "въоръжен конфликт". Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Мухаммад факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не се завърне в родината си по - скоро са от битов и икономически характер, отколкото от характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Мухаммад за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По делото, включително и в касационната инстанция, не са представени нови справки за различна политическа ситуация в Пакистан спрямо ситуацията в държавата по произход, коментирана и съобразена от АССГ. Направените от касатора за първи път пред ВАС твърдения за наличие на религиозен брак, сключен в България с пакистанка с предоставен хуманитарен статут, от който брак е родено дете, остават недоказани. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,