Решение № 2216 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2014 г.

Решение № 2216 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, представляван от юрк. Михайлова, против решение № 12382/17.10.14 г. по адм. д. № 5857/14 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Претендира разноски. Ответникът Мурад Бехчет Мурад, представляван от адв. Карадаиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд по оспорване на Мурад Бехчет Мурад е отменил като незаконосъобразна заповед № К-2723/14.03.14 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за вътрешните работи /ЗМВР, отм./ вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 230, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за вътрешните работи /ППЗМВР, отм./ на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР/отм./. Решението е правилно, постановено е при установеност на релевантните факти и в съответствие с материалния закон. Наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание "уволнение" е във връзка с констатация, че в нарушение задължението си по чл. 187, ал. 3 ЗМВР /отм./ Мурад Бехчет Мурад, полицейски инспектор VI степен към РУ "Полиция" Крумовград, в декларацията си за 2013 г. не е посочил притежавано от него недвижимо имущество - три имота в местностите "Ески кьой", землище с. Горна крепост, "Армудали", землище с. Солище и "Коджа Тарла", землище гр. Кърджали. В хода на първоинстанционното производство е установено, че два от посочените имоти, тези в м. "Ески кьой" и "Коджа Тарла", жалбоподателят е декларирал по реда на чл. 187, ал. 3 ЗМВР /отм./, като първия е описвал в декларациите си от 2002 г. до 2011 г., а втория -в декларацията си за 2005 г. Недекларираният имот в м. "Армудали" е придобит от съпругата му, Джеврие Мустафа Мурад, на 22.12.08 г. Въз основа на тези установявания първоинстанционният тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд обосновано е приел, че служителят следва да носи дисциплинарна отговорност само това, че не е декларирал придобития през 2008 г. имот. Законосъобразни в тази връзка са изводите относно необходимото съдържание на декларацията по чл. 187, ал. 3 ЗМВР /отм./, изведено от законовото изискване за ежегодно, до 31.март, деклариране на придобито имущество в смисъл, че подлежи на деклариране имуществото, придобито в периода на предходната година. При това правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР /отм./ обосновано съдът е приел, че имотът в м. "Армудали" е следвало да бъде деклариран до 31 март 2009 г., предвид което тази дата правилно е зачетена като дата на извършване на нарушението. В тази връзка законосъобразен е изводът за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание извън преклузивния срок по чл. 225, ал. 1, предл. 2 ЗМВР /отм./, и материалната й на това основание незаконосъобразност. Предвид горното твърдяните от касатора основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК не намират опора в доказателствата по делото и закона, поради което конкретните касационни доводи не следва да бъдат обсъждани. Независимо от изложения извод за неоснователност на касационното оспорване претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция не следва да бъде уважена, тъй като към представения списък на разноските, не е приложен платежен документ, удостоверяващ, че такива в размер на 800 лв адвокатско възнаграждение страната действително е сторила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия,