Решение № 9205 от 25.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 331/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Т. З. срещу решение 936 от 30.11.2023 г. по адм.д. 801/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу чл.72, ал.6 от Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че общинският съвет е надхвърлил границите на нормотворческите правила определени му с нормата на чл.8 от ЗНА, която не му разрешава да издава наредби за уреждане на обществени отношения, които вече са уредени със закон, като в случая, дословно е преписал текста от закона , а така е нарушил и правилото на Указ883/1974г., в чл. 44, ал. 1. Актът по прилагане на закон урежда изчерпателно материята, до която се отнася. Той може да възпроизвежда разпоредби на закона по изключение. Такова изключение не е налице . Сочи, че са налице основания за нищожност на оспорената разпоредба по чл.146, т.1 АПК. AC-Хасково не изложил мотиви по релевираните доводи и аргументи в т.2.1 от първоинстанционната жалба Разпоредбата на чл.188, ал. 1 от ЗДвП има действие на територията на цялата страна, вкл. и на територията на община Димитровград, поради което общинският съвет не е следвало да издава оспорената разmоредба от местната наредба. Наличието на две идентични разпоредби в закона и наредбата, поражда съмнение коя от тях ще се прилага на практика. Като не взел предвид правилото на чл.8 ЗНА, съдът постановил решение в противоречие с утвърдената съдебна практика по влезли в сила съдебни решения по аналогични спорове. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че съдът правилно е приел, че с оглед систематичното място на тази норма в подзаконовия нормативен акт, касае издаването на наказателни постановления от общинската администрация, което е извън обсега на ЗДвП. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че неоснователно се твърди нищожност или незаконосъобразност на оспорената разпоредба по съображенията, че същите обществени отношения вече били уредени с по-висш по степен нормативен акт, а именно чл.188, ал.1 от ЗДвП. Действително чл.188, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) гласи следното: Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, т.е. има идентично съдържание на оспорения текст на чл.72, ал.6 от Наредбата на Общински съвет Димитровград. Прието е, че това не означава, че с двете норми - законовата и подзаконовата, са уредени едни и същи обществени отношения. Систематичното място на оспорената разпоредба е в Глава десета Контрол и санкции на наредба, уреждаща местните изисквания, ограничения и забрани, свързани с организацията на движението на пътни превозни средства на територията на община Димитровград. В тази глава намира регламентация контролът и издаването на наказателни постановления при констатиране на нарушения на разпоредбите от тази Наредба, която е извън предметния обхват на ЗДвП, като нормативен акт, уреждащ правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград не е издадена въз основа на ЗДвП, съответно не доурегулира на местно ниво първично урегулирани с него обществени отношения. Прието е, че в случая визираната в жалбата разпоредба на чл.44, ал.1 от Указ 883 от 24.04.1974 г. не намира приложение, тъй като Наредба 9 на Общински съвет Димитровград не се явява акт по прилагането на ЗДвП. Направен е извод, че въвеждането на отговорност на собственика, или лицето, на което е предоставено моторно превозно средство, с разпоредбата на чл.72, ал.6 от Наредбата, е напълно самостоятелно от въведената с чл.188, ал.1 от ЗДвП такава, тъй като е относима към конкретните административни наказания, уредени в Глава седма Административнонаказателна отговорност на ЗДвП. Независимо, че е приел в общинската НарЬдба текст, идентичен с текст от закон, общински съвет Димитровград не излязъл от пределите на материалната си компетентност и няма основание за прогласяване нищожността на оспорения текст. Решението е неправилно. Основателни са доводите, че оспорената разпоредба на чл.72, ал.6 от Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград е нищожна, тъй като е приета извън материалната компетентност на общинския съвет. Не е спорно, че с разпоредбата на чл. 72, ал.6 от Наредба 9 се възпроизвежда изцяло законовата разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Това означава, че с двете норми - законовата и подзаконовата, са уредени едни и същи обществени отношения. Без значение е обстоятелството, че оспорената разпоредба е в Глава десета Контрол и санкции на Наредба 9, уреждаща местните изисквания, ограничения и забрани, свързани с организацията на движението на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, в която глава намира регламентация контролът и издаването на наказателни постановления при констатиране на нарушения на разпоредбите от Наредба 9, Обстоятелството, че Наредба 9 не е издадена в приложение на Закона за движение по пътищата, не дава компетентност, правомощия на общинския съвет да възпроизвежда в наредбата законовата разпоредба. При издаване на наказателните постановления за нарушения по Наредба 9, освен основанието по наредбата може да се записва и законовата разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, а не разпоредбата на чл. 72, ал.6 на Наредба 9 , която възпроизвежда изцяло законовата разпоредба. Нарушена е разпоредбата на чл. 8 от ЗНА, съгласно която всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В случая тези обществени отношения са уредени на законово ниво, поради което общинският съвет няма правомощия да ги урежда на местно ниво, не може да издава наредба за тези обществени отношения.