Решение № 4465 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2009 г.

Решение № 4465 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от областен управител на област Враца, срещу решение № 7/14.05.2009 г. постановено по адм. дело № 39/2009 г. на Административен съд - Враца, I състав, с което по жалба на Общинския съвет на Политическа партия "Съюз на демократичните сили" /ПП "СДС"/ - Враца е прогласено за нищожна негова заповед № 715/30.12.2008 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон. Ответната страна не е изразила становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, по изложени съображения за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - основателна, поради следното: Производството по адм. дело № 39/2009 г. по описа на Административен съд - Враца е образувано по жалбата на Общинския съвет на ПП "СДС" - Враца срещу заповед № 715/30.12.2008 г. на областен управител на област Враца. С последната е прогласена нищожността на негова предходна заповед № 118/11.06.2001 г., относно предоставянето за нуждите на общинското ръководство на ПП "СДС" на четириетажна сграда, находяща се в гр. Враца, ул. "Лукашов" № 1, за безвъзмездно ползване, за срок от десет години. В тази връзка от административния орган са изложени подробни съображения относно същественото противоречие на заповед № 118/2001 г. с императивни законови разпоредби, препятстващи безвъзмездното предоставяне на държавен имот за нуждите на общинските ръководства на политически партии, още повече за срок над три години. Съвкупната преценка на действащите към момента на издаването на посочената заповед от 11.06.2001 г., приложими разпоредби на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото приложение /понастоящем отменен по ДВ бр. 78/2006 г./ и по-конкретно чл. 19 ЗДС /в редакцията по ДВ, бр. 124/98 г./ и глава трета от ППЗДС (отм.) налагат несъмнен извод за издаването на горепосочената заповед за безвъзмездно предоставяне на имот - държавна собственост за нуждите на политическа партия, в противоречие със законовите изисквания, толкова съществено, че налага извод за нейната нищожност. Според чл. 19, чл. 20 , чл. 21 и чл. 22 ППЗДС (отм.), областният управител разглежда исканията на централните и регионални ръководства на политическите партии, като при наличие на подходящи свободни помещения издава заповед, въз основа на която се сключва договор за наем, определящ включително дължимата наемната цена. Визираните правила изключват възможността заповедта на областния управител, по мотиви за финансово състояние на партията, което не позволява заплащане на наем, да съдържа изискване за сключване на безвъзмезден договор за ползване на държавен имот за срок от 10 години. Последното противоречи и на правилото на чл. 19, ал. 3 ЗДС /в посочената по-горе редакция, действаща към момента на издаване на заповедта от 2001 г./, че срокът на наемане на помещения без търг или конкурс не може да бъде по - дълъг от три години, освен със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквото липсват данни да е било налице към момента на постановяване на акта. За пълнота следва да се отбележи, че това противоречие на административния акт с императивното законово правило, води автоматично до намаляване на уговорения срок до тригодишния визиран в чл. 19, ал. 3 ЗДС, но не влече нищожност на издадената заповед, като цяло. Но само по себе си обстоятелството, че областният управител не разполага с правомощие да разпорежда отдаването на държавен имот за безвъзмездно ползване, каквото именно разпореждане несъмнено се съдържа в заповед № 118/2001 г., е достатъчно основание да се направи извод относно нейната нищожност. Обосновано административният съд е приел, че жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е допустима, както и че не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената в първоинстанционното производство заповед № 715/30.12.2008 г. По същество съдът е констатирал, че последната е нищожна, като издадена от административен орган, иззел правомощието на съда да прогласи нищожността на административен акт съгласно чл. 168 АПК. Тъй като прогласената за нищожна заповед № 118/2001 г., не е била оспорена по административен ред, отбелязана е и неприложимостта на чл. 91, ал. 1 АПК визираща възможност в установен от закона срок, административният орган сам да преразгледа сам въпроса, като оттегли оспорения акт или го отмени, или измени. Решението на съда е неправилно, като основано на погрешен извод за нищожността на оспорения акт. Противно на застъпеното от административния съд схващане, нормата на чл. 168, ал. 2 АПК не изключва възможността административен орган да прогласи нищожност на издаден от него акт. Въз основа представените по делото доказателства и изразените от страните становища, съдът обосновано е приел, че заповед № 118/2001 г. не е оспорвана по съдебен ред, а предвид нейния издател - не подлежи на обжалване по административен ред. В тази връзка обаче не е съобразил нормата на чл. 99, ал. 1, т. 1 АПК, според която издателят на административен акт, който не е бил оспорен пред съд и не подлежи на оспорване по административен ред, може сам да го отмени, при констатирани съществени противоречия със законовите изисквания за законосъобразност /в т. ч. и когато последните обуславят извод за нищожност/. В случая, предвид изложеното по-горе относно особено същественото противоречие на заповед № 118/2001 г. с приложимия материален закон, правилно административният орган е констатирал именно нищожността на този акт със заповед № 715/30.12.2008 г. С оглед правилото на чл. 149, ал. 5 АПК, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, следва да се приеме, че в случая е спазен и преклузивният срок за възобновяване на административно производство при условията на чл. 99, ал. 1 АПК във връзка с чл. 102, ал. 1 АПК. Предвид гореизложеното, наред с констатациите направени от първата инстанция, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и установеното по - горе относно компетентността на административния орган по чл. 99 АПК и съответствието на заповед № 715/30.12.2008 г. с приложимия материален закон, следва да се приеме, че последната е законосъобразна. С оглед съображенията изложени от състава на административния съд, следва да се отбележи, че не налагат различен извод, мотивите на решение № 11186/10.12.2002 г. по адм. дело № 8135/2002 г. на ВАС, V отделение, оставено в сила с решение № 3006/28.03.2003 г. по адм. дело № 129/2003 г. на петчленен състав на ВАС, в които заповед № 175/30.08.2002 г. на областния управител на област Враца за изземване от общинското ръководство на ПП "СДС" на сградата, находяща се в гр. Враца, ул. "Лукашов" № 1 е приета за незаконосъобразна, включително предвид липсата на данни за отмяната на заповед № 118/11.06.2001 г. Предметът на съдебното производство, в което са постановени, изключва възприемане на схващането, че посочените решения обективират задължителни указания относно начина и органа, компетентен да прогласи нищожността на заповед № 118/2001 г., с които влиза в противоречие обжалваната пред административния съд, заповед на областен управител. Предвид изложеното ВАС намира, че като е прогласил за нищожна заповед № 715/30.12.2008 г. на областен управител на област Враца, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. При това, съобразно правомощията на касационната инстанция, изяснеността на спора от фактическа страна и констатациите относно законосъобразността на обжалвания в първоинстанционното производство акт, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано производството по адм. дело № 39/2009 г. на Административен съд - Враца. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение