Решение № 4542 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2011 г.

Решение № 4542 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на директора на Агенция по геодезия, картография и кадастър, срещу решение № 1094/11.03.2011 г., постановено по адм. д. № 3254/2009 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Иван Любенов Стойчев, Любен Иванов Стойчев и Марияна Любенова Колева, всички от гр. София срещу Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Ответниците по касационната жалба СО-район "Младост" и Иван Любенов Стойчев, чрез процесуалните си представители в писмени отговори, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Иван Любенов Стойчев, Любен Иванов Стойчев и Марияна Любенова Колева, Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за част от територията на Столична община - район "Младост", в частта й относно имот с идентификатор 68134.4082.60 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне за същия имот. За да постанови решението си съдът приел, че при одобряване на кадастралната карта за процесния имот, административният орган не се е съобразил с действуващия към момента кадастрален и регулационен план за имота, тъй като е налице приложена регулация, с оглед на което парцелните граници са станали кадастрални, по които е следвало да се нанесе процесния имот. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдебният акт е обоснован, тъй като правните му изводи кореспондират на доказателствения материал. По делото безспорно е установено от събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, че по наследство жалбоподателите пред първата инстанция са собственици на УПИ VI-1586, кв. 1 по плана на гр. София, м. ж. к. "Младост-1", действуващ към момента на издаване на процесната заповед, който към същия момент е бил с уредени регулационни сметки. С уреждането на регулационните сметки за придаваемите места към парцела, регулационните граници стават и кадастрални граници, поради което в графичната част към процесната заповед имот с идентификатор 68134.4082.60 е следвало да се нанесе с тези граници, с оглед действуващия регулационен план, към момента на издаване на заповедта. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано, с оглед установената фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаването на заповедта за имот с идентификатор 68134.4082.60 са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби - чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и предвидените приоритети по чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, след като не са налице приоритетите по т. 1 и т. 2 от посочената наредба. Съдът е изложил подробни и пълни мотиви към решението, имащи отношение към законосъобразността на заповедта, които настоящата инстанция споделя. Като се има предвид изложеното не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон, решението е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Обстоятелството, че вещото лице не е извършил оглед на самото място не води до недобросъвестно заключение, след като по документи и справка по съответните планове е достигнал до заключението си, което е неоспорено от страните и е прието от съда. Освен това не е било и наложително оглед на самото място, след като задачата не е била за установяване налични материализирани граници, поради което оплакването в тази насока е неоснователно. Производството по делото е образувано и по частна жалба по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, на Иван Любенов Стойчев от гр. София срещу определение № 2141/18.05.2011 г. постановено по същото дело, с което искането му за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв, е отхвърлено. Ответникът по частната жалба, Агенция по геодезия, картография и кадастър, не е изразила становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че частната жалба е неоснователна и предлага да се остави в сила постановеното определение. Частната жалба е неоснователна. Както искането за присъждане на разноски следва да се предяви до приключване на устните състезания по делото, така и установяването на разноските по размер с документи, следва да е доказано към същия момент. В случая доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение се представят с искането по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което законосъобразно съдът не ги е присъдил като поискани извън срока за това. Определението се явява законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК