Решение № 3959 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2017 г.

Решение № 3959 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По делото е постъпила касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 712 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 745/2016 г. на Административен съд П. в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2300 лв. /две хиляди и триста лева/, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора - С. З. и Затвора - П. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. Посочва, че не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличието на причинно- следствена връзка между конкретното изразено деяние от страна на административния орган от структурата на ГДИН в резултат, на което да са причинени вреди. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца. Представителят на ГДИН в подаденото писмено становище поддържа искането за отмяна на решението и при условията на алтернативност моли да се намали размера на присъденото обезщетение. Ответникът: Г. Я. Д. в писмено становище, подадено от адв. В. С. от АК П. оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Намира за основателни оплакванията в жалбата за необоснованост на съдебния акт в частта, с която е определен размера на обезщетението. Предлага да се отмени Решение № 712/16.12.2016 г. по адм. дело № 745/2016 г. на Административен съд- П. и се определи размер на обезщетението не по-висок от 700 лева. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Г. Я. Д., с която против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е предявен иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 19.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като претендира, че вредите са причинени в периода от 19.03.2015 г. до 16.09.2016 г., по време на престоите на ищеца в Затвора - С. З. и в Затвора- П., и че са в резултат на условията, при които е бил поставен там. С обжалвания съдебен акт- Решение № 712 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 745/2016 г. на Административен съд П. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Г. Я. Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2300 лв. /две хиляди и триста лева/, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора- С. З. в периода от 15.04.2015 г. - 21.05.2015 г. и тези на администрацията на Затвора - П. в периодите 22.05.2015 г. - 07.12.2015 г.; 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г.; 10.08.2016 г. - 24.08.2016 г. и от 14.08.2016 г. до 17.09.2016 г., заедно със законната лихва за забава, считано от 15.04. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛЕН иска над уважения размер от 2300 лв до размера 10000 лв. На следващо място със съдебния акт е ОСЪДЕНА ГДИН да заплати на Административен съд - П. разноски по делото в размер на 6,90 лв. /шест лева и 90 стотинки/. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че в продължение на 9 месеца и 14 дни ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека. Намира, че през двата периода, в които ищецът е пребивавал в наказателни килии в Затвора- П. и по време на престоя си в Затвора- С. З., той също е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, тъй като практиката да се използват кофи за облекчаване на нуждите също сама по себе си е достатъчна, съгласно практиката на ЕСПЧ, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧ. Приема, че в резултат на незаконосъобразните бездействия и действия на администрацията на Затвора- С. З. в периода от 15.04.2015 г. - 21.05.2015 г. и тези на администрацията на Затвора- П. в периодите 22.05.2015 г. - 07.12.2015 г., 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г., 10.08.2016 г. - 24.08.2016 г. и от 14.08.2016 г. до 17.09.2016 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Намира, че с оглед значителния период, в който ищецът е бил лишаван от правата си по чл. 3 от ЕПКЧ той е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат компенсирани по справедливост с обезщетение в размер на 2300 лева, която сума е съизмерима и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода срещу България. Счетено е, че следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2015 г. до окончателно изплащане на сумата. Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска в размер над 2300 лв до 10000 лв. не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Неоснователни са твърденията на ГДИН за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора- С. З. и на Затвора- П. за съответните периоди. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения, където е пребивавало лицето, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ в З. П. и санитарен възел в З. С. З.. Помещенията, където е пребивавало лицето в Затвора- П. са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. При изтърпяване на дисциплинарните наказания в Затвора- П. е бил в килии, без санитарен възел и на затворниците се е налагало вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Подобни са били условията при престоя в Затвора - С. З.. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено. От друга страна основателни са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за намаляване на неговия размер. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Преживените от ищеца страдания в З. С. З. не са били с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период. Съобразно настаняването при условията на строг режим- чл. 57, т. 2 ЗИНС е създадена организация за ползване на тоалетната. На следващо място при преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че в Затвора - П. с изключение на престоя в дисциплинарните килии е бил осигурен санитарен възел. На лицето не е нарушено правото на хигиена, тъй като е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение- чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Л. данни за влошени битови и санитарно- хигиенни условия. Няма данни за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по- малка от така присъдената. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 2300 лв. на 450 лв. За разликата над 450 лв. до 2300 лв., искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 450 лева решението като правилно следва да се остави в сила. По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04. 2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая от 07.09.2016 г., когато е подадена исковата молба от лицето, което към този момент се намира в З. П.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,