Решение № 12471 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2024 г.

от 19.06.2023 г. В касационната жалба се твърди и се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Главен архитект на район Тракия при Община Пловдив, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Алфа маркетинг ЕООД, срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост на главния архитект на район Тракия при Община Пловдив, обективиран в писмо изх. 6-7000-553

от 19.06.2023 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59, ал.2 АПК. Счел е, че не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на отказа само на това основание. Посочил е, че в настоящия случай, тъй като не са установени по безспорен начин годините на построяване на процесиите сгради, доколкото липсват категорични доказателства в тази насока и при липса на генерален план за терена, върху който са построени, правилен се явява извода на административния орган, че обективно не е възможно определянето на сградите като търпими. Не само липсата на генерален план за терена, но и сега действащите подробни устройствени планове за същата територия, върху която са ситуирани процесиите сгради, сочат, че сградите не са допустими нито по правилата и нормативите към момента на изграждането им (когато и да е бил този момент от 1948 г., когато е действал ЗБНМ , и до настоящия момент), нито по ЗУТ, както изисква § 16, ал.1 ПР ЗУТ, т.е., сградите не попадат в хипотезата на § 16, ал.1 ПР ЗУТ. В резултат на извършения правен анализ, приел, че оспореният отказ е законосъобразно издаден и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен и задълбочен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Наведените касационни основания са изцяло неоснователни. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост. Данните по делото ясно показват, че строителството, извършено през 1977 г., не разполага с одобрен план за застрояване. В кадастралната основа на първия регулационен план от 1973 г. е документирана само една сграда с идентификатор 56784.540.1222.1, която е разположена в терен за разсадник. Аналогично е и положението с последващия план от 1977 г., където отново само същата сграда е отразена в терен за разсадник и зеленина по регулация. Важно е да се отбележи, че останалите сгради не са включени в тези планове, потвърдено от експертните заключения. СТЕ, като част от анализа, споменава и, че те попадат в имот за разсадник, в зоната определена за улица. Процесните сгради не съответстват на предвижданията на сега действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед ОА-3013 от 20.11.2014 г. на кмета на община Пловдив, по който план според вещото лице процесните сгради са без режим на застрояване, и на действащия ПУП - ПУР, одобрен с решение 63, взето с протокол 3 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Пловдив, по който план според вещото лице от процесните сгради в кадастралната основа са отразени сграда с идентификатор 56784.540.1385.1 (стар 56784.540.26.4), обозначена като 04МС, попадаща в УПИ 1\/-540.219-общ. обсл. дейности; сграда с идентификатор 56784.540.1222.1, обозначена като ОЗМС, попада в УПИ 1-540.1222 - зеленина; сгради с идентификатори 56784.540.13.1 (стар 56784.540.26.6) и 56784.50.13.2 (стар 56784.540.26.5), обозначени като 06МС и 05пМС, попадат в улица по регулация. При тези данни, правилен се явява изводът на съда, а и на административния орган, относно липсата на предпоставките за търпимост за описаните сгради. Относима в настоящия случай е разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. За да е приложима цитираната разпоредба, тези законови предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. В настоящия случай процесните сгради не са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, защото са без режим на застрояване. Т.е., не е налице едното от условията на § 16, ал.1 ПРЗУТ. Процесните сгради са без режим на застрояване, следователно те не са допустими по действащите подробни градоустройствени планове, както и по правилата и нормативите на ЗУТ. Т.е., не е налице и другото условие на § 16, ал.1 ПР ЗУТ. Сградите не са допустими нито по правилата и нормативите към момента на изграждането им (когато и да е бил този момент от 1948 г., когато е действал ЗБНМ , и до настоящия момент), нито по ЗУТ, както изисква § 16, ал.1 ПР ЗУТ. Ето защо, правилно административният орган е приел, че изискванията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ не са налице спрямо процесните сгради и правилно е отказал издаването на удостоверение за търпимост. Като е отхвърлил жалбата срещу решението за отказ на главния архитект на район Тракия при Община Пловдив, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липсата на визираните в касационната жалба основания за отмяна ще следва да се остави в сила.