Решение № 5702 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2013 г.

Решение № 5702 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анета Койчева Димитрова от гр. Стара Загора срещу решение № 276 от 10.01.2013 г. по адм. дело № 250/2012 г. на Административен съд - гр. Стара Загора в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № СЗПСП-217 от 6.03.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара Загора, потвърдена с решение № 9105/0018 от 19.04.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Стара Загора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че по жалба вх. № 11573 от 8.05.2012 г. на Анета Койчева Димитрова срещу два отказа да й бъдат отпуснати социални помощи (изразени със заповеди № 216 и № 217, и двете от 6.03.2012 г. на директора на ДСП, гр. Стара Загора) в Административен съд - гр. Стара Загора е било образувано адм. дело № 149/2012 г. С последващи две уточнения от 4.06.2012 г. Анета Койчева Димитрова е заявила, че оспорва всички откази да й бъдат отпуснати социални помощи, описани с номера и дати във второто от тези уточнения. С определение от 5.07.2012 г. по адм. дело № 149/2012 г. Старозагорският административен съд е приел, че следва да бъде образувано самостоятелно производство (отделно дело) по всяко от така уточнените оспорвания и е разделил производството по делото, като е постановил че то продължава по оспорването на отказа, изразен със заповед № 216 от 6.03.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Стара Загора, потвърдена с решение № 9105/0019 от 19.04.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП), гр. Стара Загора. С разпореждане от 5.07.2012 г. на председателя на Старозагорския административен съд по оспорването на отказа, изразен със заповед № 217 от 6.03.2012 г. на директора на ДСП, потвърдена с решение № 9105/0018 от 19.04.2012 г. на директора на РДСП, е образувано адм. дело № 250/2012 г. Съдебното производство по това дело е завършило с посоченото по-горе решение № 276 от 10.01.2013 г., с което оспорената от Анета Койчева Димитрова заповед № 217 от 06.03.2012 г. на директора на ДСП е отменена в частта, с която е отказана еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) за закупуване на лекарства, а в останалата й част жалбата на Анета Койчева Димитрова е отхвърлена като неоснователна. Според чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Следователно в частта, с която отменя оспорения от Анета Койчева Димитрова отказ, съдебното решение е благоприятно за нея и тя няма право на касационна жалба срещу тази му част. Касационната жалба на Анета Койчева Димитрова е допустима само срещу частта на решение № 276 от 10.01.2013 г., с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 217 от 6.03.2012 г. "в останалата й част". А от мотивите към съдебното решение се вижда, че тази останала част е оспорването на отказа да й бъде отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП за изследване на TSH хормон, за заплащане на 259 лв. здравни осигуровки (за период от 5 месеца) и за изследване (медицинска експертиза) от ТЕЛК. За да отхвърли жалбата в тази й част Старозагорският административен съд е приел, че: а) по делото не е представен документ, удостоверяващ внезапно възникнала нужда от изследване на TSH хормон, нито е доказана жизнено важна потребност от извършването на такова изследване; б) плащането на здравни осигуровки е периодично и постоянно по своя характер и поради това не може да обуслови инцидентна нужда за плащане на здравни осигуровки; освен това според чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по ЗСП, ако не са осигурени на друго основание, се осигуряват за сметка на републиканския бюджет. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя това становище поради следните съображения: Не се спори между страните, че Анета Койчева Димитрова е вече на 60 навършени години и все още няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; продължително безработна е (и вероятно вече попада в категорията на обезкуражените лица), няма роднини и близки, не е омъжена, няма деца, в жилището й няма електричество (прекъснато захранване поради неплатени сметки), отоплява се с печка на твърдо гориво с дърва, събрани от улицата или с подарени от съседите стари мебели. Няма никакви доходи и несъмнено не е в състояние да заплаща дължимите здравни осигуровки. През 2011 г. са й били отпуснати 180 лв. еднократна помощ именно с такава цел - да заплати дължимите здравни осигуровки и да се яви на преглед пред ТЕЛК (вероятно за експертиза на работоспособността). Разделянето на оспорванията, заявени от Анета Койчева Димитрова с уточняването на първоначално подадената от нея жалба, не позволява да се даде отговор на въпроса има ли право на месечна социална помощ, с която да посреща в някаква, макар и оскъдна степен, очевидно належащите й здравни нужди. Няма данни дали е обсъждан въпросът може ли да бъде предоставяна на жалбоподателката подходяща социална услуга с цел социалното й включване и гарантиране на независим живот. Необходимостта от изследване на жизнено важния TSH хормон може да бъде инцидентно възникнала. Въпросът е дали това изследване се поема от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Необходимостта му се установява с удостоверение от лекуващия лекар. Обстоятелството, че през 2011 г. на Анета Койчева Димитрова са били отпуснати 180 лв. еднократна социална помощ за заплащане на здравни осигуровки и за преглед в ТЕЛК, не е основание да й бъде отказана поисканата сега, за същите нужди, еднократна социална помощ. Същественият въпрос тук обаче е поставеният от Старозагорския административен съд - налице ли са предпоставките по чл. 40, ал. 5 ЗЗО дължимите от Анета Койчева Димитрова здравни осигуровки да се плащат от републиканския бюджет. Защото, ако са налице тези предпоставки, може да бъде възстановен статусът на Анета Койчева Димитрова на здравноосигурено лице. Освидетелстването на Анета Койчева Димитрова от ТЕЛК не би трябвало да поражда проблеми, още повече, че въпросът дали тя страда от заболяване, което трайно намалява работоспособността й, е съществен и за нейното по-нататъшно социално подпомагане. И тук обаче е необходимо удостоверяване от лекаря, който я изпраща за освидетелстване от ТЕЛК. Съществен е и въпросът какво съдействие и помощ може и следва да окаже Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара Загора на Анета Койчева Димитрова, вкл. и като заплати вместо нея някои такси (напр. за изследване на TSH хормона) без да й предоставя парични средства в брой, защото Анета Койчева Димитрова вероятно има нужда от много неща и би могло да се очаква, че ще изразходва предоставените й средства не по предназначение. Всичките тези въпроси следва да бъдат предмет на задълбочен анализ от страна на директора и социалните работници при Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара Загора, направен през призмата на данните от социалната анкета и основните правила на социалното подпомагане, според които: българските граждани са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности (чл. 2, ал. 1 ЗСП), но когато въпреки полаганите от тях усилия, поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности, българските граждани имат право на социално подпомагане (чл. 2, ал. 3 ЗСП), което се осъществява чрез предоставяне на помощи в пари и/или в натура или чрез предоставяне на социални услуги с цел социалното им включване и гарантиране на независим живот (чл. 2, ал. 2 ЗСП). По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в оспорената му част решението на Старозагорския административен съд излиза извън аргументите, изложени от директора на ДСП като мотиви, обуславящи постановения от него отказ и поради това съдебното решение следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго, с което отказът на директора на ДСП бъде отменен и в частта за изследване на TSH хормон, за заплащане на 259 лв. здравни осигуровки и за експертиза на работоспособността от ТЕЛК и делото му бъде изпратено като преписка за решаване по същество на въпроса има ли право Анета Койчева Димитрова на еднократна помощ за тези нужди. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,