Решение № 7193 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2013 г.

Решение № 7193 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Тодорова Лазарова против решение № 5009 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 2044/2013 г. на Административен съд - София- град, с което жалбата й против заповед рег. № з-183/04.01.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на формата на административния акт и обстоятелството, че не е извършила посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на службата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма, подписана е от дисциплинарно наказващия орган и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й, като действията на Лазарова и нарушените разпоредби са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (обобщена справка, становище). Ето защо доводът на жалбоподателката за нарушения във формата на административния акт е неоснователен. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на СДВР и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № з - 9667/26.07.2012 г.). Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР проверка са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителката нарушение. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - обобщената справка за резултата от проведеното дисциплинарно производство и становището на дисциплинарно - разследващата комисия са представени на дисциплинарно наказващия орган съответно на 06.11.2012 г. и на 09.11.2012 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР от последната дата следва да тече двумесечния срок за налагане на наказание. Спазени са и изискванията на чл. 229 от ЗМВР - заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след приемане на писмените обяснения на служителката съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Обясненията на Лазарова по случая, за който е ангажирана дисциплинарната й отговорност, са представени на дисциплинарно наказващия орган на 06.11.2012 г. (обяснение № Я 28461/2012 г. ). Същите са приети от органа и са обсъдени в заповедта за налагане на наказание, като са посочени причините, поради които изложеното в тях не е прието за достоверно. В производството пред дисциплинарно - разследващия орган са изискани и обсъдени обяснения от лицата, които могат да допринесат за изясняване на наличието или липсата на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на Лазарова. Взети са предвид обясненията на Катя Христова и на Иво Захариев относно познанството на жалбоподателката с криминално проявените Христов и Найденов и участието на Лазарова в опита да се укрият две раници, съдържащи преносим компютър и инструменти за взломни кражби от дома на Христов. В тази насока са взети предвид и обясненията на жалбоподателката, която признава, че поддържа близки отношения с Христов, познава Найденов и действително е изнесла две раници от дома на първия, които е скрила извън селото. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че са налице основания по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на служителката с най - тежкото дисциплинарно наказание. Цитираният текст предвижда тази санкция да се налага за други тежки нарушения на служебната дисциплина, посочени в нормата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР. По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 15.03.2012 г. в с. Бутан жалбоподателката Лазарова, държавен служител кат. Е- II степен, старши полицай в 04 група "Дежурна част и комендатура" на 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи" към отдел "Пътна полиция" при СДВР изнася от дома на криминално проявения Христо Христов по негова молба две раници, съдържащи преносим компютър и инструменти, послужили при извършване на кражба, които укрива извън населеното място. Жалбоподателката познава криминалното минало на Христов, поддържа близки отношения с него и веднага откликва на молбата му да скрие вещите, предадена й от Иво Захариев. При тези факти правилно е преценено, че поведението на Лазарова е в противоречие с т. 4, т. 8 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават полицейския служител да съобразява законността на действията си, да насърчава спазването на закона, като дава личен пример за това, както и да не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, а да предприеме действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Аргументирано е заключението, че деянието на служителката, станало достояние на граждани и на полицейски органи, създава предпоставка за намаляване доверието в полицейската институция и уронва престижа на службата. В случая поведението на Лазарова в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по охрана на обществения ред, на правата и имуществото на гражданите, а към прикриване на правонарушение. Това поведение освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Лазарова са повод да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения, а се ръководят от лични съображения и използват служебното си положение за прикриване на правонарушения или за създаване на условия за укриване на вещи предмет или оръдие на престъпление. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателката да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Посоченото нарушение е достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Поради това нарушенията на служебните задължения, свързани с достъпа до класифицирана информация, както и личните отношения на Лазарова с Христов по повод притежавания от нея автомобил не следва да бъдат обсъждани. Възражението, че жалбоподателката не е извършила описаното по-горе нарушение, тъй като е предала раниците доброволно, е неоснователно. Събраните в хода на административното производство доказателства, включително обясненията на Лазарова установяват, че намеренията на служителката са били да изнесе раниците от дома на Христов и да ги скрие. В тази насока са и предприетите от нея действия по укриване на вещите извън селото. Обстоятелството, че по-късно Христов и Найденов са задържани, а полицейските органи предприемат разследване в дома на Лазарова, при което последната предава раниците (протокол за доброволно предаване от 16.03.2012 г.), не променят горния извод. Както вече се посочи действията по укриване на вещите вече са извършени от Лазарова, а предаването е направено едва на следващия ден, след като раниците и без това са щели да бъдат открити от полицейските органи при предприетите в дома на служителката действия по разследването. Обстоятелството дали съдържанието на раниците е било известно на жалбоподателката също е без значение. Изпълнявайки молбата на Христов служителката е разбирала, че целта на възложената й задача е била съдържанието на раниците да бъде укрито по някаква причина, а това с оглед криминалното минало на Христов, обстоятелството, че същият не работи, а разполага с парични средства, е налагало очевидния извод, че съдържанието им по някакъв начин е свързано с не съвсем легална дейност. Всичко изложено по-горе мотивира съдебния състав да приеме, че от страна на Лазарова е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,