Решение № 764 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2008 г.

ВКСIV гражданско отделение15.10.2009 г.докладчик Стоил Сотиров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 479/2007 г. по гр. д. № 592/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 764 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от на ответницата по исковата молба Б. Д. Й. от град Д. против въззивно решение № 479/2007 г. по гр. д. № 592/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: О. дирекция на полицията - град Д. е предявила против Б. Д. Й. от същия град о. съединени искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че e отдал под наем на ответницата апартамент подробно описан в исковата молба. Твърди се също така, че ответницата не е заплатила повече от две наемни вноски, поради което е нарушен чл. 17, ал. 2 от договора и същият се счита прекратен. Претендира се и заплащане на сумата 123,30 лева. С решение № 43/04.5.2007 г. по гр. д. № 1143/2006 г. Добричкият районен съд, втори състав, е уважил исковете. С решение № 479/2007 г. по гр. д. № 592/2007 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба - Б. Й., Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че наличието на забава при заплащането на уговорения наем, която е безспорно установена, води до едностранно прекратяване на наемния договор по силата на чл. 17, ал. 2 от същия. Освен това съдът е приел, че договорът е прекратен и с изтичането на неговия срок на 31.3.2006 г. /чл. 17, ал. 8/ и при наличието на категорично изразено противопоставяне от страна наемодателя неговото ползване при условията на наемно правоотношение не може да продължи, поради което наемателката дължи връщане на наемната вещ, както и при отсъствието на нов договор за наем. Срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ответницата по исковата молба - Б. Й., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В касационната жалба се твърди, че не може по отношение на нея да се приеме, че е налице прекратяване на наемните правоотношения, тъй като тя е подписала първоначалния наемен договор при други условия и има право да ползва имота пожизнено, тъй като не са изследвани всички подписани от нея договори за наем и най-вече първоначалния, който е подписан още и от покойния й съпруг. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация - О. дирекция "Полиция" - Добрич, е депозирал възражение по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Добричкия окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че е налице забава при заплащане на уговорения между страните наем в хипотезата на чл. 17, ал. 2 от наемния договор. Правилни са и изводите, че при наличието на изтекъл срок на наемния договор и изрично противопоставяне от страна на наемодателя наемният договор е прекратен на 31.3.2006 г. и наемателката дължи връщане на вещта. Без разглеждане следва да се оставят всички наведени в касационната жалба оплаквания, тъй като пред двете предходни инстанция същите не са навеждани като доводи за неоснователност на иска. Освен това дори и същите да бяха наведени касационната жалбоподателка не е ангажирала доказателства в подкрепа на тези твърдения. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание § 2, ал. 3 ПЗРГПК чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.,

Цитирани разпоредби

1