Решение № 8807 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 264/2012 г.

Решение № 8807 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 264/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ксерокс България" ЕООД, гр. София против решение № 4817/03.11.2011 г. по адм. дело № 4267/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 11, ал. 1, т. 5 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на основни и важни факти при постановяване на решението и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, изпълнителен директор на Агенция по заетостта, гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4817/03.11.2011 г. по адм. дело № 4267/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на "Ксерокс България" ЕООД, гр. София срещу решение № 180/18.04.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, материализиращо отказ за издаване на разрешение за работа на Алберт Тадеев като регионален мениджър продажби България и Балкани в търговското дружество. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (Наредбата) са изброени отрицателните материалноправни основания, чието наличие е пречка за издаване на разрешение за работа на чужденец в Република България. По делото е установено, че Алберт Тадеев има валидна многократна виза за краткосрочно пребиваване. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата не се издават разрешения за работа на чужденци, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България. Законосъобразно съдът е приел, че наличието на краткосрочна виза на чужденеца е основание за отказ за издаване на разрешение за работа. В хипотезата на посочената отрицателна предпоставка, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка, а следва да откаже разрешението за работа. Предвид кумулативната обусловеност на основанията за отказ, ирелевантни са останалите основания на които същият е издаден, след като едно от изброените от нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България е налично. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение не са налице пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение